Седмица преди Великден. Големият християнски празник Цветница е! Камбани звънят, ухае на люляци и лалета, деца се кичат с върбови клонки, априлското слънце гали щастливи семейства, радостна глъчка...
Но те, те не празнуват! А само тихо се молят. Безмълвно крещят от ужас, от гняв, от самота, умора, безпомощност и болка... Те са родителите на децата, които никога повече няма да празнуват с тях Цветница, Великден, Коледа... Никога няма да ги прегърнат отново и да им кажат, че ги обичат. Никога няма да се върнат у дома. Те завинаги ще останат деца - така, както и 12-годишната Сияна, която загина във войната на пътя.
Нейният баща Николай Попов се превърна в будител, в слънце, което отвори очите на всички. Събра неземни сили, сякаш закрилян от своя ангел, и превърна трагедията си в единствен живец за останалите почернени родители, в гориво, в сила за всички хора в България.
А целта – да спре веднъж завинаги жестоката война на пътя, да има строги правила и наказания. И справедливост. Защото „България няма деца за убиване!!!“
„Моля ви, хора, не спирайте! Нека заедно да се борим и да променим тази изгнила система! Да спрем тази черна статистика“, призоваха през сълзи родителите на протеста пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ в неделя. Хиляди хора се стекоха в празничния ден, защото избраха да ги подкрепят, да ги прегърнат, да им кажат, че не са сами и да се помолят за тях и душите на най-скъпите им цветя, които вече не са с тях...
Протести имаше и на Лазаровден в Телиш, в София, Пловдив, Варна... Цяла България каза „Ние сме Сияна“, „Спрете войната по пътищата“ и „Не ги раждаме, за да умрат на пътя“.
„Не ги раждаме, за да умрат на пътя“ - тези думи са болезнен зов, те са майчин призив, толкова силен, колкото силна е и болката от загубата.
А протестиращите се увеличават с всеки изминал ден и се надяват и обещават този порив да не е само за три дни, а дотогава, докогато можем да отидем с колата си на море, планина, на почивка, до близки и приятели, без да се страхуваме за нашия живот и този на близките ни.
Това не е протест на болката и скръбта! Да, през сълзи, но е протест на вярата, надеждата и любовта в името на децата. Защото „България няма деца за убиване“!
