Председателят на 51-вото Народно събрание Рая Назарян се срещна на „Дондуков“ 2 с президента Илияна Йотова в рамките на конституционната процедура по назначаване на служебно правителство. Срещата между двете бе закрита.
Разговорът е в изпълнение на чл. 99, ал. 5 от Конституцията във връзка с процедурата за назначаване на служебен министър-председател от кръга лица, определени в основния закон.
След срещата с президента Рая Назарян каза пред журналисти, че е добре, че след кратка пауза конституционната процедура по избор на служебен министър-председател е отново в своя ход, защото българските граждане и дори политическите формации са с очакването за бързи и скорошни избори.
С президента Йотова обсъдихме какво е най-важното за този служебен кабинет, каква да бъде фигурата на служебния министър-председател, както и на вътрешния министър. Защото всичко това е с цел да се постига едно широко, голямо доверие сред избирателите. Тъй като основните функции на служебния кабинет са освен да поддържа държавата до избиране на редовно правителство, но и да обезпечи провеждането на едни честни, прозрачни избори, каквито са основните нагласи на обществото. И тук президента има огромната роля и задача да направи своята преценка, кой най-добре ще оправдае очакванията на обществото, обясни Назарян.
С нея се объединихме по аргументите, които аз не веднъж съм споделяла пред вас. И споделихме, че едно политическо лице, което и да е то, един от 240-те, който и да е председател на Народното събрание, той принадлежи към конкретна политическа формация. Дори и да не участва в следващите избори, тъй като няма как служебният кабинет да бъде и регистриран кандидат за народен представител, усещането за някаква безпристрастност или за липса на безпристрастност ще бъде високо. И това по някакъв начин ще попречи на очакванията на избирателите за този прозрачен процес. Същото се отнася и за вътрешния министър, който също трябва да бъде максимално безпристрастен и отдалечен от политическите формации и от кандидатите за народни представители. В този смисъл, колкото и да е подготвен председателят на Народното събрание, познавайки отблизо и добре политическите процеси, в същото време не е честно и не е справедливо, към него ще има съмнения, винаги ще има някакви съмнения, който и да е той, за някаква намеса в изборния процес предвид, на което тези очаквания на обществото за справедливост и за честни избори няма да бъдат оправдани. И с нея двете се обединихме, че това е по-правилното решение, посочи още Назарян.
Относно промените в Конституцията, Назарян каза, че текстът е диспозитивен, за разлика от всички останали права и задължения на председателя, които са императивни в Конституцията, този текст е диспозитивен и президента може да избира сред. И въпросът е дълбоко дискусионен. Самият Конституционен съд също не може да се обедини и да постигне консенсус по тази тема.
Датата на изборите е очевидно, че няма как да бъде 29 март, защото знаете, че в Конституцията е разписано - назначава служебен кабинет и в двомесечен срок определя дата за изборите. Предвид на което към настоящия момент няма да има яснота, която точно ще е датата, но тя няма да е 29 март, каза още Назарян.
От 23 януари досегашният вицепрезидент вече е новият президент на страната, след като Конституционният съд реши, че пълномощията на Румен Радев се прекратяват предсрочно заради подадената от него оставка. Йотова е първата жена в историята на България, която заема поста на президент.
Конституционен риск: Какво се случва, ако няма служебен премиер (ВИДЕО)
Припомняме, че Радев връчи и трите проучвателни мандата за съставяне на правителство, но всички те бяха върнати неизпълнени. Първият мандат - на коалицията ГЕРБ-СДС, беше върнат веднага, а вторият - на „Продължаваме промяната - Демократична България“, също не доведе до съставяне на кабинет. Третият мандат беше връчен на „Алианс за права и свободи“ (АПС), но и той беше върнат, с което се изчерпа конституционната процедура за формиране на редовно правителство и се отвори пътят към предсрочни парламентарни избори.
След промените в Конституцията от 2023 г. настоящият държавен глава Илияна Йотова може да избира служебен министър-председател от кратък списък с конкретни длъжности или т. нар. „домова книга“.
Част от потенциалните кандидати вече отказаха, сред тях са председателят на парламента Рая Назарян, омбудсманът Велислава Делчева и гуверньорът на БНБ Димитър Радев. В Конституцията не е посочено какво се случва, ако всички допустими кандидати за служебен министър-председател откажат да заемат поста.
На 18 януари Рая Назарян каза, че позицията ѝ по отношение на поста служебен премиер остава последователна и непроменена. По думите ѝ от посочените в Конституцията за поста председателят на Народното събрание е единственият, който е участник в политическия процес. В този смисъл, когато си участник и оглавиш служебно правителство, чиято роля е съвсем различна, се губят гаранциите за безпристрастност към протичането на изборите, смята Назарян.
Ако обаче бъде назначен нов служебен премиер, той ще посочи служебно правителство и ще бъде оповестена и датата на изборите.
