В момента маймунската шарка е сред най-горещите теми в света на биомедицината. Маймунската шарка е вирусно зоонозно заболяване, т.е. заболяване, което се предава от животни на хора. Среща се предимно в Централна и Западна Африка, в райони, разположени в близост до тропически дъждовни гори. Разпознати са две разновидности на вируса на маймунската шарка - западноафриканска и централноафриканска, каза за БТА проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките.
Тя обясни, че вирусът на маймунската шарка е открит през 1959 г. при огнище на подобно на шарка заболяване сред маймуни, отглеждани в изследователски институт в Копенхаген, Дания. Тази история дава наименованието му, но вирусът засяга и други животни, основно гризачи.
Има ли опасност заразата от маймунска шарка да достигне до България (ВИДЕО)
Първият случай при човек е описан на 1 септември 1970 г., когато деветмесечно дете е прието в болница в Демократична република Конго (по това време Република Конго) със заболяване, наподобяващо едра шарка. Оттогава няколко хиляди случая на маймунска шарка при хора са потвърдени в 15 различни държави, 11 от които са в Африка. През изминалите години маймунската шарка е внасяна в Обединеното кралство, САЩ, Израел и Сингапур.
Първото огнище на маймунска шарка извън Африка е регистрирано през 2003 г. в САЩ. Засегнати са 47 души от шест щата - Илинойс, Индиана, Канзас, Мисури, Охайо и Уисконсин. Това, което обединява всички тези хора е, че са се разболели след контакт с домашни прерийни кучета. Домашните любимци на свой ред са били заразени, след като са били настанени в близост до внесени от Гана дребни екзотични бозайници - пратката съдържала 800 малки бозайници, представляващи 9 различни вида, включително 6 вида гризачи.
Най-голямото документирано огнище на маймунска шарка е в Нигерия - в периода от 22 септември 2017 г. до 16 септември 2018 г., то обхваща 122 потвърдени или вероятни случая в 17 щата, включително седем смъртни случая. Заразените хора са на възраст между 2 дни и 50 години (средно 29 години), а преобладаващата част от тях (84/122 - 69 процента) са мъже, каза вирусологът.
СЗО публикува 9 факта за маймунската шарка
Проф. Александрова отбеляза, че в момента маймунската шарка е сред най-горещите теми в света на биомедицината. И не само. Причина за това са докладваните случаи в Западна Европа и Северна Америка, за които няма доказана директна връзка с пътуване до ендемични за болестта области (изключение е първият случай в Обединеното кралство, който е внесен от Нигерия). Броят им е малък, но се увеличава всеки ден. Между 6 и 18 май 2022 г. в Обединеното кралство са потвърдени общо 9 случая (част от засегнатите се определят като мъже, които правят секс с мъже), 2 дена по-късно техният брой вече е 20. Междувременно дойдоха съобщения от Испания (към 20 май 2022 г. случаите са 30, повечето свързани с огнище в сауна), Португалия, Белгия, Франция, Германия, Швеция, САЩ, Австралия, добави вирусологът.
Първи случаи на маймунска едра шарка във Франция и Белгия
В Обединеното кралство и преди е съобщавано за отделни случаи на маймунска шарка (през 2018, 2019 и 2021 г.), но главно сред хора, които са пътували до райони, където заболяването е ендемично. По данни на Европейския център за контрол на заболяванията (ЕCDC) различното сега е, че за първи път сме свидетели на вериги на предаване на инфекцията в Европа, които нямат (известна) връзка със Западна и Централна Африка, това са и първите докладвани случаи сред мъже, които правят секс с мъже.
Какви са симптомите на болестта?
Инкубационният период на маймунската шарка е от 5 до 21 дни (най-често от 6 до 13 дни). Симптомите включват повишена температура, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, подути лимфни възли, втрисане и усещане за липса на енергия (изтощение), обясни проф. Александрова. Тя добави, че обикновено се появява обрив, който започва от лицето, но след това може да се разпространи в други области (дланите на ръцете и стъпалата, устната лигавица, конюнктивите, роговицата, гениталиите).
Като цяло, случаите на маймунска шарка са леки и хората сe възстановяват в рамките на няколко (2 до 4) седмици. Възможно е по-тежко протичане, което се среща по-често при деца, млади възрастни и имунокомпрометирани индивиди и е свързано със степента на излагане на вируса, здравословното състояние на пациента и естеството на настъпилите усложнения (вторични инфекции, бронхопневмония и др.).
Маймунската шарка по време на бременност може да доведе до усложнения, до вродена маймунска шарка или мъртво раждане, каза вирусологът. И отбеляза, че смъртността е достигала до 10 процента (особено при централноафриканската линия), но през последните години е около 3,6 процента. Информацията за клиничната картина, както и за смъртността, идва основно от африканските държави. По-леките случаи на маймунска шарка могат да останат неоткрити и увеличават риска от предаване от човек на човек.
Как става инфектирането?
Предаването на инфекцията от животно на човек или от човек на човек става през наранена кожа, дихателните пътища или лигавиците (очите, носа или устата). Случва се, когато човек влезе в близък контакт с вируса, отделян от животно или човек (дихателни капчици, телесни течности, кожни лезии) или материали, заразени с вируса (замърсени постелки, облекло, спално бельо). Заразяване от животно може да се осъществи и при ухапване или надраскване, при консумиране на недостатъчно термично обработено месо, обясни проф. Радостина Александрова.
Разполагаме ли със средства за профилактика или лечение?
Вирусът на маймунската шарка принадлежи на същите род (Orthopoxvirus) и семeйство (Poxviridae), към които се отнася и причинителят на едрата шарка (вариолата), но клиничната картина е значително по-лека, а заразяването се случва много по-трудно. Доказано е, че ваксинацията срещу едра шарка е около 85 процента ефективна за предотвратяване на маймунска шарка, каза вирусологът.
Проф. Александрова припомни, че след активна имунизационна кампания едрата шарка беше обявена от СЗО за ликвидирана в световен мащаб през май 1980 г., а ваксинацията беше прекратена. С годините това води до натрупване на все повече поколения хора, които са податливи на инфекция с вируса на маймунската шарка.
Разработена е по-нова ваксина срещу едра шарка (в 2 дози), която през 2019 г. беше разрешена и за приложение срещу маймунска шарка. Разполагаме и с антивирусно средство, създадено за лечение на едра шарка, което е лицензирано от ЕМА през 2022 г. и срещу маймунска шарка, съобщи проф. Александрова.
Тя отбеляза, че ситуацията е динамична и се проследява внимателно от здравните служби. Според Агенцията за здравна сигурност във Великобритания вирусът на маймунската шарка не се разпространява лесно между хората и рискът за населението остава нисък.
Наблюдението и бързото идентифициране на новите случаи са от решаващо значение за ограничаването на огнищата. За това със сигурност ще помогне и добрата информираност на населението.
Пандемията от COVID-19 и случващото се през последния месец за пореден път ни показват, че всички сме свързани помежду си и не сме сами на планетата. Неслучайно специалистите поставиха ударението върху т.нар. концепция за единно здраве, включваща хората, животните и природата, коментира проф. Радостина Александрова.
Тя обясни, че вирусът на маймунската шарка е открит през 1959 г. при огнище на подобно на шарка заболяване сред маймуни, отглеждани в изследователски институт в Копенхаген, Дания. Тази история дава наименованието му, но вирусът засяга и други животни, основно гризачи.
Има ли опасност заразата от маймунска шарка да достигне до България (ВИДЕО)
Първият случай при човек е описан на 1 септември 1970 г., когато деветмесечно дете е прието в болница в Демократична република Конго (по това време Република Конго) със заболяване, наподобяващо едра шарка. Оттогава няколко хиляди случая на маймунска шарка при хора са потвърдени в 15 различни държави, 11 от които са в Африка. През изминалите години маймунската шарка е внасяна в Обединеното кралство, САЩ, Израел и Сингапур.
Първото огнище на маймунска шарка извън Африка е регистрирано през 2003 г. в САЩ. Засегнати са 47 души от шест щата - Илинойс, Индиана, Канзас, Мисури, Охайо и Уисконсин. Това, което обединява всички тези хора е, че са се разболели след контакт с домашни прерийни кучета. Домашните любимци на свой ред са били заразени, след като са били настанени в близост до внесени от Гана дребни екзотични бозайници - пратката съдържала 800 малки бозайници, представляващи 9 различни вида, включително 6 вида гризачи.
Най-голямото документирано огнище на маймунска шарка е в Нигерия - в периода от 22 септември 2017 г. до 16 септември 2018 г., то обхваща 122 потвърдени или вероятни случая в 17 щата, включително седем смъртни случая. Заразените хора са на възраст между 2 дни и 50 години (средно 29 години), а преобладаващата част от тях (84/122 - 69 процента) са мъже, каза вирусологът.
СЗО публикува 9 факта за маймунската шарка
Проф. Александрова отбеляза, че в момента маймунската шарка е сред най-горещите теми в света на биомедицината. И не само. Причина за това са докладваните случаи в Западна Европа и Северна Америка, за които няма доказана директна връзка с пътуване до ендемични за болестта области (изключение е първият случай в Обединеното кралство, който е внесен от Нигерия). Броят им е малък, но се увеличава всеки ден. Между 6 и 18 май 2022 г. в Обединеното кралство са потвърдени общо 9 случая (част от засегнатите се определят като мъже, които правят секс с мъже), 2 дена по-късно техният брой вече е 20. Междувременно дойдоха съобщения от Испания (към 20 май 2022 г. случаите са 30, повечето свързани с огнище в сауна), Португалия, Белгия, Франция, Германия, Швеция, САЩ, Австралия, добави вирусологът.
Първи случаи на маймунска едра шарка във Франция и Белгия
В Обединеното кралство и преди е съобщавано за отделни случаи на маймунска шарка (през 2018, 2019 и 2021 г.), но главно сред хора, които са пътували до райони, където заболяването е ендемично. По данни на Европейския център за контрол на заболяванията (ЕCDC) различното сега е, че за първи път сме свидетели на вериги на предаване на инфекцията в Европа, които нямат (известна) връзка със Западна и Централна Африка, това са и първите докладвани случаи сред мъже, които правят секс с мъже.
Какви са симптомите на болестта?
Инкубационният период на маймунската шарка е от 5 до 21 дни (най-често от 6 до 13 дни). Симптомите включват повишена температура, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, подути лимфни възли, втрисане и усещане за липса на енергия (изтощение), обясни проф. Александрова. Тя добави, че обикновено се появява обрив, който започва от лицето, но след това може да се разпространи в други области (дланите на ръцете и стъпалата, устната лигавица, конюнктивите, роговицата, гениталиите).
Като цяло, случаите на маймунска шарка са леки и хората сe възстановяват в рамките на няколко (2 до 4) седмици. Възможно е по-тежко протичане, което се среща по-често при деца, млади възрастни и имунокомпрометирани индивиди и е свързано със степента на излагане на вируса, здравословното състояние на пациента и естеството на настъпилите усложнения (вторични инфекции, бронхопневмония и др.).
Маймунската шарка по време на бременност може да доведе до усложнения, до вродена маймунска шарка или мъртво раждане, каза вирусологът. И отбеляза, че смъртността е достигала до 10 процента (особено при централноафриканската линия), но през последните години е около 3,6 процента. Информацията за клиничната картина, както и за смъртността, идва основно от африканските държави. По-леките случаи на маймунска шарка могат да останат неоткрити и увеличават риска от предаване от човек на човек.
Как става инфектирането?
Предаването на инфекцията от животно на човек или от човек на човек става през наранена кожа, дихателните пътища или лигавиците (очите, носа или устата). Случва се, когато човек влезе в близък контакт с вируса, отделян от животно или човек (дихателни капчици, телесни течности, кожни лезии) или материали, заразени с вируса (замърсени постелки, облекло, спално бельо). Заразяване от животно може да се осъществи и при ухапване или надраскване, при консумиране на недостатъчно термично обработено месо, обясни проф. Радостина Александрова.
Разполагаме ли със средства за профилактика или лечение?
Вирусът на маймунската шарка принадлежи на същите род (Orthopoxvirus) и семeйство (Poxviridae), към които се отнася и причинителят на едрата шарка (вариолата), но клиничната картина е значително по-лека, а заразяването се случва много по-трудно. Доказано е, че ваксинацията срещу едра шарка е около 85 процента ефективна за предотвратяване на маймунска шарка, каза вирусологът.
Проф. Александрова припомни, че след активна имунизационна кампания едрата шарка беше обявена от СЗО за ликвидирана в световен мащаб през май 1980 г., а ваксинацията беше прекратена. С годините това води до натрупване на все повече поколения хора, които са податливи на инфекция с вируса на маймунската шарка.
Разработена е по-нова ваксина срещу едра шарка (в 2 дози), която през 2019 г. беше разрешена и за приложение срещу маймунска шарка. Разполагаме и с антивирусно средство, създадено за лечение на едра шарка, което е лицензирано от ЕМА през 2022 г. и срещу маймунска шарка, съобщи проф. Александрова.
Тя отбеляза, че ситуацията е динамична и се проследява внимателно от здравните служби. Според Агенцията за здравна сигурност във Великобритания вирусът на маймунската шарка не се разпространява лесно между хората и рискът за населението остава нисък.
Наблюдението и бързото идентифициране на новите случаи са от решаващо значение за ограничаването на огнищата. За това със сигурност ще помогне и добрата информираност на населението.
Пандемията от COVID-19 и случващото се през последния месец за пореден път ни показват, че всички сме свързани помежду си и не сме сами на планетата. Неслучайно специалистите поставиха ударението върху т.нар. концепция за единно здраве, включваща хората, животните и природата, коментира проф. Радостина Александрова.
