От Центъра по заразни и паразитни болести /НЦЗПБ/ разпространиха актуална информация за съобщените случаи на хора, заболели от маймунска едра шарка в страни от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство.
Към 15 юни са докладвани общо 1 160 потвърдени случая на маймунска едра шарка (MPX) от 22 държави от ЕС/ЕИП (с най-голям брой регистрирани случаи са: Испания (313), Германия (263), Португалия (231), Франция (125). В останалите 18 държави случаите са по няколко десетки или единични. Към момента не са съобщавани случаи от България, Естония, Кипър, Литва, Люксембург, Словакия и Хърватия). Повечето случаи са открити при млади мъже, които правят секс с мъже. Не са регистрирани смъртни случаи. Клиничната картина обикновено се описва като лека, като повечето случаи са с лезии по гениталиите или перигениталната област, което показва, че предаването вероятно е станало при близък физически контакт по време на сексуални действия, се казва в съобщението на българските здравни власти.
Данни за съобщените случаи в останалите части на света
Към 15 юни 2022 г. са докладвани 724 потвърдени случая на маймунска едра шарка от 13 държави извън ЕС/ЕИП: Обединеното кралство (470), Канада (112), Съединените щати (72), Швейцария (20), Австралия (13), Обединените арабски емирства (13), Аржентина (5), Гана (5), Мексико (5), Израел (4), Бразилия (3), Мароко (1) и Венецуела (1).
От Центъра публикуваха и отговори на някои от най-актуалните въпроси за маймунската шарка:
Как се предава вирусът на маймунската едра шарка?
Вирусът на маймунската едра шарка не се разпространява лесно между хората. Предаването от човек на човек става чрез близък контакт със заразен материал от кожни лезии на заразен човек, чрез дихателни капки при продължителен контакт лице в лице и посредством замърсени със заразени материали бельо дрехи, прибори, повърхности. Преобладаващият брой диагностицирани случаи на MPX при хора сред мъже, които правят секс с мъже, и естеството на представените лезии в някои случаи предполагат, че предаването е станало по време на полов акт.
Какви са симптомите на маймунската едра шарка?
Маймунска едра шарка често започва с комбинация от следните симптоми: треска, главоболие, втрисане, изтощение, астения, подуване на лимфните възли, болки в гърба и мускулите. Обикновено един до три дни след появата на треската се появява обрив, който в класическия вариант първо се появява по лицето и се разпространява по други части на тялото, включително ръцете и краката, но в настоящия епидемичен взрив най-често обривът стартира в гениталната област. Кожните лезии често се проявяват първо като макули, които се превръщат в папули, везикули, пустули, крусти и струпеи.
Колко тежко е заболяването?
Клиничните прояви на маймунската едра шарка обикновено са леки, както в повечето случаи, докладвани досега в Европа. Смъртността е по-висока сред децата и младите възрастни, а имунокомпрометираните лица са особено изложени на риск от тежки форми на заболяването. Повечето хора се възстановяват в рамките на седмици.
Как мога да предпазя себе си и другите от маймунска едра шарка?
Заразените хора трябва да останат изолирани, до излющване на коричките на обрива, както и да избягват близък контакт с имуносупресирани лица и домашни любимци до оздравяването си. Също така се препоръчва въздържане от сексуална активност и близък физически контакт до заздравяване на обрива. Заболелите трябва да останат изолирани по възможност в едно помещение в дома си, и да използват определените само за тяхно ползване домакински вещи (дрехи, спално бельо, кърпи, прибори за хранене, чинии, чаши), които не трябва да се споделят с други членове на домакинството.
Близките контакти на заболелите от маймунска едра шарка трябва да се самонаблюдават за развитие на симптоми в продължение на 21 дни след последния контакт със заразения и да избягват близък физически контакт с малки деца, бременни жени и имунокомпрометирани хора, докато не се изключи MPX.
Хората, полагащи грижи и роднините трябва да избягват да докосват кожните лезии с голи ръце, да носят ръкавици за еднократна употреба и да спазват стриктна хигиена на ръцете.
Какъв е рискът от по-широко разпространение на болестта в Европа?
Като се има предвид необичайно високата честота на предаване на вируса от човек на човек, наблюдавана през последните седмици, и вероятното предаване на вируса в общността без предишни пътувания до ендемични райони, вероятността за по-нататъшно разпространение на вируса чрез близък контакт, например по време на сексуални действия, се счита за висока. Вероятността за предаване на вируса между хора без близък контакт се счита за ниска.
Защо Европейският център по превенция и контрол на заболяванията препоръчва заболелите да избягват контакт с домашни любимци?
Домашните любимци от семейство бозайници, особено гризачите, са податливи на вируса на маймунската едра шарка. Ако тези домашни любимци предадат болестта на диви животни, съществува риск болестта да стане ендемична в Европа сред популациите на тези животни. Поради това е необходимо тясно сътрудничество между органите за обществено здраве в областта на хуманното и ветеринарното здравеопазване, за да се положат всички усилия за предотвратяване предаването на болестта на диви животни.
Към 15 юни са докладвани общо 1 160 потвърдени случая на маймунска едра шарка (MPX) от 22 държави от ЕС/ЕИП (с най-голям брой регистрирани случаи са: Испания (313), Германия (263), Португалия (231), Франция (125). В останалите 18 държави случаите са по няколко десетки или единични. Към момента не са съобщавани случаи от България, Естония, Кипър, Литва, Люксембург, Словакия и Хърватия). Повечето случаи са открити при млади мъже, които правят секс с мъже. Не са регистрирани смъртни случаи. Клиничната картина обикновено се описва като лека, като повечето случаи са с лезии по гениталиите или перигениталната област, което показва, че предаването вероятно е станало при близък физически контакт по време на сексуални действия, се казва в съобщението на българските здравни власти.
Данни за съобщените случаи в останалите части на света
Към 15 юни 2022 г. са докладвани 724 потвърдени случая на маймунска едра шарка от 13 държави извън ЕС/ЕИП: Обединеното кралство (470), Канада (112), Съединените щати (72), Швейцария (20), Австралия (13), Обединените арабски емирства (13), Аржентина (5), Гана (5), Мексико (5), Израел (4), Бразилия (3), Мароко (1) и Венецуела (1).
От Центъра публикуваха и отговори на някои от най-актуалните въпроси за маймунската шарка:
Как се предава вирусът на маймунската едра шарка?
Вирусът на маймунската едра шарка не се разпространява лесно между хората. Предаването от човек на човек става чрез близък контакт със заразен материал от кожни лезии на заразен човек, чрез дихателни капки при продължителен контакт лице в лице и посредством замърсени със заразени материали бельо дрехи, прибори, повърхности. Преобладаващият брой диагностицирани случаи на MPX при хора сред мъже, които правят секс с мъже, и естеството на представените лезии в някои случаи предполагат, че предаването е станало по време на полов акт.
Какви са симптомите на маймунската едра шарка?
Маймунска едра шарка често започва с комбинация от следните симптоми: треска, главоболие, втрисане, изтощение, астения, подуване на лимфните възли, болки в гърба и мускулите. Обикновено един до три дни след появата на треската се появява обрив, който в класическия вариант първо се появява по лицето и се разпространява по други части на тялото, включително ръцете и краката, но в настоящия епидемичен взрив най-често обривът стартира в гениталната област. Кожните лезии често се проявяват първо като макули, които се превръщат в папули, везикули, пустули, крусти и струпеи.
Колко тежко е заболяването?
Клиничните прояви на маймунската едра шарка обикновено са леки, както в повечето случаи, докладвани досега в Европа. Смъртността е по-висока сред децата и младите възрастни, а имунокомпрометираните лица са особено изложени на риск от тежки форми на заболяването. Повечето хора се възстановяват в рамките на седмици.
Как мога да предпазя себе си и другите от маймунска едра шарка?
Заразените хора трябва да останат изолирани, до излющване на коричките на обрива, както и да избягват близък контакт с имуносупресирани лица и домашни любимци до оздравяването си. Също така се препоръчва въздържане от сексуална активност и близък физически контакт до заздравяване на обрива. Заболелите трябва да останат изолирани по възможност в едно помещение в дома си, и да използват определените само за тяхно ползване домакински вещи (дрехи, спално бельо, кърпи, прибори за хранене, чинии, чаши), които не трябва да се споделят с други членове на домакинството.
Близките контакти на заболелите от маймунска едра шарка трябва да се самонаблюдават за развитие на симптоми в продължение на 21 дни след последния контакт със заразения и да избягват близък физически контакт с малки деца, бременни жени и имунокомпрометирани хора, докато не се изключи MPX.
Хората, полагащи грижи и роднините трябва да избягват да докосват кожните лезии с голи ръце, да носят ръкавици за еднократна употреба и да спазват стриктна хигиена на ръцете.
Какъв е рискът от по-широко разпространение на болестта в Европа?
Като се има предвид необичайно високата честота на предаване на вируса от човек на човек, наблюдавана през последните седмици, и вероятното предаване на вируса в общността без предишни пътувания до ендемични райони, вероятността за по-нататъшно разпространение на вируса чрез близък контакт, например по време на сексуални действия, се счита за висока. Вероятността за предаване на вируса между хора без близък контакт се счита за ниска.
Защо Европейският център по превенция и контрол на заболяванията препоръчва заболелите да избягват контакт с домашни любимци?
Домашните любимци от семейство бозайници, особено гризачите, са податливи на вируса на маймунската едра шарка. Ако тези домашни любимци предадат болестта на диви животни, съществува риск болестта да стане ендемична в Европа сред популациите на тези животни. Поради това е необходимо тясно сътрудничество между органите за обществено здраве в областта на хуманното и ветеринарното здравеопазване, за да се положат всички усилия за предотвратяване предаването на болестта на диви животни.
