Националният съвет за тристранно сътрудничество провежда заседание днес в Гранитна зала в сградата на Министерския съвет.
Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди проекта за бюджет на НЗОК, от АИКБ не го подкрепиха, КНСБ се въздържа от подкрепа. Изготвеният проект е съобразен с параметрите и допусканията на консолидираната обща рамка на бюджета и измененията на конкретни показатели, като в приходната част на проекта на бюджет, заедно с трансферите, са 5,288 592 хил. евро, което е с 444 млн. евро повече от средствата за здравеопазването в сравнение с 2025 г., което е с ръст от 9,2%, каза доц. Петко Стефановски, управител на НЗОК. Вчера Надзорният съвет на НЗОК одобри проекта на бюджет.
За първична извънболнична медицинска помощ се предвижда ръст на средствата с 6,4%, на средствата за специализирана извънболнична помощ – ръст с 4,7%, за медико-диагностични дейности – ръст с 9,5%, за болнична помощ – ръст с 10,1%, за медицински изделия – ръст с 5,7%, за лекарства, медицински изделия и диетични храни за домашно лечение – ръст с 10,2%, посочи доц. Стефановски. Предвиждат се 40 млн. евро за изграждане на система за електронна здравна карта, която ще позволява не само личните лекари да имат достъп до пациентското досие, а и лекарите от спешна помощ и от специализираната помощ. С нея ще се гарантира и верификацията на всяка медицинска дейност, допълни той. Резервът на Касата са 155 193 млн. евро, което е повече от 9,3% в сравнение с 2025 г.
Министерството на здравеопазването подкрепя законопроекта за бюджета на НЗОК за 2026 г., каза министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов. По думите му в проекта са отразени и предложенията, направени от МЗ. Заложените приходи и трансфери създават стабилна финансова рамка за осигуряване на здравноосигурителни плащания. Ръстът на разходите с 9,2% спрямо средствата за тази година ще даде възможност да се осигури нормално финансиране на пакета медицински дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и балансирано разпределение на средствата за здравноосигурителни плащания по видове, допълни министър Кирилов.
Параметрите на проекта създават стабилна финансова рамка за функционирането на системата на здравеопазването, каза Явор Пенчев, председател на Надзорния съвет на НЗОК.
Министерството на финансите подкрепя проекта на закон на НЗОК, посочи министърът на финансите Теменужка Петкова.
Бюджетът на Касата продължава традицията на всички бюджети на НЗОК досега и ние традиционно не го подкрепяме, тъй като продължава да доминира в огромна степен разходната част за болници и лекарства, а философията му трябва да е точно обратно – да има повишаване на средства за профилактика, каза Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Важно е да има сигурност в системата и да се осигурят плащанията през следващите няколко месеца, каза Мария Минчева, представител на Българската стопанска камара. Приветстваме отпадането от проекта на 260 млн. евро, защото смятаме, че това е порочен подход, който се възприе, тъй като смятаме, че така няма да се решат проблемите на хората, липсваха разчети колко са тези хора, колко биха станали брутните им заплати и това щеше да предизвика много по-голям проблем, добави тя по повод тази сума, която беше предвидена за възнаграждения на лекари без специалност и професионалисти по здравни грижи. Трябва да се търси системен начин за решаване на проблемите в системата, като през следващата година по думите ѝ е назрял моментът да се погледне системно за решаване на проблемите в здравната и в пенсионната система.
Макар и с резерви, подкрепяме бюджета, защото се направиха усилия да бъде усъвършенстван, каза председателят на Българската търговско-промишлена палата - Цветан Симеонов. От КРИБ също изразиха подкрепа за проекта, посочвайки, че за лекарите без специалност е много по-сигурно да си получат парите от Министерството на здравеопазването, които всяка година могат да бъдат прогнозируемо бюджетирани.
КНСБ се въздържа от подкрепа на проекта. Това, което ни накара да се въздържим от подкрепа, продължава да ни притеснява – средствата в проекта намаляха с 208 млн. евро, каза президентът на синдиката Пламен Димитров. В бюджета на здравното министерство има нарастване, но това не решава проблема в системата, свързан с лекарите и с медицинските сестри. Не виждаме решенията, които този бюджет на Касата би дал, за да може да намерим устойчиво придвижване напред на проблема с липсата на персонал, допълни той.
По-скоро мнението ни за този бюджет е „за“. Въпросът за заплатите е важен и фундаментален, чийто отговор не се съдържа в механизма за финансиране, каза президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. Това не дава възможност за устойчива политика. Здравноосигурителната ни система, основно по тази причина, е напът да се лиши от достъпността си, каза още той и допълни, че трябва да започнат да се водят стратегически разговори, които всеки път досега са отлагани за следващ бюджет. Този бюджет има за какво да бъде критикуван, но можеше да бъде и далеч по-лош, каза още Манолов.
НСТС трябва да обсъди проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване и проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
В началото на заседанието премиерът Росен Желязков каза, че политиките за 2026 година са най-обсъжданите, но парадоксалното е, че остава усещането за най-малко обсъжданите. "Този бюджет следва оттегления бюджет на кабинета, който беше възможен за мнозинството, настоящият трябва да е възможен за социалните партньори, за да изпълни целите пред икономиката. Това трябва да е проект на бюджет, който не просто да е подкрепен от социалните партньори, това трябва да бъде проект на бюджет, зад който застава тристранният съвет", каза той. "Това не го казвам, за да изглежда, че правителството търси политически смокинов лист за своето бъдеще и за своето оцеляване", допълни премиерът.
Днешното заседание е изключително важно заради високите обществени очаквания и политическата обстановка. Това каза министър-председателят Росен Желязков в началото на заседанието. В дневния ред е предвидено обсъждането на двата проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г.
Премиерът подчерта, че това е третият опит през годината за постигане на съгласие в рамките на тристранния диалог - първият успешен, вторият неуспешен. Той изрази надежда настоящото заседание да доведе до консенсус по проектобюджетите за 2026 г.
Според него предстоящата година ще бъде трудна заради необходимостта от защита на покупателната способност на домакинствата в сложна международна и вътрешнополитическа среда. Желязков каза, че е редно да признаят, че кабинетът е носил политическа отговорност за това, че по-рано е търсил предимно подкрепата на мнозинството, а не на социалните партньори.
Премиерът предупреди, че ако не бъде постигнато съгласие, правителството ще бъде принудено да предложи удължителен бюджет за 2026 г., което би довело до „реална невъзможност“ за посрещане на предстоящите предизвикателства.
Той определи проектобюджета като балансиран - нито разточителен, нито рестриктивен и подчерта социалния му характер. Желязков настоя, че в него са зaложени мерки за защита на уязвимите групи и на голяма част от работещите и неработещите граждани, включително във връзка с планираното плавно въвеждане на еврото в началото на 2026 г. „Очаквам от вас ясно и категорично изразяване на позициите. Време е всички да бъдем откровени, открити и честни“, обърна се той към представителите на социалните партньори.
Премиерът подчерта, че е необходимо тристранният диалог да бъде откровен „дори и в посока, която не изглежда политически угодна“. По думите му социалните партньори са „гласът на разума“ в обществото и затова е важно да бъдат чути както подкрепящите, така и неподкрепящите предложенията на кабинета. Желязков заяви, че България е изправена пред значителни предизвикателства през следващите години, произтичащи от обстановката в света и Европа, и подчерта, че институциите нямат моралното, политическото или човешкото право да неглижират процесите или „да напуснат кораба“ в този критичен момент.
По време на заседанието ще бъдат обсъдени проектите за бюджети на НЗОК и ДОО, както и проектът за държавен бюджет за 2026 г.
Припомняме, че в новия проектобюджет за 2026 г., представен от Министерството на финансите, са направени ключови промени. Очаква се той да бъде внесен в Народното събрание на 8 декември, понеделник.
В новия вариант не фигурира вдигането на данъците и осигуровките, също така орязана е част от програмата за инфраструктурни проекти.
Националният съвет за тристранно сътрудничество с извънредно заседание заради бюджета
Ето и мерките, които отпадат в предложения първи бюджет в евро на България:
Отпада увеличаването на данък дивидент от 5% на 10%.
Отпада увеличението на осигурителната вноска с 2%, което бе предвидено от 1 януари 2026 г.
Отпада изискването за софтуера СУПТО (Системата за управление на продажбите в търговските обекти).
Отвързва се определянето на заплатите от автоматичните механизми в сектори като МВР, отбрана и висше образование. Засега обаче минималната заплата остава обвързана със средната и размерът ѝ за догодина остава 620 евро.
Капиталовата програма, от която се финансират различни инфраструктури проекти ще бъде намалена със 750 милиона евро.
Много важен акцент в новото предложение е оптимизацията на администрацията с трайно незаетите щатни бройки - 5500 бр., както и че изпълнителната власт си замразява възнагражденията за 2026 г. на нивата от 2025 г., а от 2027 г за нея се прилага общата политика за доходите, както на останалите в публичния сектор, а не обвързана автоматично със средната работна заплата.
Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозния период 2026-2028 г. е дефицит от 3,0% от БВП през 2026 г., 2,8% от БВП през 2027 г. и 2,4% от БВП през 2028 г. Запазването на нивото на дефицита в рамките на ограниченията гарантира осигуряването на редица разходни политики, обезпечени със съответните приходни мерки.
Размерът на общите разходи по КФП по годините от периода е съответно 54 051,9 млн. евро през 2026 г., 55 091,2 млн. евро през 2027 г. и 58 007,1 млн. евро през 2028 г.
През периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2026 г. е заложен в размер на 2,4 млрд. евро.
