За незабавно влизане в еврозоната се обявиха бивши финансови министри и икономисти по време на кръгла маса на тема „Инфлация и икономически растеж. Въвеждане на единната европейска валута в България – ползи, предизвикателства и рискове“.
Бившите финансови министри и икономисти Милен Велчев, Николай Василев и Владислав Горанов настояха да се подготвим за датата 1 януари 2024 г. Владислав Горанов, апелира да не се блокират техническите действия на правителството и необходимите законодателни промени за приемането ни в еврозоната докато тече анализът на ефектите от приемането ни в еврозоната. Много е вероятно анализът накрая да се окаже с повече ползи, но тогава вече ще е късно, защото това, което спомена и министърът на финансите, е необходимостта от 18 месеца за извършването на техническата работа, посочи Горанов.
"Вътре в еврозоната ще конвергираме по-бързо, така че няма нещо съществено, което да чакаме", настоя Владислав Горанов. Той апелира за максимално бърза подготовка, така че да успеем да се вместим в датата 1 януари 2024 г.
В много от ангажиментите, които държавата поема, се съдържат реформи, които са в полза на българското общество, както по отношение на управлението на държавните предприятия, мерките, свързани с прането на пари, така и по отношение на съдебната система, каза Горанов. "В заключение, не блокирайте техническия процес докато чакате анализа, защото това на практика означава, че няма да влезем 2024 г., каквото и да направим", добави той.
Николай Василев открои значението на икономическите, имиджовите и банковите ползи от приемането на България в еврозоната. Той подчерта, че финансовият сектор все още не е усетил и разбрал, че ние сме в ЕС. Въпросът е дали България иска да бъде в клуба или иска да бъде извън клуба. Според мен най-доброто нещо е ние да бъдем в клуба на първокласните, по-богатите и по-модерните европейски държави, заяви Василев.
Той определи твърденията за скока на инфлацията при влизане в еврозоната като "суеверие". "Незабавно трябва да се подготвим за 1 януари 2024 г.", каза Николай Василев.
Милен Велчев се съгласи с тезите на Василев и подчерта, че не смята, че можем да сме истински членове на ЕС, ако не сме членове и на еврозоната. Той също отчете, че някои от рисковете, съществуващи в съзнанието на хората, не са основателни и визира риска от повишена инфлация.
Относно антиинфлационните мерки на правителството бившият финансов министър Владислав Горанов коментира: "На път сме, ако не сме минали вече тази граница, в която структурата на разходите на бюджета не отговаря на данъчната система". Според него, ако намеренията за актуализация на бюджета се материализират, ще имаме дългосрочно хронично превишение на разходите над приходите. Горанов предупреди, че проблем ще бъде преходът и какви дефицити и сътресения ще донесе евентуална нова данъчна система, свързана с прогресивно облагане при преките данъци.
Скритите дефицити скоро ще започнат да се проявяват и оттам натискът за промяна на данъчната система, каза Горанов.
"В днешната дискусия трябва да се опитаме да изследваме защо българската инфлация е по-висока от средноевропейската, една от най-високите в Европа и ако успеем да стигнем до правилните изводи, ще намерим предложения за въздействие", каза той и допълни, че мерките, които се предлагат, ще налеят допълнително вода в инфлационната мелница, отколкото да ограничат инфлацията.
Милен Велчев посочи, че споделя очертаната картина за инфлацията. "За съжаление не се справихме с ограничаването на този тип пандемия наречена инфлация в огнищата и виждаме, че минава към дифузно разпространение. Ясно е на всички, че с фискални мерки не можем да намалим или да контролираме на ниско равнище инфлацията, но за съжаление можем да я ускорим, както правим в последните месеци", коментира той. По думите на Велчев тези мерки, които са предприети досега, са неправилно таргетирани в голяма си част.
Бившите финансови министри и икономисти Милен Велчев, Николай Василев и Владислав Горанов настояха да се подготвим за датата 1 януари 2024 г. Владислав Горанов, апелира да не се блокират техническите действия на правителството и необходимите законодателни промени за приемането ни в еврозоната докато тече анализът на ефектите от приемането ни в еврозоната. Много е вероятно анализът накрая да се окаже с повече ползи, но тогава вече ще е късно, защото това, което спомена и министърът на финансите, е необходимостта от 18 месеца за извършването на техническата работа, посочи Горанов.
"Вътре в еврозоната ще конвергираме по-бързо, така че няма нещо съществено, което да чакаме", настоя Владислав Горанов. Той апелира за максимално бърза подготовка, така че да успеем да се вместим в датата 1 януари 2024 г.
В много от ангажиментите, които държавата поема, се съдържат реформи, които са в полза на българското общество, както по отношение на управлението на държавните предприятия, мерките, свързани с прането на пари, така и по отношение на съдебната система, каза Горанов. "В заключение, не блокирайте техническия процес докато чакате анализа, защото това на практика означава, че няма да влезем 2024 г., каквото и да направим", добави той.
Николай Василев открои значението на икономическите, имиджовите и банковите ползи от приемането на България в еврозоната. Той подчерта, че финансовият сектор все още не е усетил и разбрал, че ние сме в ЕС. Въпросът е дали България иска да бъде в клуба или иска да бъде извън клуба. Според мен най-доброто нещо е ние да бъдем в клуба на първокласните, по-богатите и по-модерните европейски държави, заяви Василев.
Той определи твърденията за скока на инфлацията при влизане в еврозоната като "суеверие". "Незабавно трябва да се подготвим за 1 януари 2024 г.", каза Николай Василев.
Милен Велчев се съгласи с тезите на Василев и подчерта, че не смята, че можем да сме истински членове на ЕС, ако не сме членове и на еврозоната. Той също отчете, че някои от рисковете, съществуващи в съзнанието на хората, не са основателни и визира риска от повишена инфлация.
Относно антиинфлационните мерки на правителството бившият финансов министър Владислав Горанов коментира: "На път сме, ако не сме минали вече тази граница, в която структурата на разходите на бюджета не отговаря на данъчната система". Според него, ако намеренията за актуализация на бюджета се материализират, ще имаме дългосрочно хронично превишение на разходите над приходите. Горанов предупреди, че проблем ще бъде преходът и какви дефицити и сътресения ще донесе евентуална нова данъчна система, свързана с прогресивно облагане при преките данъци.
Скритите дефицити скоро ще започнат да се проявяват и оттам натискът за промяна на данъчната система, каза Горанов.
"В днешната дискусия трябва да се опитаме да изследваме защо българската инфлация е по-висока от средноевропейската, една от най-високите в Европа и ако успеем да стигнем до правилните изводи, ще намерим предложения за въздействие", каза той и допълни, че мерките, които се предлагат, ще налеят допълнително вода в инфлационната мелница, отколкото да ограничат инфлацията.
Милен Велчев посочи, че споделя очертаната картина за инфлацията. "За съжаление не се справихме с ограничаването на този тип пандемия наречена инфлация в огнищата и виждаме, че минава към дифузно разпространение. Ясно е на всички, че с фискални мерки не можем да намалим или да контролираме на ниско равнище инфлацията, но за съжаление можем да я ускорим, както правим в последните месеци", коментира той. По думите на Велчев тези мерки, които са предприети досега, са неправилно таргетирани в голяма си част.
