Само с негативна кампания избори не се печелят, коментира д-р Желю Желев, първият демократично избран президент на България, по време на дискусионен форум, посветен на годишнината от изборите за 7-то Велико Народно събрание през юни 1990 г. Дискусията е в СУ „Св. Климент Охридски".
Желев направи равносметка каква е била причината за загубата тогава на демократичните сили. „Само с негативна пропаганда избори не се печелят - щом отричаш комунистите и 45-годишната диктатура, трябва да кажеш какво предлагаш, какви ангажименти поемаш и какви гаранции даваш, че ще ги изпълниш, ако хората гласуват за теб", изтъкна д-р Желев. Според него именно негативният характер на предизборната агитация е била една от причините за загубата на изборите, макар че той отчита, че в средата на кампанията вече е даден превес на позитивната пропаганда.
Като тактическа грешка Желю Желев спомена и отказа на демократичните сили да подпишат споразумението за ненасилие и спазване на гражданския мир по време на предизборната кампания. „Нашият мотив беше, че това е демагогска стъпка от страна на БСП, с което комунистите целяха да се представят за миротворци", припомни той. По негово мнение тази преценка е била правилна, но СДС е трябвало да подпише споразумението и паралелно да разгърне кампания, която да разясни демагогията зад подобно предложение.
„Изборите за Велико Народно събрание бяха грандиозно събитие, което не само събуди и разтърси страната, но беше и важен етап от „нежната революция", е оценката на Желю Желев. „Независимо, че демократичните сили не спечелиха тези избори, общественото недоволство и волята за промяна се изля в различни форми на протест", припомни той. БСП, която беше спечелила изборите, не беше щастлива, а още по-малко уверена в себе си, че ще може да управлява, тя предвкусваше горчивите плодове на своята победа.
В дискусията се включи и заместник-председателят на Народното събрание Георги Пирински (БСП). Той отбеляза, че през 80-те години е започнала тенденция, наречена от някои автори „общата криза на социализма", която е обхванала и България. Моментът на промяната в държавната власт на 10 ноември бележи старта на ясно структуриранe на опозицията СДС и на ново развитие в комунистическата партия в резултат на промяната в нейното ръководство, коментира Пирински. Според него има две гледни точки към тези процеси - едната е за преврат, а другата е за усилия на ръководството на левицата, което е извършило промяната, за реформи.
