Преговорите за коалиция и съставяне на правителство, домакинствани от "ПродължавамеПромяната" (ПП), продължават и днес. Поканени отново са представители и ексепрти на "Има такъв народ", БСП и „Демократична България”.
Вторият ден от преговорите е посветен на темите: здравеопазване, земеделие, които ще бъдат дискутирани между 10:00 ч. и 13:00 ч. и образование и електронно правителство, за които е отделено времето след 15:00 ч.
Сред експертите, потвърдили участието си в разговорите на тема здравеопазване, са Георги Михайлов от "БСП за България"/БСП/, Силви Кирилов от "Има такъв народ"/ИТН/, Александър Симидчиев от "Демократична България"/ДБ/ и председателят на БЛС Иван Маджаров, поканен от ПП в качеството си на експерт. Разговорите на тема "Здравеопазване" се водят от Асен Василев.
В началото на днешните преговори на тема здравеопазване, участниците в дискусията се обединиха около мненеието, че това е най-важната тема, която трябва да бъде обсъдена в момента. На масата за преговори маркираха множество проблеми в здравната ни система - детската смъртност, липсата на кадри в здравеопазването, работната заплата на медиците, проблемите с броя на заболелите с COVID-19, липсата на раков регистър и други.
Продължаваме Промяната
Болниците вече не могат да бъдат търговски дружества, а на пациента да се гледа като на касичка, посочиха от БСП и подчертаха, че няма да отстъпят за тези неща. От ИТН поискаха спешно да бъдат подготвени инфекционисти, за да излезем възможно най-бързо от пандемията. Екпсертите от ИТН подчертаха, че са против задължителната ваксинация и предложиха да бъдат премахнати клиничните пътеки, нов закон за лечебните заведения и да се възвърне авторитетът на "БулБио" АД..
Да има специализирани ковид болници в София и страната, необходима е спешна подготовка на инфекционисти, както и създаване на кризисен щаб от вирусолози и други експерти с цел послания и съвети към обществото, каза Андрей Чорбанов. По думите му е необходимо и да се създаде национална програма за Т-клетъчен скрининг, а ваксинирането срещу коронавирусната инфекция да остане доброволен акт. Да се направи пълен анализ на високата смъртност в страната, предложи още Чорбанов.
Да се закрие Изпълнителната агенция "Медицински надзор" и да се създаде агенция за медицински одит, контрол и акредитация, чието ръководство да се избира от Народното събрание, добави още Чорбанов.
Д-р Александър Симидчиев от "Демократична България" посочи, че клиничните пътеки не трябва да са финансиращ механизъм, в какъвто са се превърнали, а да бъдат механизъм за контрол на качеството. По думите му засега трябва да се коригира дисбалансът в остойностяването им. Необходимо е въвеждане на национално ниво на протоколи за добра медицинска практика, каза още той. Дейностите извън обхвата на здравното осигуряване да бъдат заплащани чрез застрахователни фондове по критерии за финансова стабилност, предложи още д-р Симидчиев.
Преговарящите партии се обединиха около идеята за поетапно въвеждане на диагностично-свързаните групи. Те ще бъдат въведени пилотно, като нов финансиращ механизъм, на който след определен срок ще бъде направен анализ. Участниците се обединиха около различни мерки, в които са включени мащабна информационна кампания за ваксиниране, но ваксинирането срещу COVID-19 да остане като доброволен акт; да се направи анализ с цел смяна на модела на финансиране на педиатричните, инфекциозните структури и тези в трудно достъпните райони; законодателни промени за повишаване на ефективността на етичните комисии; въвеждане на методични ръководства за лечение и диагностика, с необходимите законодателни инициативи; ефективно преобразуване на агенцията за медицински надзор; лекарствата за деца до 14-годишна възраст за остри заболявания ще се плащат на 95 процента от НЗОК, но ще има ясни контролни механизми и се предвижда да бъде факт след въвеждането на електронното досие; изграждане на национална детска болница след извършване на анализ; след законови промени оптимизиране на броя на леглата и кадрите в лечебните заведения.
Представителите на преговарящите партии постигнаха съгласие да започне и подготовка за смяна на статута на държавните и общинските лечебните заведения, след като се направи анализ, като целта е те да не бъдат търговски дружества. Парите изтичат, не само защото болниците са търговски дружества, а защото няма контрол, каза Асен Василев от "Продължаваме Промяната". Когато се променя моделът на управление, да не спираме само с промяна в статута, допълни още Василев.
С минута мълчание в памет на жертвите от тежката катастрофа на магистрала "Струма" започнаха преговорите между "Продължаваме Промяната", "Демократична България", "Има такъв народ" и "БСП за България", посветени на сектор "Земеделие". От името на "Продължаваме промяната" дискусията води Кирил Петков, който подчерта, че част от биографията му е свързана със сектор земеделие. Сред експертите, които ръководят останалите групи в дискусията по земеделие днес, са Стефан Бурджев от "БСП за България"/БСП/, Пламен Абровски от "Има такъв народ"/ИТН/, Албена Симеонова от "Демократична България"/ДБ/.
Според Симеонова най-сериозният проблем според нея е използването и арендуването на земеделските земи, като над 80 на сто от директните плащания отиват в по-малко от 2 процента от ползвателите в България. "В България земеделието е изкривено и затова трябва да се обърне сериозно внимание за т. нар. налагане на тавани на плащанията", посочи тя.
Според Албена Симеонова "Зелената сделка" дава предимство на здравословните храни. Тя апелира да се направи така, че българските храни, мед, вина да намерят място на българския пазар. Много важен е и износът и затова трябват специализирани програми - особено в сектор "Пчеларство", където да се намери екосистемно субсидиране за опрашването.
Гергана Кабаиванова от "Демократичн България" /ДБ/ изтъкна ролята на фермерските пазари, довели до развитието на малките и средни производители. В тази сфера тя предложи обединяване на логистичните сектори при тези пазари, както и урегулиране на пазара на домашни храни, съобразено с европейското законодателство.
Нашата основна задача е да сменим модела на управлението в земеделието, заявиха от БСП.
"На база на постигнатото в областта на зърнопроизводството да се направи така, че да стимулираме развитието и на останалите сектори в земеделието, да се спре обезлюдяването на цели региони в страната, да спрем разрухата и упадъка на селата и малките населени места", посочи Стефан Бурджев. Според него философията на всички участници в преговорите е една и съща и може "след равносметка на база законите и какво имаме, да направим ясен план с 5,7,8 задачи, които да свършим, отколкото с 20 и в един момент да претърпим разочарование".
Тома Белев изтъкна в изложението си, че горите в България се управляват под икономически и политически натиск, като незаконните и полузаконните сечи заемат до 2,5 млн. куб метра дървесина, което е една/трета от общия добив. Търговията влезе "в храма на гората". Имаме проблеми и с бракониерството. Десет процента от всичките ни гори са в земеделски територии, което означава, че те не могат да се управляват и да носят ползи, посочи Белев.
Тома Белев предложи промяна на Закона за горите, която да залегне още през 2022 г. Пълна прозрачност при управление на горите, национална горска инвентаризация за установяване на ресурса, сертификация на държавните гори, както и да се приключи срамната сага със сделките за замяна, предлагат още експертите на ДБ. Не на последно място - да се спрат престъпленията с животните от дивата природа.
Започнаха поредните коалиционни преговори между "Продължаваме Промяната", "Демократична България", "Има такъв народ" и "БСП за България", като те сега са за сектора "Образование".
От името на "Продължаваме промяната" дискусията води Кирил Петков.
Сред участниците в разговорите по въпросите на образованието са Ирена Анастасова /БСП/, Пламен Николов /ИТН/, Ивайло Старибратов /ДБ/, а от ПП е министър Николай Денков.
Да се намали броят на учебниците за даден клас и да има по два учебника по учебен предмет за даден клас, предложи от името на "Има такъв народ" Юлия Чортленева на разговорите на партиите в сектора на образованието.
Тя заяви, че друг голям проблем в образованието ни е свързан с учебните програми и особено с тези по история. "Сега учебното съдържание в учебниците, което трябва да овладеят учениците, е на много високо академично ниво и то трябва да бъде променено", каза Чортленева. По думите й трябва да се създадат учебни програми, които да са свързани с възрастовите особености на учениците.
От "Има такъв народ" се обявиха за въвеждането на мандатност на училищните директори. "Предлагаме да има два мандата на директорите, с период от пет години, но не ограничаваме този директор, който е качествен, да може да отиде и стане директор на друго училище", обясни Чортленева. Тя каза, че директорите трябва да се явяват на публични конкурси, а договорът с тях да се подписва не от началниците на регионалните управления на образованието, а от министъра на образованието.
"От ИТН предлагаме да има нова и интегрирана формула за финансиране на училищата, тъй като делегираните бюджети доведоха до училища мастодонти в големите градове и до закриване на училища в малките населени места", каза Пламен Николов от ИТН. Според него училищата могат да получават 10 процента към бюджетите си, ако имат учители, които искат да повишат своята квалифиция и ученици, които участват в олимпиади. От ИТП предлагат училищата да получават средстава си директно от бюджета, а не от общините.
Юлия Чортленева заяви, че трябва да се направи обстоен анализ и след него националното външно оценяване в четвърти клас да бъде премахнато и да се замени с изпит по български език.
Пламен Николов от ИТН каза, че трябва да се създадат международни магистърски програми, за да се повиши академичният обмен не само на преподавателите от университетите, но и на учените от БАН.
"Държавата трябва да гарантира достъпа на всяко дете до качествено образование в ранна детска възраст до 3 годишна възраст, както и след това в детските градини. Освен физическия достъп е важно да има и функционален достъп до образование". Това коментираха от Демократична България по време на коалиционните преговори на тема образование.
Според ДБ трябва да има и държавна политика в подкрепа на образователните иновации.
"От БСП предлагаме да има безплатни учебници за всички ученици от първи до 12-и клас, както и да има по един учебник по предмет", заяви Ирена Анастасова на преговорите на партиите в сектора "Образование".
"Предлагаме утвърждаване на учителската професия като регулирана професия и да има платен отпуск за квалификация и за стимули за квалификации", каза Анастасова. Тя заяви, че трябва да има нова система за контрол на качеството, както и нова система за назначаване на училищните директори и на началниците на регионалните управления на образованието.
"Трябва да се създаде и национален институт на образованието и да се отделят минимум 5 процента от бюджета за образование. Необходим е и нов модел на финансиране на училищата", добави Анастасова.
Тя заяви, че трябва да има нов Закон за развитие на академичния състав в България и да се усъвършенства рейтинговата система на висшите училища. "Трябва да се създаде национална карта, с която да се планират кадрите от професионалното и висшето образование по региони", каза още Анастасова.
По думите й необходими са целеви средства за ремонт на студентските общежития и за строеж на нови общежития за студентите. От БСП се обявиха за стартова заплата за млад учен не по-малко от две минимални заплати, както и за ежегодно увеличение на учителските заплати.
От партията настояват да се повишат заплатите на учените в БАН и на преподавателите във висшите училища. Стипендията на докторантите беше увеличена от 500 на 550 лева, но тя трябва бързо да бъде увеличена поне на 900 лева, заявиха от партията.
Според БСП трябва да се подобри системата за достъп на чуждестранни студенти, които са от страни извън ЕС, в българските университети.
На дискусията за развитие на електронното управление, част от политическите консултации за съставяне на управляващо мнозинство, Димитър Данчев, представител на Българската социалистическа партия, предложи създаването на Министерство на административното развитие и електронното управление. Във ведомството, както и в предложението на "Има такъв народ" за ново министерство, се предлага да влязат ДАЕУ и части от МТИТС.
От БСП предлагат кибесигурността да се следи от структури на МВР, а Институтът по публична администрация да отиде в новото министерство. Регистрите на администрациите трябва да имат информация в машинно четим формат, посочи Любомир Благоев от БСП.
От БСП предлагат създаването на Единен поземлен регистър, Регистър на селскостопанска продукция, Национална електронна система по заетостта, Единен електронен данъчен регистър, Електронна здравна карта и здравно досие, както и Единна електронна образователна система.
"Националната система за електронна идентификация е ключова стъпка, върху която стъпва цялото електронно управление", каза Георги Печнев от "Продължаваме промяната" по време на политическата дискусия за развитие на електронното управление.
Той добави, че от администрацията се иска удобство, бързина, ефективност, прозрачност и проследимост, както и по-умно управление. "Това са политики, които съвременните технологии може да ни предложат, посочи Печнев. Правителството трябва да има акцент върху доброто управление и дигитализацията е част от него", посочи той.
"От ключово знание е да повишим нивото на контрола на изпълнението на различните проекти - контролът трябва да е предварителен, по време на изпълнение и последващ", каза Печнев. По думите му сега 85 процента от регистрите в държавата нямат оперативна съвместимост. Той призова да се повиши събирането на данни на общинско, регионално и на национално ниво.
Калина Константинова, представител на "Продължаваме промяната" посочи възможността "Български пощи" да се ползват като комплекси за административно обслужване и за център за дигигални услуги по места.
Първите дискусии на експертните групи във вторник бяха в ресорите "Енергетика", "Икономика", "Правосъдие" и "Транспорт". И по четирите парламентарно представените групи намериха много допирни точки.
Предстои в четвъртък да бъдат обсъдени политиките, засягащи вътрешна сигурност, екология, регионално развитие и култура. Петъкът ще е посветен на труд и социални грижи, туризъм, национална сигурност и спорт. Дискусиите по политиките в сферата на финансите и международни отношения ще се дискутират в събота.
Вчера новият стар президент РуменРадев заяви, че до края на тази седмица ще стане ясно кога точно ще бъде свикано 47-ото Народно събрание.
"Пред парламентарно представените партии има две важни задачи - първата е съставяне на правителство на базата на устойчиво парламентарно мнозинство и приемане на държавен бюджет. Тези задачи изискват един много добър баланс, изискват време за диалог и сближаване на позицията. Така че с оглед на тези два приоритета, аз ще свикам Народното събрание и ще разберете кога до края на тази седмица", уточни държавният глава.
