Продължават разговорите, водени от "Продължаваме Промяната", за изработване на коалиционно споразумение за бъдещо управление на страната. В първия цикъл преговори бяха обсъдени въпросите, свързани с енергетиката, икономиката, транспорта и правосъдието. Във вторник преговорите продължиха с темите здравеопазване, земеделие, образование и електронно правителство.
Днес е третият ден от дискусиите с експерти на трите бъдещи коалиционни партньори - "БСП за България", "Има такъв народ" и "Демократична България". Всяка дискусия се води от един от двамата лидери на "Продължаваме Промяната" Кирил Петков и Асен Василев.
Днес разговорите продължават от 10:00 ч. по темите "Вътрешна сигурност" и "Екология".
Основната цел, която си поставяме, е да спре натискът на битовата престъпност върху цели райони, посочи Иван Иванов от "БСП за България" при представяне на визията на парламентарната група в преговорите на тема "Вътрешна сигурност" между "Продължаваме Промяната", "Демократична България" и "Има такъв народ".
От страна на "БСП за България" в преговорите участват Иван Иванов, Филип Попов и Тодор Байчев. От левицата предлагат в период от три до шест месеца да се направи пълен функционален анализ на Министерството на вътрешните работи, който да включва преглед на всички структури, брой служители, дублиращи звена и други фактори. На база анализа от "БСП за България" смятат, че трябва да се изработи нов Закон за МВР. Според тях трябва, освен да се ограничи битовата престъпност, да намалее броят на кражбите и рецидивите с 20 процента на база засилване на превенцията, също и да се намалят престъпленията, извършени от малцинствени групи. Също трябва да се сведат до минимум основните форми на организираната престъпност.
Иванов Иванов посочи още, че е необходимо, на база анализа на МВР, да се създаде нова полицейска карта. Тя трябва да обособи постоянни жандармерийски постове и техника, който да осигуряват патрулна дейност и реакция в района на три села. Сред другите цели, които поставят "БСП за България", е подобряване подготовката на служителите в МВР, осъвременяване на техниката и материално-битовата база, създаване на регионални центрове по криминалистика, както и повишаване на възнагражденията на служителите.
Филип Попов от своя страна постави фокус върху преодоляване на мигрантската криза, укрепване на сигурността по държавната граница и ново ниво на киберсигурност.
Трябва да се създаде Закон за обществения ред, който да се отнася не само за МВР, а и за другите институции и субекти, които имат отношение към сигурността, за да се подобри работата в сектора. Това предложение направиха от "Продължаваме Промяната".
Милен Иванов от "Продължаваме Промяната" акцентира на проблемите със законодателството в България, като посочи, че има структурни закони, а не функционални. Той добави, че е необходим и Закон за оперативно-издирвателната дейност. По думите му липсата на такава дейност е причината за ръста на престъпността в България.
Иванов изведе като основни цели подобряване нивото на квалификация на служителите, подбора и развитието им, като заяви, че има нужда от изграждане на адекватна система за кариерно развитие с критерии.
"Голяма част от проблемите ще отпаднат, когато се подреди системата и бъде законово регулирана", заяви той и добави, че МВР трябва да се изчисти от всички излишни структури.
От "Продължаваме Промяната" предлагат да се обсъди дали "Икономическа полиция" да не стане данъчна полиция и да премине към Министерството на финансите, тъй като тя защитава фиска.
Съпредседателят на партията Асен Василев коментира, че в системата за сигурност трябва да се използват съвременни технологии. По думите му, има много начини с помощта на технологиите за събиране на информация и установяване на контрол и добави, че те могат да помогнат за увеличаване на възможността за реакция и действия. Василев акцентира и върху нуждата от езикова квалификация на всички служители в системата.
"Демократична България" /ДБ/ подкрепя идеята на Коалиция "За зелен рестарт" да има вицепремиер по климатичните промени в следващия редовен кабинет. Това заяви Борислав Сандов по време на консултациите в сектор "Екология", които се провеждат с "Продължаваме Промяната", БСП и "Има такъв народ".
Екологията има пряко отношение към здравето на хората, отбеляза Сандов. Той припомни, че България е обект на наказателни процедури в сферата на околната среда. От ДБ искат да се развие система за бързо разполагане на временни станции. Това, по думите на Сандов, може да стане и с пускане на дронове, които да проверят сигналите за замърсяване на въздуха. Осигуряване на публичен достъп до данните за измерване качеството на въздуха е друга идея, която посочи Сандов. От ДБ са и за засилен контрол и завишаване на санкциите за източниците на замърсяване. По думите на Сандов у нас липсва мониторинг на причинителите на неприятни миризми и на шумовото и светлинно замърсяване. Стимулиране на използването на възобноваеми енергийни източници и спиране на практиката да се раздават дърва за огрев за семействата са другите приоритети за ДБ.
Управлението на водите е друга важна тема, която поставиха от формацията. До края на годината да се направи преглед на състоянието на язовирите, за да не се допуснат събития като тези в село Бисер или в кв. "Аспарухово" във Варна, посочи Грети Стефанова. Тя даде пример с язовирите "Камчия", "Студена" и "Ястребино". Стефанова изтъкна, че трябва да се знае кой стопанисва всеки язовир, защото това са съоръжения, които засягат националната сигурност. Друг акцент в изложението на Стефанова беше състоянието на хвостохранилищата. Мерки за подобряване управлението на отпадъци, предложиха също от ДБ. От формацията са против създаването на инсинератор в София. ДБ предлага да се проучат възможностите за изгаряне на отпадъци в ТЕЦ "Марица изток 2". ДБ подкрепя и промяна на методиката за такса смет.
Тома Биков представи идеята за създаване на институцията "екологичен омбудсман", избиран от Народното събрание. Той каза, че трябва да се подобри и управлението на защитените зони - "Натура 2000". ДБ ще продължи да работи и срещу незаконното застрояване в защитените територии, изтъкна още Тома Биков. Промяна в правилника на МВР за зоополиция е друго искане на ДБ.
ВиК системата трябва да се подобри, за да се спре загубата на водата. Това е един от приоритетите за "Има такъв народ" /ИТН/ в сектор "Екология", представен от Силвия Бакърджиева. Район Хасково е пример за това, че повече от 85 на сто от водата се губи, съоръженията са на над 40 години и немалка част от града е на режим в 21-ви век, коментира Бакърджиева. По думите й в България има лошо управление на състоянието на водите. От ИТН изтъкнаха, че по оперативните програми има ниско усвояване на средства във ВиК сектора.
Друг акцент в изказването на Бакърджиева беше за предприемане на спешни мерки за мониторинг на качеството за въздуха. Бихме искали да видим ефективен контрол от страна на институциите, отбеляза Бакърджиева. Тя посочи, че трябва да се въведат спешни регулаторни мерки и стимули за транспорта и енергетиката по отношение на замърсяването. Електрификация на обществения транспорт е важен приоритет, отбеляза Бакърджиева. Поетапната замяна на стари печки и облекчени процедури за инсталиране на индивидуални ВЕИ-та са другите мерки, предложени от ИТН. По думите на Бакърджиева трябва да се избегне "по-критичен сценарий" с качеството на въздуха. Експертът от ИТН посочи, че има наказателни процедури срещу страната ни за качеството на въздуха.
БСП предлага ревизия на Закона за управление на отпадъците, с която да се въведат стимули за разделно събиране на отпадъци и за рециклиране. Българите плащат по пет пъти повече за един и същ отпадък. Разходите за управление на отпадъци трябва да се оптимизират, каза Явор Божанков. Той посочи, че БСП смята, че водещ трябва да е принципът "замърсителят плаща".
Сред идеите на БСП в сектора са още създаване на екоиндустриални паркове и подмяна на автопарка на държавните институции с цел екосъобразност. БСП представиха и предложението си за самостоятелно министерство за климата - така, по думите на Атанас Костадинов, ще се координира работата на всички министерства, които имат отношение към политиката за справяне с климатичните промени.
БСП предлага и преразглеждане на дейността на ВиК холдинга и държавното предприятие "Управление и стопанисване на язовири". Костадинов открои като проблеми в сектора и управлението на битови-питейните източници, подземни води и др. В условията на климатична динамика не се правят графиците за водоподаване по публичен и приемлив начин, изтъкна Костадинов. БСП представи идеята си за реформа на структурата на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околна среда.
Малко след 16:00 ч. участниците в преговорния процес започнаха да обсъждат мерките и проблемите, свързани с регионалното развитие. Водещ на дискусията е съпредседателят на "Продължаваме Промяната" Асен Василев.
Асен Гагаузов от БСП започна представяне на приоритетите на партията по темата. Една от най-важните задачи на регионалното развитие е да създаде най-добри условия за разположение на техническата инфраструктура - пътната, железопътната мрежи, дигиталните услуги, за да бъдат поставени при равни условията хората, които искат да живея и развиват бизнес в България.
Заявление за участие в дискусията от БСП са дали Борислав Гуцанов, Генади Събков, Петко Тюфекчиев, Михаил Лисков, Стефан Начев, от ИТН - Георги Георгиев, Гроздан Караджов, Силвия Бакърджиева, Владо Вълков, Галя Бърдарска, от ДБ - Зарко Маринов, Надежда Йорданова, Йордан Иванов, Надежда Бобчева, Грети Стефанова, от ПП - Йордан Терзийски, Богомил Петков.
Дискусията в сектор "Култура" започна с близо два часа закъснение заради продължилите по-дълго преговори в сектор "Екология". От името на "Продължаваме промяната" дискусията води Кирил Петков.
Сред участниците в разговорите по въпросите на културата са Александър Симов, Боян Ангелов и Александър Горчев /БСП/, Пламен Николов, Георги Султанов и Манол Манолов /ИТН/, Стоян Михалев, Александър Кьосев, Бонка Василева /ДБ/, а от ПП са Кирил Петков, Весела Кондакова и доц.Тодор Мечкарски.
Финансирането на културния сектор трябва да достигне до 1,5 процента от брутния вътрешен продукт /БВП/. Това е предложението на "Демократична България" /ДБ/ за средносрочните мерки в областта, каза по време на преговорите за сформиране на ново правителство Васил Гюров от ДБ. Гюров посочи, че процентът може да се увеличи като резултат от преобразуване на Закона за меценатството в Закон за меценатството, спонсорството и дарителството и насочване към сектора както на държавни средства, така и на частни.
В краткосрочните предложения е процентът на финансирането да е един, допълни Бонка Василева. В краткосрочен план ДБ предлагат още увеличението на средствата да стане с обвързване с въвеждане на реформи. Василева отбеляза, че културните иституции трябва да станат работещи.
Други промени са свързани с въвеждане на дигитализацията на сектора. Тя трябва да има три насоки - като част от общата администрацията; като културно наследство; като форма на децентрализация, посочи Александър Кьосев.
Те предлагат и създаване на временна комисия по декриминализация на българската култура, чиято цел е да прекрати такъв вид практики, а не да разследва.
Друга краткосрочна мярка предвижда извеждане на фонд "Култура" и Националният институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ от Министерството на културата и превръщането им в национални агенции. ДБ предлагат и въвеждане на ваучери за културни услуги за младите хора и мерки за пострадалите от пандемията културни сектори.
Средносрочните мерки за промени предвиждат редица законодателни инициативи, свързани с реформа и хармонизиране на нормативната база, отбеляза Гюров. Предлагат закони за всички отделни изкуства и творчески индустрии; ревизия на Закона за културното наследство и Закона за радиото и телевизията; оптимизиране на Закона за авторското право; създаване на нов Закон за статута на артиста и твореца, включващ достойно заплащане, социална защита и справедлива пенсия.
Трябва да се увеличи бюджета за култура, няма как да продължи с ниското финансиране. Това каза един от лидерите на ПП Кирил Петков. Според него, оттук нататък кой каква партия познава не трябва да бъде фактор за финансирането на културата. По думите на Петков парите трябва да следват качеството. Трябва да запазим културното си наследство, това трябва да е приоритет в културната, в туристическа, в образователната стратегия, смята той. Петков отбеляза, че предприемачеството не трябва да е табу в сектора - трябва държавата да финансира повече, но не може цялата култура да е единствено базирана на публични средства. Част от подкрепата трябва да е частна, а друга коствена.
Сигурен съм, че трябва да променим много в културата, тъй като в момента я губим, коментира той.
Според "Продължаваме Промяната" в повече от 80 процента от повдигнатите теми има припокриване между предложенията на другите формации и техните идеи. Те отбелязаха, че е спешно приемането на Националната стратегия за култура. От нея тръгват всички следващи политики, промяна в нормативната уредба и т.н., за да знаем къде отиваме, коментираха от формацията. "Продължаваме Промяната" наблегнаха на устройствения правилник на Министерството на културата.
При сценичните изкуства трябва да има гарантиран фонд "Работна заплата", за да не са притеснени творците в театрите, коментираха от формацията. Според тях е задължително субсидирането от държавата да остане. Предлагат въвеждане на изисквания за атестация и мандатност на директорите. Съгласни са ДДС върху книгите да е девет процента.
Безспорно трябва да се увеличат доходите в сектор "Култура", въпросът е как да стане това, коментираха от партията. Според тях трябва да има механизъм, който да гарантира справедливост.
Трябва да се поощтрят любителските дейности в чилащитата, да има актуализиране на учебните проблами в училищата по изкуствата. Културните институти в чужбина трябва да са с общо брандиране, смятат още от ПП.
Срещите се провеждат като паралелни дискусии и се излъчват онлайн в страницата на "Продължаваме Промяната" във Facebook, YouTube и на сайта promeni.bg.
Днес е третият ден от дискусиите с експерти на трите бъдещи коалиционни партньори - "БСП за България", "Има такъв народ" и "Демократична България". Всяка дискусия се води от един от двамата лидери на "Продължаваме Промяната" Кирил Петков и Асен Василев.
Днес разговорите продължават от 10:00 ч. по темите "Вътрешна сигурност" и "Екология".
Основната цел, която си поставяме, е да спре натискът на битовата престъпност върху цели райони, посочи Иван Иванов от "БСП за България" при представяне на визията на парламентарната група в преговорите на тема "Вътрешна сигурност" между "Продължаваме Промяната", "Демократична България" и "Има такъв народ".
От страна на "БСП за България" в преговорите участват Иван Иванов, Филип Попов и Тодор Байчев. От левицата предлагат в период от три до шест месеца да се направи пълен функционален анализ на Министерството на вътрешните работи, който да включва преглед на всички структури, брой служители, дублиращи звена и други фактори. На база анализа от "БСП за България" смятат, че трябва да се изработи нов Закон за МВР. Според тях трябва, освен да се ограничи битовата престъпност, да намалее броят на кражбите и рецидивите с 20 процента на база засилване на превенцията, също и да се намалят престъпленията, извършени от малцинствени групи. Също трябва да се сведат до минимум основните форми на организираната престъпност.
Иванов Иванов посочи още, че е необходимо, на база анализа на МВР, да се създаде нова полицейска карта. Тя трябва да обособи постоянни жандармерийски постове и техника, който да осигуряват патрулна дейност и реакция в района на три села. Сред другите цели, които поставят "БСП за България", е подобряване подготовката на служителите в МВР, осъвременяване на техниката и материално-битовата база, създаване на регионални центрове по криминалистика, както и повишаване на възнагражденията на служителите.
Филип Попов от своя страна постави фокус върху преодоляване на мигрантската криза, укрепване на сигурността по държавната граница и ново ниво на киберсигурност.
Трябва да се създаде Закон за обществения ред, който да се отнася не само за МВР, а и за другите институции и субекти, които имат отношение към сигурността, за да се подобри работата в сектора. Това предложение направиха от "Продължаваме Промяната".
Милен Иванов от "Продължаваме Промяната" акцентира на проблемите със законодателството в България, като посочи, че има структурни закони, а не функционални. Той добави, че е необходим и Закон за оперативно-издирвателната дейност. По думите му липсата на такава дейност е причината за ръста на престъпността в България.
Иванов изведе като основни цели подобряване нивото на квалификация на служителите, подбора и развитието им, като заяви, че има нужда от изграждане на адекватна система за кариерно развитие с критерии.
"Голяма част от проблемите ще отпаднат, когато се подреди системата и бъде законово регулирана", заяви той и добави, че МВР трябва да се изчисти от всички излишни структури.
От "Продължаваме Промяната" предлагат да се обсъди дали "Икономическа полиция" да не стане данъчна полиция и да премине към Министерството на финансите, тъй като тя защитава фиска.
Съпредседателят на партията Асен Василев коментира, че в системата за сигурност трябва да се използват съвременни технологии. По думите му, има много начини с помощта на технологиите за събиране на информация и установяване на контрол и добави, че те могат да помогнат за увеличаване на възможността за реакция и действия. Василев акцентира и върху нуждата от езикова квалификация на всички служители в системата.
"Демократична България" /ДБ/ подкрепя идеята на Коалиция "За зелен рестарт" да има вицепремиер по климатичните промени в следващия редовен кабинет. Това заяви Борислав Сандов по време на консултациите в сектор "Екология", които се провеждат с "Продължаваме Промяната", БСП и "Има такъв народ".
Екологията има пряко отношение към здравето на хората, отбеляза Сандов. Той припомни, че България е обект на наказателни процедури в сферата на околната среда. От ДБ искат да се развие система за бързо разполагане на временни станции. Това, по думите на Сандов, може да стане и с пускане на дронове, които да проверят сигналите за замърсяване на въздуха. Осигуряване на публичен достъп до данните за измерване качеството на въздуха е друга идея, която посочи Сандов. От ДБ са и за засилен контрол и завишаване на санкциите за източниците на замърсяване. По думите на Сандов у нас липсва мониторинг на причинителите на неприятни миризми и на шумовото и светлинно замърсяване. Стимулиране на използването на възобноваеми енергийни източници и спиране на практиката да се раздават дърва за огрев за семействата са другите приоритети за ДБ.
Управлението на водите е друга важна тема, която поставиха от формацията. До края на годината да се направи преглед на състоянието на язовирите, за да не се допуснат събития като тези в село Бисер или в кв. "Аспарухово" във Варна, посочи Грети Стефанова. Тя даде пример с язовирите "Камчия", "Студена" и "Ястребино". Стефанова изтъкна, че трябва да се знае кой стопанисва всеки язовир, защото това са съоръжения, които засягат националната сигурност. Друг акцент в изложението на Стефанова беше състоянието на хвостохранилищата. Мерки за подобряване управлението на отпадъци, предложиха също от ДБ. От формацията са против създаването на инсинератор в София. ДБ предлага да се проучат възможностите за изгаряне на отпадъци в ТЕЦ "Марица изток 2". ДБ подкрепя и промяна на методиката за такса смет.
Тома Биков представи идеята за създаване на институцията "екологичен омбудсман", избиран от Народното събрание. Той каза, че трябва да се подобри и управлението на защитените зони - "Натура 2000". ДБ ще продължи да работи и срещу незаконното застрояване в защитените територии, изтъкна още Тома Биков. Промяна в правилника на МВР за зоополиция е друго искане на ДБ.
ВиК системата трябва да се подобри, за да се спре загубата на водата. Това е един от приоритетите за "Има такъв народ" /ИТН/ в сектор "Екология", представен от Силвия Бакърджиева. Район Хасково е пример за това, че повече от 85 на сто от водата се губи, съоръженията са на над 40 години и немалка част от града е на режим в 21-ви век, коментира Бакърджиева. По думите й в България има лошо управление на състоянието на водите. От ИТН изтъкнаха, че по оперативните програми има ниско усвояване на средства във ВиК сектора.
Друг акцент в изказването на Бакърджиева беше за предприемане на спешни мерки за мониторинг на качеството за въздуха. Бихме искали да видим ефективен контрол от страна на институциите, отбеляза Бакърджиева. Тя посочи, че трябва да се въведат спешни регулаторни мерки и стимули за транспорта и енергетиката по отношение на замърсяването. Електрификация на обществения транспорт е важен приоритет, отбеляза Бакърджиева. Поетапната замяна на стари печки и облекчени процедури за инсталиране на индивидуални ВЕИ-та са другите мерки, предложени от ИТН. По думите на Бакърджиева трябва да се избегне "по-критичен сценарий" с качеството на въздуха. Експертът от ИТН посочи, че има наказателни процедури срещу страната ни за качеството на въздуха.
БСП предлага ревизия на Закона за управление на отпадъците, с която да се въведат стимули за разделно събиране на отпадъци и за рециклиране. Българите плащат по пет пъти повече за един и същ отпадък. Разходите за управление на отпадъци трябва да се оптимизират, каза Явор Божанков. Той посочи, че БСП смята, че водещ трябва да е принципът "замърсителят плаща".
Сред идеите на БСП в сектора са още създаване на екоиндустриални паркове и подмяна на автопарка на държавните институции с цел екосъобразност. БСП представиха и предложението си за самостоятелно министерство за климата - така, по думите на Атанас Костадинов, ще се координира работата на всички министерства, които имат отношение към политиката за справяне с климатичните промени.
БСП предлага и преразглеждане на дейността на ВиК холдинга и държавното предприятие "Управление и стопанисване на язовири". Костадинов открои като проблеми в сектора и управлението на битови-питейните източници, подземни води и др. В условията на климатична динамика не се правят графиците за водоподаване по публичен и приемлив начин, изтъкна Костадинов. БСП представи идеята си за реформа на структурата на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околна среда.
Малко след 16:00 ч. участниците в преговорния процес започнаха да обсъждат мерките и проблемите, свързани с регионалното развитие. Водещ на дискусията е съпредседателят на "Продължаваме Промяната" Асен Василев.
Асен Гагаузов от БСП започна представяне на приоритетите на партията по темата. Една от най-важните задачи на регионалното развитие е да създаде най-добри условия за разположение на техническата инфраструктура - пътната, железопътната мрежи, дигиталните услуги, за да бъдат поставени при равни условията хората, които искат да живея и развиват бизнес в България.
Заявление за участие в дискусията от БСП са дали Борислав Гуцанов, Генади Събков, Петко Тюфекчиев, Михаил Лисков, Стефан Начев, от ИТН - Георги Георгиев, Гроздан Караджов, Силвия Бакърджиева, Владо Вълков, Галя Бърдарска, от ДБ - Зарко Маринов, Надежда Йорданова, Йордан Иванов, Надежда Бобчева, Грети Стефанова, от ПП - Йордан Терзийски, Богомил Петков.
Дискусията в сектор "Култура" започна с близо два часа закъснение заради продължилите по-дълго преговори в сектор "Екология". От името на "Продължаваме промяната" дискусията води Кирил Петков.
Сред участниците в разговорите по въпросите на културата са Александър Симов, Боян Ангелов и Александър Горчев /БСП/, Пламен Николов, Георги Султанов и Манол Манолов /ИТН/, Стоян Михалев, Александър Кьосев, Бонка Василева /ДБ/, а от ПП са Кирил Петков, Весела Кондакова и доц.Тодор Мечкарски.
Финансирането на културния сектор трябва да достигне до 1,5 процента от брутния вътрешен продукт /БВП/. Това е предложението на "Демократична България" /ДБ/ за средносрочните мерки в областта, каза по време на преговорите за сформиране на ново правителство Васил Гюров от ДБ. Гюров посочи, че процентът може да се увеличи като резултат от преобразуване на Закона за меценатството в Закон за меценатството, спонсорството и дарителството и насочване към сектора както на държавни средства, така и на частни.
В краткосрочните предложения е процентът на финансирането да е един, допълни Бонка Василева. В краткосрочен план ДБ предлагат още увеличението на средствата да стане с обвързване с въвеждане на реформи. Василева отбеляза, че културните иституции трябва да станат работещи.
Други промени са свързани с въвеждане на дигитализацията на сектора. Тя трябва да има три насоки - като част от общата администрацията; като културно наследство; като форма на децентрализация, посочи Александър Кьосев.
Те предлагат и създаване на временна комисия по декриминализация на българската култура, чиято цел е да прекрати такъв вид практики, а не да разследва.
Друга краткосрочна мярка предвижда извеждане на фонд "Култура" и Националният институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ от Министерството на културата и превръщането им в национални агенции. ДБ предлагат и въвеждане на ваучери за културни услуги за младите хора и мерки за пострадалите от пандемията културни сектори.
Средносрочните мерки за промени предвиждат редица законодателни инициативи, свързани с реформа и хармонизиране на нормативната база, отбеляза Гюров. Предлагат закони за всички отделни изкуства и творчески индустрии; ревизия на Закона за културното наследство и Закона за радиото и телевизията; оптимизиране на Закона за авторското право; създаване на нов Закон за статута на артиста и твореца, включващ достойно заплащане, социална защита и справедлива пенсия.
Трябва да се увеличи бюджета за култура, няма как да продължи с ниското финансиране. Това каза един от лидерите на ПП Кирил Петков. Според него, оттук нататък кой каква партия познава не трябва да бъде фактор за финансирането на културата. По думите на Петков парите трябва да следват качеството. Трябва да запазим културното си наследство, това трябва да е приоритет в културната, в туристическа, в образователната стратегия, смята той. Петков отбеляза, че предприемачеството не трябва да е табу в сектора - трябва държавата да финансира повече, но не може цялата култура да е единствено базирана на публични средства. Част от подкрепата трябва да е частна, а друга коствена.
Сигурен съм, че трябва да променим много в културата, тъй като в момента я губим, коментира той.
Според "Продължаваме Промяната" в повече от 80 процента от повдигнатите теми има припокриване между предложенията на другите формации и техните идеи. Те отбелязаха, че е спешно приемането на Националната стратегия за култура. От нея тръгват всички следващи политики, промяна в нормативната уредба и т.н., за да знаем къде отиваме, коментираха от формацията. "Продължаваме Промяната" наблегнаха на устройствения правилник на Министерството на културата.
При сценичните изкуства трябва да има гарантиран фонд "Работна заплата", за да не са притеснени творците в театрите, коментираха от формацията. Според тях е задължително субсидирането от държавата да остане. Предлагат въвеждане на изисквания за атестация и мандатност на директорите. Съгласни са ДДС върху книгите да е девет процента.
Безспорно трябва да се увеличат доходите в сектор "Култура", въпросът е как да стане това, коментираха от партията. Според тях трябва да има механизъм, който да гарантира справедливост.
Трябва да се поощтрят любителските дейности в чилащитата, да има актуализиране на учебните проблами в училищата по изкуствата. Културните институти в чужбина трябва да са с общо брандиране, смятат още от ПП.
Срещите се провеждат като паралелни дискусии и се излъчват онлайн в страницата на "Продължаваме Промяната" във Facebook, YouTube и на сайта promeni.bg.
