Европейската централна банка (ЕЦБ) напредва с подготовката за евентуалното въвеждане на цифровото евро, като работата е съсредоточена върху достъпността, иновациите, интеграцията в платежната система и предстоящ пилотен проект. Това заяви членът на изпълнителния съвет на ЕЦБ Пиеро Чиполоне пред Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент, цитиран от пресслужбата на банката.
По думите му „техническата ни работа напредва стабилно“, като целта е Евросистемата да бъде напълно готова, ако бъде взето политическо решение за емитиране на цифровото евро.
Чиполоне очерта четири основни направления в текущата работа. На първо място той постави акцент върху приобщаването, като подчерта, че цифровото евро трябва да бъде „всеобщо достъпно“ и да функционира като дигитално допълнение на парите в брой. „Този подход на достъпност по самия замисъл е и занапред ще бъде основен фактор във всички дейности“, посочи той.
Той отбеляза, че достъпността е ключово предизвикателство в ЕС, като около 30 милиона европейци са незрящи или със зрителни увреждания, а над една пета от гражданите не се чувстват уверени при използването на цифрови финансови услуги. „Трябва да се погрижим за нуждите от достъпност на тези и много други граждани“, заяви Чиполоне.
В тази връзка ЕЦБ е провела проучвания в цялата еврозона с уязвими групи, включително чрез интервюта и фокус групи, които са показали проблеми като сложност на системите и пречки при използването на съществуващите платежни решения. Целта е разработването на цифровото евро да бъде изцяло съобразено с тези нужди още от самото начало.
ЕЦБ работи и съвместно с Фондация ONCE, която ще участва в разработването и тестването на приложението. Това ще позволи „да интегрираме достъпността от самото начало на разработването, вместо по-късно да поправяме проблеми“, посочи Чиполоне пред евродепутатите от финансовата комисия.
ЕЦБ: Цифровото евро ще укрепи финансовата независимост на Съюза
Сред разглежданите решения са адаптивни потребителски интерфейси с гласови команди, възможности за използване на екрани с едър шрифт и опростени процеси за извършване на плащания. Обмислят се също инструменти за управление на бюджета и помощни функции, които да подпомагат потребители с по-ниска финансова и цифрова грамотност.
По думите му амбицията е цифровото евро не само да отговаря на изискванията на европейското законодателство за достъпност, но и да ги надхвърля „в стремеж да задоволи нуждите на всички потребители в еврозоната - подобно на банкнотите във физическия свят“.
Втората линия е свързана с иновациите. Според Чиполоне цифровото евро „ще осигури обща платежна инфраструктура и споделени стандарти“, върху които частният сектор ще може да разработва нови услуги. Той отбеляза, че инициативата вече е привлякла около 70 участници от банковия сектор, финтех индустрията и търговията. Сред разглежданите възможности са условни плащания, офлайн разплащания и използване на изкуствен интелект.
Третият акцент е интеграцията на цифровото евро в съществуващата платежна екосистема. Чиполоне подчерта, че то „няма да се конкурира с частните европейски платежни средства, а ще им помогне да се разгърнат в цяла Европа“. Сред разглежданите решения са съвместяване на марки с национални платежни схеми и въвеждане на общоевропейски стандарти.
По отношение на пилотния проект той съобщи, че тестовете ще започнат през втората половина на 2027 г. и ще продължат 12 месеца. „Тази стъпка е от решаващо значение за тестването на инфраструктурата, която разработваме, и за проверката ѝ в реални условия“, каза Чиполоне. В проекта ще участват доставчици на платежни услуги, търговци и централни банки, като ще се тестват плащания между граждани и към бизнеси.
Очаква се евентуално въвеждане на цифровото евро около 2029 г., при условие че бъде приета необходимата законодателна рамка. Чиполоне подчерта, че „ясна и навременна правна рамка“ е от ключово значение както за Евросистемата, така и за участниците на пазара.
Той отбеляза още, че проектът има стратегическо значение за Европейския съюз, тъй като може да „засили иновациите и конкурентоспособността, да подобри приобщаването, да намали фрагментираността на пазарите ни за плащания и да укрепи устойчивостта на Европа“.
