Влизането в еврозоната е логична стъпка за България, защото тогава не само ще получава парична политика, но и ще може да влияе на тази парична политика. Това каза управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева пред журналисти в УНСС след получаването на почетното звание "Доктор хонорис кауза".
"България има валутен борд и нашата парична политика се определя от Европейската централна банка. Влизането в еврозоната сега е по-сложно заради високата инфлация. Това обаче е поради външни шокове и войната в Украйна. Проблемът с нарастването на цените засяга всички страни, с изключение на Япония и няколко азиатски държави. Много е вероятно ЕЦБ и министрите на Еврозоната да вземат под внимание факта, че инфлационните процеси у нас са външни и това да не се отрази на срока за приемане на еврото", каза Кристалина Георгиева.
"На въпрос дали България трябва или не трябва да влезе в еврозоната, аз бих отговорила с друг въпрос: "Има ли някой в България, който да иска да падне валутният борд"? Аз досега не съм видяла в социологически проучвания обществени настроения да падне валутният борд и ние да сме без неговата защита. Щом нашата валута е вързана за еврото, много по-добре е за нас да участваме във формирането на политиките, влияещи на нашата страна", каза Георгиева.
Ние виждаме инфлация над десет процента у нас, но очакваме през 2023 година инфлационните процеси да бъдат овладени. Централните банки вече вземат решителни мерки, за да ограничат покачването на цените в ЕС. Тази година инфлацията може малко да се ускори, преди да почне да пада. Вече знаем и какво е това да имаме енергиен шок и се вземат мерки, каза Георгиева.
Запитана дали трябва да отпадне плоският данък в България, Кристалина Георгиева посочи, че препоръката на МВФ е да се оцени въздействието на плоския данък, а не обезателно да се реформира. Такава оценка не е правена и е хубаво да видим как той работи и дали условията, довели до неговото въвеждане, продължават да са налице у нас. Мисля, че в България, където неравенството се задълбочава, е важно да оценим дали фискалната политика може да помогне както от страна на данъците, така и от страна на социалните фондове за намаляване на това неравенство, каза директорът на МВФ.
Много правилно са подбрани мерките в антикризисния пакет на правителството, каза Кристалина Георгиева. Най-важното е в момента България да усвои парите от ЕС и да включи в антикризисните мерки ускоряване на проектите, спрени поради "открита корупция". Тя даде пример с тунел "Ечемишка" на магистрала "Хемус", през който е минала през миналия уикенд. Това е тапа и е много важно в антикризисните мерки да се рестартират подобни проекти, каза тя.
Има много неизвестни какво ще стане през тази година - не знаем колко ще продължи войната в Украйна, както и последиците от нея, и дали пандемията няма да се разпростре отново, каза Георгиева. Към момента двата най-големи проблема в света са забавянето на растежа на икономиката в Китай и инфлацията. Ние прогнозирахме ръст на БВП на Китай от 5,5 на сто, но сега го свалихме на 4,4 на сто и е вероятно да коригираме още надолу. Инфлацията налага затягане на паричната политика, което може да забави растежа на икономиката и да вкара някои страни в рецесия. България не е заплашена от рецесия, МВФ прогнозира ръст на БВП в нашата страна от 3,0 процента, като предишната прогноза беше ръст 4,2 на сто за тази година. С антикризисните мерки страната има всички шансове да се опази от негативни последици за икономиката. МВФ обаче ревизирахме растежа на икономиката на 143 страни, които правят 86 процента от БВП на света, каза Георгиева.
"България има валутен борд и нашата парична политика се определя от Европейската централна банка. Влизането в еврозоната сега е по-сложно заради високата инфлация. Това обаче е поради външни шокове и войната в Украйна. Проблемът с нарастването на цените засяга всички страни, с изключение на Япония и няколко азиатски държави. Много е вероятно ЕЦБ и министрите на Еврозоната да вземат под внимание факта, че инфлационните процеси у нас са външни и това да не се отрази на срока за приемане на еврото", каза Кристалина Георгиева.
"На въпрос дали България трябва или не трябва да влезе в еврозоната, аз бих отговорила с друг въпрос: "Има ли някой в България, който да иска да падне валутният борд"? Аз досега не съм видяла в социологически проучвания обществени настроения да падне валутният борд и ние да сме без неговата защита. Щом нашата валута е вързана за еврото, много по-добре е за нас да участваме във формирането на политиките, влияещи на нашата страна", каза Георгиева.
Ние виждаме инфлация над десет процента у нас, но очакваме през 2023 година инфлационните процеси да бъдат овладени. Централните банки вече вземат решителни мерки, за да ограничат покачването на цените в ЕС. Тази година инфлацията може малко да се ускори, преди да почне да пада. Вече знаем и какво е това да имаме енергиен шок и се вземат мерки, каза Георгиева.
Запитана дали трябва да отпадне плоският данък в България, Кристалина Георгиева посочи, че препоръката на МВФ е да се оцени въздействието на плоския данък, а не обезателно да се реформира. Такава оценка не е правена и е хубаво да видим как той работи и дали условията, довели до неговото въвеждане, продължават да са налице у нас. Мисля, че в България, където неравенството се задълбочава, е важно да оценим дали фискалната политика може да помогне както от страна на данъците, така и от страна на социалните фондове за намаляване на това неравенство, каза директорът на МВФ.
Много правилно са подбрани мерките в антикризисния пакет на правителството, каза Кристалина Георгиева. Най-важното е в момента България да усвои парите от ЕС и да включи в антикризисните мерки ускоряване на проектите, спрени поради "открита корупция". Тя даде пример с тунел "Ечемишка" на магистрала "Хемус", през който е минала през миналия уикенд. Това е тапа и е много важно в антикризисните мерки да се рестартират подобни проекти, каза тя.
Има много неизвестни какво ще стане през тази година - не знаем колко ще продължи войната в Украйна, както и последиците от нея, и дали пандемията няма да се разпростре отново, каза Георгиева. Към момента двата най-големи проблема в света са забавянето на растежа на икономиката в Китай и инфлацията. Ние прогнозирахме ръст на БВП на Китай от 5,5 на сто, но сега го свалихме на 4,4 на сто и е вероятно да коригираме още надолу. Инфлацията налага затягане на паричната политика, което може да забави растежа на икономиката и да вкара някои страни в рецесия. България не е заплашена от рецесия, МВФ прогнозира ръст на БВП в нашата страна от 3,0 процента, като предишната прогноза беше ръст 4,2 на сто за тази година. С антикризисните мерки страната има всички шансове да се опази от негативни последици за икономиката. МВФ обаче ревизирахме растежа на икономиката на 143 страни, които правят 86 процента от БВП на света, каза Георгиева.
