Вероятността една страна да катастрофира икономически е по-голяма, ако е в периферията на ЕС, отколкото ако е в еврозоната. Това коментира управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев на кръгла маса в Народното събрание, посветена на инфлацията, икономическия растеж и въвеждането на еврото, организирана от парламентарната комисия по бюджет и финанси.
Предимството да бъдеш в еврозоната е, че особено след глобалната финансова криза и кризата в Гърция Еврозоната изгради и продължава да изгражда механизми за превенция и защита срещу подобни кризи, посочи той. Според Радев, обаче, Еврозоната не може да бъде заместител за добра макроикономическа политика.
Управителят на БНБ отбеляза, че всички решения за влизане в еврозоната се взимат с политически акт, като водеща роля има българският парламент. "Става въпрос за изключително важно политическо решение, което ще определи бъдещето на България в краткосрочен, но също така и в дългосрочен план, т.е. дали България трябва да се присъедини към ядрото на ЕС, където се взимат най-важните решения, или трябва да остане в периферията на ЕС, където се намираме в момента и където тези решения се свеждат за изпълнение За мен, поне на база на опита и знанията, които имам, този въпрос е риторичен. Риторичен, според мен, е също така и въпросът кога това нещо да стане. При днешната геополитическа ситуация за мен логичният отговор е сега или възможно най-скоро, а не след пет или десет години", коментира Димитър Радев.
Той коментира, че мястото за подобна дискусия е в парламента, а платформата - бюджетната процедура. Според Радев трябва да се направи по-прецизна оценка на икономическите критерии за еврозоната. Радев разясни, че за целите на присъединяване към еврозоната, дефицитът се мери на начислена, а не на касова основа. Между двете величини има разлика и в нашия случай, особено за тази година, тази разлика не е пренебрежимо малка, отбеляза той.
Най-спорният и безспорно най-труден за изпълнение е критерият за инфлацията, коментира още управителят на БНБ. Той обаче обърна внимание какво и кога точно се мери. Критерият за инфлацията се мери на база на средногодишната инфлация, измерена от Евростат, по хармонизирания индекс на потребителските цени от 1 май до 30 април на следващата година. Т.е. ако ние разглеждаме участието на България в еврозоната с хоризонт 1 януари 2024 г., при нас инфлацията ще се мери от 1 май т.г. до 30 април следващата година, посочи той. Радев не изключи и по-благоприятно третиране на България по отношение на инфлацията, като това ще зависи основно от добри политики и добри преговарящи. Колкото и труден да изгледа въпросът с инфлацията, той не трябва да ни откаже от това, което имаме като план, смята той.
Управителят на БНБ посочи, че фискалните критерии при същия хоризонт 1 януари 2024 г. ще се мерят на база на изпълнението на бюджета за 2022 г. Той посочи, че по отношение на дълга като процент от БВП нямаме нужда от облекчено третиране, а дефицитът ще бъде обект на облекчено третиране. Според него дългосрочните лихви също не са нещо, което би създало проблем, както и валутната стабилност.
По отношение на конвергенцията, Димитър Радев посочи, че има два възможни подхода. Единият е, че е необходимо да се постигне важен напредък в конвергенцията като условие за присъединяване към еврозоната, другият - че членството в еврозоната ще ускори процеса на конвергенция, включително увеличаване на доходите, и аз съм привърженик на тази теза, допълни той.
Радев посочи, че най-близкият пример до България е Хърватия, която почти сигурно вече ще стане 20-ия член на Еврозоната на 1 януари 2023 г. Според него ако се съпоставят икономическите анализи, включително по изпълнение на номиналните критерии, може да се направи информирано обобщение, че България и Хърватия не се намират в принципно различна позиция спрямо еврозоната, но разликата е, че Хърватия демонстрира много ясен и силен политически ангажимент към процеса.
Предимството да бъдеш в еврозоната е, че особено след глобалната финансова криза и кризата в Гърция Еврозоната изгради и продължава да изгражда механизми за превенция и защита срещу подобни кризи, посочи той. Според Радев, обаче, Еврозоната не може да бъде заместител за добра макроикономическа политика.
Управителят на БНБ отбеляза, че всички решения за влизане в еврозоната се взимат с политически акт, като водеща роля има българският парламент. "Става въпрос за изключително важно политическо решение, което ще определи бъдещето на България в краткосрочен, но също така и в дългосрочен план, т.е. дали България трябва да се присъедини към ядрото на ЕС, където се взимат най-важните решения, или трябва да остане в периферията на ЕС, където се намираме в момента и където тези решения се свеждат за изпълнение За мен, поне на база на опита и знанията, които имам, този въпрос е риторичен. Риторичен, според мен, е също така и въпросът кога това нещо да стане. При днешната геополитическа ситуация за мен логичният отговор е сега или възможно най-скоро, а не след пет или десет години", коментира Димитър Радев.
Той коментира, че мястото за подобна дискусия е в парламента, а платформата - бюджетната процедура. Според Радев трябва да се направи по-прецизна оценка на икономическите критерии за еврозоната. Радев разясни, че за целите на присъединяване към еврозоната, дефицитът се мери на начислена, а не на касова основа. Между двете величини има разлика и в нашия случай, особено за тази година, тази разлика не е пренебрежимо малка, отбеляза той.
Най-спорният и безспорно най-труден за изпълнение е критерият за инфлацията, коментира още управителят на БНБ. Той обаче обърна внимание какво и кога точно се мери. Критерият за инфлацията се мери на база на средногодишната инфлация, измерена от Евростат, по хармонизирания индекс на потребителските цени от 1 май до 30 април на следващата година. Т.е. ако ние разглеждаме участието на България в еврозоната с хоризонт 1 януари 2024 г., при нас инфлацията ще се мери от 1 май т.г. до 30 април следващата година, посочи той. Радев не изключи и по-благоприятно третиране на България по отношение на инфлацията, като това ще зависи основно от добри политики и добри преговарящи. Колкото и труден да изгледа въпросът с инфлацията, той не трябва да ни откаже от това, което имаме като план, смята той.
Управителят на БНБ посочи, че фискалните критерии при същия хоризонт 1 януари 2024 г. ще се мерят на база на изпълнението на бюджета за 2022 г. Той посочи, че по отношение на дълга като процент от БВП нямаме нужда от облекчено третиране, а дефицитът ще бъде обект на облекчено третиране. Според него дългосрочните лихви също не са нещо, което би създало проблем, както и валутната стабилност.
По отношение на конвергенцията, Димитър Радев посочи, че има два възможни подхода. Единият е, че е необходимо да се постигне важен напредък в конвергенцията като условие за присъединяване към еврозоната, другият - че членството в еврозоната ще ускори процеса на конвергенция, включително увеличаване на доходите, и аз съм привърженик на тази теза, допълни той.
Радев посочи, че най-близкият пример до България е Хърватия, която почти сигурно вече ще стане 20-ия член на Еврозоната на 1 януари 2023 г. Според него ако се съпоставят икономическите анализи, включително по изпълнение на номиналните критерии, може да се направи информирано обобщение, че България и Хърватия не се намират в принципно различна позиция спрямо еврозоната, но разликата е, че Хърватия демонстрира много ясен и силен политически ангажимент към процеса.
