Започнаха коалиционни преговори между "Продължаваме Промяната" /ПП/, "Демократична България", "Има такъв народ" /ИТН/ и "БСП за България" по темата "Спорт".
Разговорите са част от серията от дискусии по ключови политики с цел изработване на коалиционно споразумение.
От името на "Продължаваме промяната" дискусията води Кирил Петков. В разговорите участват още Димитър Илиев, Деян Дончев, Инна Иванова, Дидо Дончев от ПП. БСП е представена от Иван Ченчев, Йордан Георгиев, проф. Даниела Дашева, Деян Дечев, Антон Коджабашев. От ИТН са заявили участие Радостин Василев, Александър Тодоров, Християна Тодорова. От ДБ участие са потвърдили Петър Маринов, Атанас Костадинов, Радко Тумбев, Ивайло Стоименов.
В уводните си думи Кирил Петков отбеляза, че когато се сложат националните приоритети напред, изведнъж, кой зад коя табелка стои, губи значение.
Продължават преговорите за съставяне на правителство (НА ЖИВО)
"Това го усетихме в дискусиите. Така че много се радвам, че разговорите до този момент са мегаконструктивни", каза Петков.
"Всяко българско дете трябва да има достъп до спорт. Ако не направим това - нищо не сме направили. Трябва да помислим как парите да следват качеството. Ако има един треньор, който постига национални шампиони, световни шампиони, този треньор трябва да бъде награден лично, не трябва задължително да преминава през всички федерации и клубове. Тези треньори трябва да имат личен стимул, защото те са тези, които прекарват време с детето", допълни Петков. По думите му е абсурдно да си олимпийски шампион и да ходиш от компания на компания и да просиш. "Това също трябва да го изтръгнем от идеята за спорт в България", заяви Петков.
От ПП предложиха създаването на единна дигитална платформа за спортните федерации и спортните клубове, членуващи в тях. По този начин ще се облекчат дейностите на дирекциите в Министерството на младежта и спорта и ще направи избора на младите хора, които искат да спортуват по-лесен.
Инна Иванова от ПП коментира, че тази прозрачност ще доведе до по-голяма конкурентна среда между отделните клубове, по думите й така ще има и по-голяма гласност на различните спортните клубове и федерации. Иванова коментира, че много от клубовете нямат дигитални умения, затова било необходимо обучение. По думите й чрез тази платформа ще могат да обменят знания европейски треньори и лектори. Иванова бе категорична, че ПП настоява финансирането на клубовете да се гласува от парламента.
Димитър Илиев от ПП настоя да се направи, съвместно със спортната общественост, рамките на нова стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта. По думите му тази стратегия трябва да се изготви в пълно съответствие с хартите на спорта на МОК, ЮНЕСКО и международните организации.
От ПП се обявиха и за създаването на нови национални програми, които да засягат всички демографски групи, включително и хората с увреждания.
Според ПП е необходимо да се разгледат възможностите за финансиране на спорта по редица международни програми. Илиев коментира, че спортът е една от сферите, които се възползват прекалено малко от тези възможности. Според него приоритет трябва да бъде и изграждането, реновирането, стопанисването и управлението на спортните бази на България, като се запази техният публичен характер. Основен акцент бил необходим и по отношение на грижата за спортните кадри. Друг акцент в програмата е внедряването на научните достижения в спорта. "Ние не ги използваме като партньорство - спортът и науката", посочи Илиев. Той заяви, че от ПП предлагат и нов модел на ресурсно осигуряване на системата за физическо възпитание.
Кирил Петков заяви, че всички партии са се обединили около едно, че в момента средствата за спорт са крайно недостатъчни.
Децата и техните родители да получават ваучери за спорт и сами да избират клубовете и треньорите, предложиха от "Демократична България" /ДБ/. Предложението е част от програмата на "Демократична България" за развитие на спорта и бе представено от Ивайло Стоименов по време на дискусия на тема "Спорт".
От ДБ са убедени, че е необходима ревизия в дейността на Министерство на младежта и спорта от страна на Сметната палата и Агенцията за финансов надзор. Друг ангажимент, за който те настояха е в рамките на един управленски мандат да бъдат изградени физкултурни салони във всяко училище.
Според Стоименов е необходимо преместване на фокуса от елитния към масов спорт, към развитието на ученическия спорт. От ДБ настояват да бъдат допускани спортните треньори в училищата, както и да бъде популяризиран календара за ученически и спортни надпревари, така че спортните състезания в училище, да се превърнат в значимо събитие от ежедневието на всеки ученик.
От формацията настояха и за данъчни облекчения за фирми, които инвестират в спорта, както и за развитие на спорта като средство за интеграция на уязвими групи. ДБ предлагат и изграждане на информационна мрежа за наличната общинска спортна инфраструктура, която да се ползва споделено от детско-юношеските спортни клубове, както и насърчаване на общините да инвестират в спортни съоръжения.
Вихрен Крамолински от ДБ настоя за еднакво финансиране на олимпийци и параолимпийци. Той посочи, че параолимпийците получават пет пъти по-малко от своите колеги и изрази несъгласие с предлаганото от служебния министър на спорта 64 процента увеличение на възнаграждението за параолимпийците. От ДБ настояха и за преразглеждане на методиката за разпределение на средствата за подпомагане на спортните клубове, както и за изграждане на публичен информационен регистър на спортните клубове.
Освен това от ДБ поискаха и финансиране на спортни клубове и федерации от страна на бизнеса, както и за заделяне на минимум един процент от БВП на страната за развитието на спорта. Сред основните приоритети на формацията са развитието на първо място на детско-юношеския спорт, на масовия и на трето място на професионалния спорт.
Ирина Мутафчиева засегна и темата за младежките политики. По думите й именно те са оставени на заден план и са разхвърляни по различни министерства. Тя настоя за координирана младежка политика и приемане на национална стратегия за младежта.
"Има такъв народ" /ИТН/ предлага спортът да се финансира с процент от приходите от продажби на акцизни стоки и Българския спортен тотализатор. Предложението представи Радостин Василев от ИТН.
"Реално, ние в момента мимикрираме в спорта. Ние не можем да създаваме спорт без пари", каза Василев и обясни, че Сърбия отделя за спорт 200 млн. долара, Румъния има три по-голям бюджет от нашия, а Турция отделя милиард за развитието на спорт. Василев бе категоричен, че бюджет от 97 млн. лв. е крайно недостатъчен. Той коментира, че финансирането трябва да бъде през Български спортен тотализатор и с процент от приходите в държавата от продажбата на стоки с акциз, както било в Австрия, Белгия, Германия, Франция, където се отделят определени средства, от продажбите на това, което вреди на здравето на нацията.
Василев бе категоричен, че спортът в училище е изключително подценяван. Ние искаме увеличаване на спорта в училищата до пет часа седмично за учениците от втори до 12 клас, допълни той. По думите му това ще позволи на децата да имат по-голяма физическа култура.
Сред мерките, предлагани от ИТН е възстановяване на училищни и университетски първенства. Василев бе категоричен, че е необходим и анализ на ефекта от одържяваването на така наречените лотарии. Той отбеляза, че е необходима стратегия и реформа за развитие на спортните училища. По думите му те са с изключително тежка материална база и е необходимо да се помисли за намаляване на броя на спортните училища.
"В момента в тези спортни училища и заради наличието на делегирани бюджети от 2007 г., се обучават масово деца, които нямат необходимите качества да бъдат спортисти. Това унищожава спортните училища", коментира Василев. По думите му има 25 спортни училища в България, а по времето на комунизма са били 36. Той настоя за единна държавна централизирана система за прием в спортните училища и премахване на делегираните бюджети в спортните училища. "Сега директорите на тези училища трупат ученици - за да взимат пари. Време е да помислим всички спортни училища да бъдат държавни", каза Василев.
Друга мярка, за която от ИТН настоя е административно преструктуриране на трите дружества, които стопанисват спортните обекти. "Основният грабеж в Министерство на спорта се извършва през тези три дружества. Управляват се от крайно некомпетентни хора, подчинени пряко на министъра на спорта", отбеляза той.
Василев коментира, че е необходимо да се изготви и стратегия за спорта в ситуации, възпрепятстващи нормалното протичана на тренировъчната и състезателна дейност. COVID кризата показа, че България не е готова с реална възможност, както професионалните, така и аматьорите спортисти да извършват, каквато и да било тренировъчна дейност по време на COVID-19.
"Без значително увеличение на средствата за спорт в България през следващите четири години, истински спорт не можем да развиваме", каза Василев и изтъкна, че за спорта като бюджет ще са необходими около 250 млн. лв. и то без никакви инвестиционни разходи, свързани с допълнителна инфракструктура - нов национален стадион. Василев бе категоричен, че въпросните 250 млн. лв. трябва да бъдат постигнати през следващите четири години.
В коалиционното споразумение да се запише, че спортът е държавна политика с висок приоритет, предлага БСП.
Йордан Георгиев отбеляза, че финансирането идва от държавния бюджет, спонсори и фирми, общинските бюджети. Затова социалистите смятат, че поетапно парите от държавата за спорт трябва да стигнат един процент от БВП за целия мандат. Нужни са и данъчни облекчения за спонсорите - юридически и физически лица, а общините да бъдат задължени да заделят около три на сто от бюджета си за спорт.
Колегата му Иван Ченчев обърна внимание, че 68 на сто от българското население не спортува и тази тенденция трябва да бъде променена. Предлага се да има нова координационна структура между МОН и ММС, да се адаптира материалната база така, че да е достъпна за хората в неравностойно положение.
Сред идеите на БСП са клубове с елитен статут да бъдат облекчени откъм наеми, категоризация на спортните федерации, на спортовете, подобряване материалната база на спортните училища /седем у нас/.
Проф.Даниела Дашева поиска сериозен професионален анализ на националната спортна система. Според нея трябва да има реформа в управлението на тази система, да се реши дали ще остане само министерство на спорта. Нужни са също промени в закона за спорта по отношение на концесиите, функциите на министерството, ролята на министъра. Да се разработи стратегия за развитието на физическото възпитание и спорта, предлага Дашева.
"По отношение на финансирането тя смята, че е важно да се намери място на Българския спортен тотализатор. Нужно е, според нея, да се повиши процентът от приходите му, отделян за спорт, който сега е 18 на сто. Да се определят приоритетни спортове на база спечелени медали, които да бъдат финансирани по програма "Олимпийска подготовка", добави още Даниела Дашева.
"Според БСП е необходимо да се реализират спортни тренировъчни центрове, в момента има един такъв - "Белмекен", за страната ни са достатъчни четири. Да се направи регистър на спортната база и визуализирана карта, кадровата политика е много важна, главният проблем е статутът на треньорската професия", подчерта проф. Дашева. Тя обърна внимание на ролята на науката в спорта, както и масовият спорт да бъде делегиран на местно ниво.
Започнаха преговорите и по темата "Национална сигурност".
"Идеята я всяка партия да си каже програмата, мерките, които смятате, че трябва да бъдат взети в следващите четири години, след което ще има дискусия за предложенията", каза съпредседателят на "Продължаваме Промяната" Асен Василев, който води разговора.
Сред участниците са също Даниел Лорер /ПП/, Атанас Зафиров /БСП/, Мая Христова /ИТН/, Велизар Шаламанов /ДБ/.
"Първата и основна цел в нашата програма е изграждане на модерни въоръжени сили, които да бъдат в състояние да осигурят териториалната цялост и суверенитета на страната, България да бъде достоен и уважаван съюзник в НАТО и ЕС". Това заяви заместник-председателят на БСП Атанас Зафиров при преговорите за коалиционно споразумение с ПП, "Има такъв народ"/ИТН/ и "Демократична България"/ДБ/ по тема "Национална сигурност".
Той посочи, че е необходимо спешно да бъде спряна ерозията и загубата на способности на въоръжените ни сили.
"Внимателно проучихме програмите на ПП, ИТН и ДБ и с удовлетворение констатирахме, че имаме близо 90 процента съвпадение в анализа на състоянието на въоръжените сили и предлаганите мерки, но да не забравяме, че дяволът се крие в подробностите", каза Иван Иванов, експерт към БСП и бивш заместник-министър на отбраната.
БСП иска да се направи нов стратегически преглед на отбраната, изготвяне на план за развитие на въоръжените сили и план за модернизация, както и приемане на нов закон за отбраната и въоръжените сили и нов закон за резерва.
"За БСП хората в отбраната са най-важният приоритет, затова и основната цел е поставянето им в центъра на развитието на въоръжените сили, инвестиране в тях, подобряване на условията на труд, възстановяване на социалните придобивки", посочи Иванов. От партията предлагат основното месечно възнаграждение за най-ниското звание за всяка категория военнослужещи да се определя всяка година, като се увеличава със съответен коефициент. По думите му, вече 11 години базата е 380 лева.
От БСП се обявиха за предприемане на стъпки за финализиране на проекта за нови бойни машини за Сухопътните войски, придобиване на трикординатни радари, многофункционални модулни патрулни кораби за Военноморските сили, модернизация на наличните фрегати с акцент върху въоръжението и радиолокационното оборудване.
"След широка дискусия трябва да се предприемат стъпки за изграждане на национална гвардия", каза още Иван Иванов. От левицата акцентираха и върху преодоляването на некомплекта чрез изграждане на ефективна система за привличане, подбор, развитие и задържане на военнослужещи.
"Важно е да се възстанови пирамидата на военните звания - 20 процента офицери, 30 процента сержанти и 50 процента войници", посочи още Иван Иванов.
От БСП предлагат още приходите от приватизацията на имоти на МО с отпаднала необходимост да отиват в специален фонд за модернизация на армията.
"Нивото на политическа амбиция, към което трябва да се стремим, е да бъдат изградени модерни, професионални, високотехнологични, подготвени въоръжени сили със съвременно въоръжение и бойна техника, с оптимална организационна и функционална структура, ефикасна система на командване и управление, развита военна наука, конкурентна система за обучение и квалификация". Това каза Теодора Генчовска от "Има такъв народ" /ИТН/ при преговорите за коалиционно споразумение по темата "Национална сигурност".
По отношение на човешкия фактор в отбраната Генчовска акцентира върху необходимостта от промяна на сегашното положение чрез по-добро образование, атрактивност на професията, достойно заплащане, защита на военната експертиза, осигуряване и гарантиране на военното развитие. "Целта е да се създаде оптимална по размер, модерна, добре въоръжена и боеспособна армия", посочи експертът.
От ИТН предлагат обсъждането на възможностите за формиране на резерв, който да включва охранителни, ловни, патриотични и други организации, и Генчовска коментира, че предвид предложението на БСП за формиране на национална гвардия, може да стане добра комбинация и да се положи основата за създаването на такава.
Теодора Генчовска отбеляза, че повечето от приоритетите в дискутираната област съвпадат в програмите на партиите.
Тя посочи, че 17 години от членството ни в НАТО сме икономисали значителен ресурс, неинвестирйки в основни оръжейни платформи, достигайки до момента, в който това е довело до проблем в техническите и организационните възможности за отбрана. Като ключови Генчовска определи активизиране на възможностите, произтичащи от членството ни в НАТО, съвместно използване на бази, въоръжения, съвместни формирования, участие в разработки и производство.
"Разглеждаме политиката по отбраната и националната сигурност като неотделима част от външната ни политика", каза още Генчовска.
Тя акцентира и върху решението за достигане на 2 процента от БВП като разходи за отбрана, от които 20 процента за модернизация. Създаването на фонд за модернизация Генчовска коментира като сходно виждане с предложението на БСП.
Разходите за отбрана са разходи преди всичко за ефективна външна политика, заяви тя. Генчовска добави, че е необходим всеобхватен план за модернизация.
Тя акцентира също върху важността на членството ни в НАТО и реализирането на съюзните ни ангажименти. Подчерта също, че силната европейска отбрана е от съществено значение и за Алианса.
"Крайно време е в отбранителната система да бъде въведен модерен финансов мениджмънт, който да даде повече права и отговорности на командирите за разходването на средствата", каза още Генчовска. Сред приоритетите на ИТН в областта на отбрана са също насърчаване на отбранителната ни индустрия чрез привличането на промишлеността и институтите при проекти за модернизация и превъоръжаване.
"Необходим е критичен и всеобхватен преглед на нормативната и доктриналната база в областта на отбраната", каза Генчовска.
Като важно тя посочи и патриотичното възпитание, където също видя съвпадение с БСП.
"Усилията на всички трябва да са насочени към връщане на обществения дебат по темата за отбраната", допълни Теодора Генчовска.
"В нашата визия има три основни стълба - хората, структурата на силите и процеса на превъоръжаване. За нас визията за отбрана е именно в системата на НАТО и ЕС с национални въоръжени сили и отбранителна индустрия от ново поколение", заяви Велизар Шаламанов.
От "Демократична България" предлагат още през 2022 г. Народното събрание да приеме всеобхватна програма за превъоръжаване, която наричат "за рекапитализация на армията", с отчитане на стартиралите вече проекти.
Шаламанов обясни, че става въпрос за цялостна програма за десет години, а не за модернизация на парче. Според него бързо трябва да се актуализира Програма 2032 и да се постави на нови основи.
От ДБ предлагат и създаване на инвестиционен фонд за превъоръжаване и трансформация на отбранителната индустрия.
Велизар Шаламанов посочи, че трябва да поддържат бюджет за отбрана от 2 процента от БВП, а вътре 20 процента гарантирано да са за нова техника, а не за ремонт на стара. Той посочи също, че зенитно-ракетните комплекси трябва да бъдат сменени незабавно. Шаламанов акцентира и върху развитието на концепцията за центрове за споделени услуги в целия сектор за сигурност.
Костадин Деянов от "Зелено движение" акцентира върху прилагането на Зелената сделка в отбраната и "позеленяването" на въоръжените сили, накратко "зелена отбрана" - кандидатстване за финансиране на проекти от иновации на жизнената среда тип "пасивни сгради" във военните обекти, консумация на горива и въвеждане на ВЕИ до опазване на околната среда и устойчиво управление на отпадъците.
От ДБ предлагат още да се създаде държавна агенция по гражданска защита на база на опита от 2000 - 2005 г. и ускорено изграждане на интегрирана система за управление в извънредни ситуации, включително гражданско военно планиране и обновяване на системата за спешни повиквания 112 със срок до 2023 г.
"Трябва да усъвършенстваме процесите на взимане и изпълнение на решенията с цел изготвяне на реалистични планове за развитие на отбранителните способности и предотвратяване на конфликти на интереси и корупция. Нулева корупция е важна цел, която трябва да преследваме", изтъкна експертът Тодор Тагарев от "Продължаваме Промяната".
Тагарев даде пример с некомплекта във въоръжените сили. Той подкрепи идеята за цялостен преглед на планове и програми, но подчерта, че ако тези планове не са реалистични, е по-добре да не се занимават с това, за да не бъдат написани пожелания, неподкрепени с готовността на държавата и обществото да отделят необходимите ресурси.
"Няма как да създадем централна структура, която да държи в себе си всички необходими способности, затова в модерния свят се работи със засилване на механизмите за координация, използване на бюджетните средства за способности за различни задачи", посочи експертът. Според него преди да се пристъпи към структурни промени, трябва да се анализира внимателно защо нещо не работи.
Във връзка с участието на българската отбранителна промишленост, Тагарев коментира, че си представя това участие след определяне на перспективни ниши на специализация на България в области, в които сме силни.
Като важен приоритет за следващото правителство той посочи осигуряването на пълна готовност за приемане на купените вече самолети F-16 и постигане на оперативна способност скоро след идването им - през 2024 или 2025 година.
Тагарев изтъкна важността на социалните мерки за хората в отбраната, но също така подчерта, че трябва да се мисли как да бъдат регулирани съотношенията между военнослужещите с различни звания. По думите му, в последните години имаме "доста инфлация" в създаване и повишаване на ранга на различни командвания, "без да имаме един боец повече". Той постави и въпроса какво правим с всички военнослужещи и цивилни, които работят в системата, но са се възползвали от правото си да се пенсионират. Според
Тагарев въпросът е свързан и със "запушване" на системата за кариерно развитие, а е и морален.
Тодор Тагарев коментира и необходимостта в МО да се работи в електронен вид, а хартия да се ползва само в редки случаи.
В първия цикъл преговори бяха обсъдени въпросите, свързани с енергетиката, икономиката, транспорта и правосъдието. В сряда преговорите продължиха с темите здравеопазване, земеделие, образование и електронно правителство. А в четвъртък дискусиите бяха посветени на темите вътрешна сигурност, екология, регионално развитие и култура. Днес на масата за преговори се обсъждат темите в сектор "Труд и социални грижи", "Туризъм", "Национална сигурност" и "Спорт".
Трети ден на преговори за съставяне на правителство (ВИДЕО)
Във всяко от обсъжданията участва по един от лидерите на „Продължаваме Промяната“ Кирил Петков и Асен Василев. Срещите се провеждат като паралелни дискусии и ще са предавани на живо в страницата на „Продължаваме Промяната“ във Facebook, YouTube и на сайта promeni.bg. Коментари от страна на „Продължаваме Промяната“ ще има след приключване на пълния цикъл от срещи.
Разговорите са част от серията от дискусии по ключови политики с цел изработване на коалиционно споразумение.
От името на "Продължаваме промяната" дискусията води Кирил Петков. В разговорите участват още Димитър Илиев, Деян Дончев, Инна Иванова, Дидо Дончев от ПП. БСП е представена от Иван Ченчев, Йордан Георгиев, проф. Даниела Дашева, Деян Дечев, Антон Коджабашев. От ИТН са заявили участие Радостин Василев, Александър Тодоров, Християна Тодорова. От ДБ участие са потвърдили Петър Маринов, Атанас Костадинов, Радко Тумбев, Ивайло Стоименов.
В уводните си думи Кирил Петков отбеляза, че когато се сложат националните приоритети напред, изведнъж, кой зад коя табелка стои, губи значение.
Продължават преговорите за съставяне на правителство (НА ЖИВО)
"Това го усетихме в дискусиите. Така че много се радвам, че разговорите до този момент са мегаконструктивни", каза Петков.
"Всяко българско дете трябва да има достъп до спорт. Ако не направим това - нищо не сме направили. Трябва да помислим как парите да следват качеството. Ако има един треньор, който постига национални шампиони, световни шампиони, този треньор трябва да бъде награден лично, не трябва задължително да преминава през всички федерации и клубове. Тези треньори трябва да имат личен стимул, защото те са тези, които прекарват време с детето", допълни Петков. По думите му е абсурдно да си олимпийски шампион и да ходиш от компания на компания и да просиш. "Това също трябва да го изтръгнем от идеята за спорт в България", заяви Петков.
От ПП предложиха създаването на единна дигитална платформа за спортните федерации и спортните клубове, членуващи в тях. По този начин ще се облекчат дейностите на дирекциите в Министерството на младежта и спорта и ще направи избора на младите хора, които искат да спортуват по-лесен.
Инна Иванова от ПП коментира, че тази прозрачност ще доведе до по-голяма конкурентна среда между отделните клубове, по думите й така ще има и по-голяма гласност на различните спортните клубове и федерации. Иванова коментира, че много от клубовете нямат дигитални умения, затова било необходимо обучение. По думите й чрез тази платформа ще могат да обменят знания европейски треньори и лектори. Иванова бе категорична, че ПП настоява финансирането на клубовете да се гласува от парламента.
Димитър Илиев от ПП настоя да се направи, съвместно със спортната общественост, рамките на нова стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта. По думите му тази стратегия трябва да се изготви в пълно съответствие с хартите на спорта на МОК, ЮНЕСКО и международните организации.
От ПП се обявиха и за създаването на нови национални програми, които да засягат всички демографски групи, включително и хората с увреждания.
Според ПП е необходимо да се разгледат възможностите за финансиране на спорта по редица международни програми. Илиев коментира, че спортът е една от сферите, които се възползват прекалено малко от тези възможности. Според него приоритет трябва да бъде и изграждането, реновирането, стопанисването и управлението на спортните бази на България, като се запази техният публичен характер. Основен акцент бил необходим и по отношение на грижата за спортните кадри. Друг акцент в програмата е внедряването на научните достижения в спорта. "Ние не ги използваме като партньорство - спортът и науката", посочи Илиев. Той заяви, че от ПП предлагат и нов модел на ресурсно осигуряване на системата за физическо възпитание.
Кирил Петков заяви, че всички партии са се обединили около едно, че в момента средствата за спорт са крайно недостатъчни.
Децата и техните родители да получават ваучери за спорт и сами да избират клубовете и треньорите, предложиха от "Демократична България" /ДБ/. Предложението е част от програмата на "Демократична България" за развитие на спорта и бе представено от Ивайло Стоименов по време на дискусия на тема "Спорт".
От ДБ са убедени, че е необходима ревизия в дейността на Министерство на младежта и спорта от страна на Сметната палата и Агенцията за финансов надзор. Друг ангажимент, за който те настояха е в рамките на един управленски мандат да бъдат изградени физкултурни салони във всяко училище.
Според Стоименов е необходимо преместване на фокуса от елитния към масов спорт, към развитието на ученическия спорт. От ДБ настояват да бъдат допускани спортните треньори в училищата, както и да бъде популяризиран календара за ученически и спортни надпревари, така че спортните състезания в училище, да се превърнат в значимо събитие от ежедневието на всеки ученик.
От формацията настояха и за данъчни облекчения за фирми, които инвестират в спорта, както и за развитие на спорта като средство за интеграция на уязвими групи. ДБ предлагат и изграждане на информационна мрежа за наличната общинска спортна инфраструктура, която да се ползва споделено от детско-юношеските спортни клубове, както и насърчаване на общините да инвестират в спортни съоръжения.
Вихрен Крамолински от ДБ настоя за еднакво финансиране на олимпийци и параолимпийци. Той посочи, че параолимпийците получават пет пъти по-малко от своите колеги и изрази несъгласие с предлаганото от служебния министър на спорта 64 процента увеличение на възнаграждението за параолимпийците. От ДБ настояха и за преразглеждане на методиката за разпределение на средствата за подпомагане на спортните клубове, както и за изграждане на публичен информационен регистър на спортните клубове.
Освен това от ДБ поискаха и финансиране на спортни клубове и федерации от страна на бизнеса, както и за заделяне на минимум един процент от БВП на страната за развитието на спорта. Сред основните приоритети на формацията са развитието на първо място на детско-юношеския спорт, на масовия и на трето място на професионалния спорт.
Ирина Мутафчиева засегна и темата за младежките политики. По думите й именно те са оставени на заден план и са разхвърляни по различни министерства. Тя настоя за координирана младежка политика и приемане на национална стратегия за младежта.
"Има такъв народ" /ИТН/ предлага спортът да се финансира с процент от приходите от продажби на акцизни стоки и Българския спортен тотализатор. Предложението представи Радостин Василев от ИТН.
"Реално, ние в момента мимикрираме в спорта. Ние не можем да създаваме спорт без пари", каза Василев и обясни, че Сърбия отделя за спорт 200 млн. долара, Румъния има три по-голям бюджет от нашия, а Турция отделя милиард за развитието на спорт. Василев бе категоричен, че бюджет от 97 млн. лв. е крайно недостатъчен. Той коментира, че финансирането трябва да бъде през Български спортен тотализатор и с процент от приходите в държавата от продажбата на стоки с акциз, както било в Австрия, Белгия, Германия, Франция, където се отделят определени средства, от продажбите на това, което вреди на здравето на нацията.
Василев бе категоричен, че спортът в училище е изключително подценяван. Ние искаме увеличаване на спорта в училищата до пет часа седмично за учениците от втори до 12 клас, допълни той. По думите му това ще позволи на децата да имат по-голяма физическа култура.
Сред мерките, предлагани от ИТН е възстановяване на училищни и университетски първенства. Василев бе категоричен, че е необходим и анализ на ефекта от одържяваването на така наречените лотарии. Той отбеляза, че е необходима стратегия и реформа за развитие на спортните училища. По думите му те са с изключително тежка материална база и е необходимо да се помисли за намаляване на броя на спортните училища.
"В момента в тези спортни училища и заради наличието на делегирани бюджети от 2007 г., се обучават масово деца, които нямат необходимите качества да бъдат спортисти. Това унищожава спортните училища", коментира Василев. По думите му има 25 спортни училища в България, а по времето на комунизма са били 36. Той настоя за единна държавна централизирана система за прием в спортните училища и премахване на делегираните бюджети в спортните училища. "Сега директорите на тези училища трупат ученици - за да взимат пари. Време е да помислим всички спортни училища да бъдат държавни", каза Василев.
Друга мярка, за която от ИТН настоя е административно преструктуриране на трите дружества, които стопанисват спортните обекти. "Основният грабеж в Министерство на спорта се извършва през тези три дружества. Управляват се от крайно некомпетентни хора, подчинени пряко на министъра на спорта", отбеляза той.
Василев коментира, че е необходимо да се изготви и стратегия за спорта в ситуации, възпрепятстващи нормалното протичана на тренировъчната и състезателна дейност. COVID кризата показа, че България не е готова с реална възможност, както професионалните, така и аматьорите спортисти да извършват, каквато и да било тренировъчна дейност по време на COVID-19.
"Без значително увеличение на средствата за спорт в България през следващите четири години, истински спорт не можем да развиваме", каза Василев и изтъкна, че за спорта като бюджет ще са необходими около 250 млн. лв. и то без никакви инвестиционни разходи, свързани с допълнителна инфракструктура - нов национален стадион. Василев бе категоричен, че въпросните 250 млн. лв. трябва да бъдат постигнати през следващите четири години.
В коалиционното споразумение да се запише, че спортът е държавна политика с висок приоритет, предлага БСП.
Йордан Георгиев отбеляза, че финансирането идва от държавния бюджет, спонсори и фирми, общинските бюджети. Затова социалистите смятат, че поетапно парите от държавата за спорт трябва да стигнат един процент от БВП за целия мандат. Нужни са и данъчни облекчения за спонсорите - юридически и физически лица, а общините да бъдат задължени да заделят около три на сто от бюджета си за спорт.
Колегата му Иван Ченчев обърна внимание, че 68 на сто от българското население не спортува и тази тенденция трябва да бъде променена. Предлага се да има нова координационна структура между МОН и ММС, да се адаптира материалната база така, че да е достъпна за хората в неравностойно положение.
Сред идеите на БСП са клубове с елитен статут да бъдат облекчени откъм наеми, категоризация на спортните федерации, на спортовете, подобряване материалната база на спортните училища /седем у нас/.
Проф.Даниела Дашева поиска сериозен професионален анализ на националната спортна система. Според нея трябва да има реформа в управлението на тази система, да се реши дали ще остане само министерство на спорта. Нужни са също промени в закона за спорта по отношение на концесиите, функциите на министерството, ролята на министъра. Да се разработи стратегия за развитието на физическото възпитание и спорта, предлага Дашева.
"По отношение на финансирането тя смята, че е важно да се намери място на Българския спортен тотализатор. Нужно е, според нея, да се повиши процентът от приходите му, отделян за спорт, който сега е 18 на сто. Да се определят приоритетни спортове на база спечелени медали, които да бъдат финансирани по програма "Олимпийска подготовка", добави още Даниела Дашева.
"Според БСП е необходимо да се реализират спортни тренировъчни центрове, в момента има един такъв - "Белмекен", за страната ни са достатъчни четири. Да се направи регистър на спортната база и визуализирана карта, кадровата политика е много важна, главният проблем е статутът на треньорската професия", подчерта проф. Дашева. Тя обърна внимание на ролята на науката в спорта, както и масовият спорт да бъде делегиран на местно ниво.
Започнаха преговорите и по темата "Национална сигурност".
"Идеята я всяка партия да си каже програмата, мерките, които смятате, че трябва да бъдат взети в следващите четири години, след което ще има дискусия за предложенията", каза съпредседателят на "Продължаваме Промяната" Асен Василев, който води разговора.
Сред участниците са също Даниел Лорер /ПП/, Атанас Зафиров /БСП/, Мая Христова /ИТН/, Велизар Шаламанов /ДБ/.
"Първата и основна цел в нашата програма е изграждане на модерни въоръжени сили, които да бъдат в състояние да осигурят териториалната цялост и суверенитета на страната, България да бъде достоен и уважаван съюзник в НАТО и ЕС". Това заяви заместник-председателят на БСП Атанас Зафиров при преговорите за коалиционно споразумение с ПП, "Има такъв народ"/ИТН/ и "Демократична България"/ДБ/ по тема "Национална сигурност".
Той посочи, че е необходимо спешно да бъде спряна ерозията и загубата на способности на въоръжените ни сили.
"Внимателно проучихме програмите на ПП, ИТН и ДБ и с удовлетворение констатирахме, че имаме близо 90 процента съвпадение в анализа на състоянието на въоръжените сили и предлаганите мерки, но да не забравяме, че дяволът се крие в подробностите", каза Иван Иванов, експерт към БСП и бивш заместник-министър на отбраната.
БСП иска да се направи нов стратегически преглед на отбраната, изготвяне на план за развитие на въоръжените сили и план за модернизация, както и приемане на нов закон за отбраната и въоръжените сили и нов закон за резерва.
"За БСП хората в отбраната са най-важният приоритет, затова и основната цел е поставянето им в центъра на развитието на въоръжените сили, инвестиране в тях, подобряване на условията на труд, възстановяване на социалните придобивки", посочи Иванов. От партията предлагат основното месечно възнаграждение за най-ниското звание за всяка категория военнослужещи да се определя всяка година, като се увеличава със съответен коефициент. По думите му, вече 11 години базата е 380 лева.
От БСП се обявиха за предприемане на стъпки за финализиране на проекта за нови бойни машини за Сухопътните войски, придобиване на трикординатни радари, многофункционални модулни патрулни кораби за Военноморските сили, модернизация на наличните фрегати с акцент върху въоръжението и радиолокационното оборудване.
"След широка дискусия трябва да се предприемат стъпки за изграждане на национална гвардия", каза още Иван Иванов. От левицата акцентираха и върху преодоляването на некомплекта чрез изграждане на ефективна система за привличане, подбор, развитие и задържане на военнослужещи.
"Важно е да се възстанови пирамидата на военните звания - 20 процента офицери, 30 процента сержанти и 50 процента войници", посочи още Иван Иванов.
От БСП предлагат още приходите от приватизацията на имоти на МО с отпаднала необходимост да отиват в специален фонд за модернизация на армията.
"Нивото на политическа амбиция, към което трябва да се стремим, е да бъдат изградени модерни, професионални, високотехнологични, подготвени въоръжени сили със съвременно въоръжение и бойна техника, с оптимална организационна и функционална структура, ефикасна система на командване и управление, развита военна наука, конкурентна система за обучение и квалификация". Това каза Теодора Генчовска от "Има такъв народ" /ИТН/ при преговорите за коалиционно споразумение по темата "Национална сигурност".
По отношение на човешкия фактор в отбраната Генчовска акцентира върху необходимостта от промяна на сегашното положение чрез по-добро образование, атрактивност на професията, достойно заплащане, защита на военната експертиза, осигуряване и гарантиране на военното развитие. "Целта е да се създаде оптимална по размер, модерна, добре въоръжена и боеспособна армия", посочи експертът.
От ИТН предлагат обсъждането на възможностите за формиране на резерв, който да включва охранителни, ловни, патриотични и други организации, и Генчовска коментира, че предвид предложението на БСП за формиране на национална гвардия, може да стане добра комбинация и да се положи основата за създаването на такава.
Теодора Генчовска отбеляза, че повечето от приоритетите в дискутираната област съвпадат в програмите на партиите.
Тя посочи, че 17 години от членството ни в НАТО сме икономисали значителен ресурс, неинвестирйки в основни оръжейни платформи, достигайки до момента, в който това е довело до проблем в техническите и организационните възможности за отбрана. Като ключови Генчовска определи активизиране на възможностите, произтичащи от членството ни в НАТО, съвместно използване на бази, въоръжения, съвместни формирования, участие в разработки и производство.
"Разглеждаме политиката по отбраната и националната сигурност като неотделима част от външната ни политика", каза още Генчовска.
Тя акцентира и върху решението за достигане на 2 процента от БВП като разходи за отбрана, от които 20 процента за модернизация. Създаването на фонд за модернизация Генчовска коментира като сходно виждане с предложението на БСП.
Разходите за отбрана са разходи преди всичко за ефективна външна политика, заяви тя. Генчовска добави, че е необходим всеобхватен план за модернизация.
Тя акцентира също върху важността на членството ни в НАТО и реализирането на съюзните ни ангажименти. Подчерта също, че силната европейска отбрана е от съществено значение и за Алианса.
"Крайно време е в отбранителната система да бъде въведен модерен финансов мениджмънт, който да даде повече права и отговорности на командирите за разходването на средствата", каза още Генчовска. Сред приоритетите на ИТН в областта на отбрана са също насърчаване на отбранителната ни индустрия чрез привличането на промишлеността и институтите при проекти за модернизация и превъоръжаване.
"Необходим е критичен и всеобхватен преглед на нормативната и доктриналната база в областта на отбраната", каза Генчовска.
Като важно тя посочи и патриотичното възпитание, където също видя съвпадение с БСП.
"Усилията на всички трябва да са насочени към връщане на обществения дебат по темата за отбраната", допълни Теодора Генчовска.
"В нашата визия има три основни стълба - хората, структурата на силите и процеса на превъоръжаване. За нас визията за отбрана е именно в системата на НАТО и ЕС с национални въоръжени сили и отбранителна индустрия от ново поколение", заяви Велизар Шаламанов.
От "Демократична България" предлагат още през 2022 г. Народното събрание да приеме всеобхватна програма за превъоръжаване, която наричат "за рекапитализация на армията", с отчитане на стартиралите вече проекти.
Шаламанов обясни, че става въпрос за цялостна програма за десет години, а не за модернизация на парче. Според него бързо трябва да се актуализира Програма 2032 и да се постави на нови основи.
От ДБ предлагат и създаване на инвестиционен фонд за превъоръжаване и трансформация на отбранителната индустрия.
Велизар Шаламанов посочи, че трябва да поддържат бюджет за отбрана от 2 процента от БВП, а вътре 20 процента гарантирано да са за нова техника, а не за ремонт на стара. Той посочи също, че зенитно-ракетните комплекси трябва да бъдат сменени незабавно. Шаламанов акцентира и върху развитието на концепцията за центрове за споделени услуги в целия сектор за сигурност.
Костадин Деянов от "Зелено движение" акцентира върху прилагането на Зелената сделка в отбраната и "позеленяването" на въоръжените сили, накратко "зелена отбрана" - кандидатстване за финансиране на проекти от иновации на жизнената среда тип "пасивни сгради" във военните обекти, консумация на горива и въвеждане на ВЕИ до опазване на околната среда и устойчиво управление на отпадъците.
От ДБ предлагат още да се създаде държавна агенция по гражданска защита на база на опита от 2000 - 2005 г. и ускорено изграждане на интегрирана система за управление в извънредни ситуации, включително гражданско военно планиране и обновяване на системата за спешни повиквания 112 със срок до 2023 г.
"Трябва да усъвършенстваме процесите на взимане и изпълнение на решенията с цел изготвяне на реалистични планове за развитие на отбранителните способности и предотвратяване на конфликти на интереси и корупция. Нулева корупция е важна цел, която трябва да преследваме", изтъкна експертът Тодор Тагарев от "Продължаваме Промяната".
Тагарев даде пример с некомплекта във въоръжените сили. Той подкрепи идеята за цялостен преглед на планове и програми, но подчерта, че ако тези планове не са реалистични, е по-добре да не се занимават с това, за да не бъдат написани пожелания, неподкрепени с готовността на държавата и обществото да отделят необходимите ресурси.
"Няма как да създадем централна структура, която да държи в себе си всички необходими способности, затова в модерния свят се работи със засилване на механизмите за координация, използване на бюджетните средства за способности за различни задачи", посочи експертът. Според него преди да се пристъпи към структурни промени, трябва да се анализира внимателно защо нещо не работи.
Във връзка с участието на българската отбранителна промишленост, Тагарев коментира, че си представя това участие след определяне на перспективни ниши на специализация на България в области, в които сме силни.
Като важен приоритет за следващото правителство той посочи осигуряването на пълна готовност за приемане на купените вече самолети F-16 и постигане на оперативна способност скоро след идването им - през 2024 или 2025 година.
Тагарев изтъкна важността на социалните мерки за хората в отбраната, но също така подчерта, че трябва да се мисли как да бъдат регулирани съотношенията между военнослужещите с различни звания. По думите му, в последните години имаме "доста инфлация" в създаване и повишаване на ранга на различни командвания, "без да имаме един боец повече". Той постави и въпроса какво правим с всички военнослужещи и цивилни, които работят в системата, но са се възползвали от правото си да се пенсионират. Според
Тагарев въпросът е свързан и със "запушване" на системата за кариерно развитие, а е и морален.
Тодор Тагарев коментира и необходимостта в МО да се работи в електронен вид, а хартия да се ползва само в редки случаи.
В първия цикъл преговори бяха обсъдени въпросите, свързани с енергетиката, икономиката, транспорта и правосъдието. В сряда преговорите продължиха с темите здравеопазване, земеделие, образование и електронно правителство. А в четвъртък дискусиите бяха посветени на темите вътрешна сигурност, екология, регионално развитие и култура. Днес на масата за преговори се обсъждат темите в сектор "Труд и социални грижи", "Туризъм", "Национална сигурност" и "Спорт".
Трети ден на преговори за съставяне на правителство (ВИДЕО)
Във всяко от обсъжданията участва по един от лидерите на „Продължаваме Промяната“ Кирил Петков и Асен Василев. Срещите се провеждат като паралелни дискусии и ще са предавани на живо в страницата на „Продължаваме Промяната“ във Facebook, YouTube и на сайта promeni.bg. Коментари от страна на „Продължаваме Промяната“ ще има след приключване на пълния цикъл от срещи.
