Знамето на Стилияна: първообразът на националния трибагреник
92794
Знамето на Стилияна: първообразът на националния трибагреник
Стилияна Параскевова е българката, ушила знамето, което се счита за първообраз на родния трибагреник. Проектът за знамето, цветовете и символиката са дело на бащата на момичето - емигрантът в Браила Иван Параскевов.
Белият, зеленият и червеният са цветове, които се срещат в знамена от националноосвободителното движение, но като съчетание с тази последователност се счита, че се появяват за първи път в това знаме.
Иван Параскевов създава проекта, поръчва материалите от Виена и възлага изработката на 14-годишната си дъщеря, разказва Славея Сурчева от Националния военноисторически музей. Знамето е предназначено за българските доброволчески дружини в Руско-турската война. На 8 май 1877 г. Иван Параскевов, заедно с дъщеря си предават знамето на главнокомандващия руската Дунавска армия Великия княз Николай Николаевич, който обещава да го връчи на 4-та опълченска дружина. "Но това не се случва", припомня Сурчева. Така знамето не участва във войната.
След предаването на знамето на княз Николаевич следите му се губят. Едва през 1930 година става ясно, че то е в княжеския дворец. Малко преди Стилияна Параскевова да почине, на нея й е позволено да отиде и да го види. Придружава я синът й. Според семейните спомени тя със сълзи на очи го е докосвала и целувала.
Историците приемат, че именно това знаме е първообразът на българския трибагреник. "Бялото трябва да е най-отгоре, защото "бяло" и България започват с една и съща буква, а България винаги трябва да бъде отгоре", предава експертът Сурчева аргументите на автора на идеята за знамето.
В първоначалния проект за Търновската конституция текст за националното знаме не присъства. На 22 март 1879 г. народният представител Никола Михайловски повдига въпроса за „националните бои“. В дебата за цветовете на знамето участват Петко Каравелов, Константин Стоилов, Киряк Цанков и Петко Славейков. В крайна сметка Учредителното събрание приема чл. 23, според който „Българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално“.
Счита се, че именно знамето на Стилияна служи като първообраз на народните представители при приемането на този текст.
Белият, зеленият и червеният са цветове, които се срещат в знамена от националноосвободителното движение, но като съчетание с тази последователност се счита, че се появяват за първи път в това знаме.
Иван Параскевов създава проекта, поръчва материалите от Виена и възлага изработката на 14-годишната си дъщеря, разказва Славея Сурчева от Националния военноисторически музей. Знамето е предназначено за българските доброволчески дружини в Руско-турската война. На 8 май 1877 г. Иван Параскевов, заедно с дъщеря си предават знамето на главнокомандващия руската Дунавска армия Великия княз Николай Николаевич, който обещава да го връчи на 4-та опълченска дружина. "Но това не се случва", припомня Сурчева. Така знамето не участва във войната.
След предаването на знамето на княз Николаевич следите му се губят. Едва през 1930 година става ясно, че то е в княжеския дворец. Малко преди Стилияна Параскевова да почине, на нея й е позволено да отиде и да го види. Придружава я синът й. Според семейните спомени тя със сълзи на очи го е докосвала и целувала.
Историците приемат, че именно това знаме е първообразът на българския трибагреник. "Бялото трябва да е най-отгоре, защото "бяло" и България започват с една и съща буква, а България винаги трябва да бъде отгоре", предава експертът Сурчева аргументите на автора на идеята за знамето.
В първоначалния проект за Търновската конституция текст за националното знаме не присъства. На 22 март 1879 г. народният представител Никола Михайловски повдига въпроса за „националните бои“. В дебата за цветовете на знамето участват Петко Каравелов, Константин Стоилов, Киряк Цанков и Петко Славейков. В крайна сметка Учредителното събрание приема чл. 23, според който „Българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално“.
Счита се, че именно знамето на Стилияна служи като първообраз на народните представители при приемането на този текст.
