Как се стига до тежкия инцидент, при който психично болна жена намушка трима души в центъра на София и кой е отговорен за лечението ѝ? Какво трябва да се промени в грижата за тези пациенти? Коментар по темата в „Здравей, България” направиха управителят на Центъра за психично здраве – София д-р Емил Грашнов и д-р Мария Николова.
„Това, което разбрах за този случай е, че момичето действително има някакво заболяване. Лекувано е, предписана му е терапия, която най-вероятно е подействала – тя се е почувствала добре и е спряла приема на медикаменти. Докато тези хора не са поставени под запрещение – сами наблюдават приема си на лекарства. В конкретния случай тя живее с близките си – разпознават симптомите на влошаването ѝ и би трябвало те да следят тя да си пие хапчетата. При отказ – би следвало да я помолят да се види с лекуващия ѝ лекар или психиатър, който ѝ ги е предписал”, обясни доктор Грашнов.
Момиче намушка с нож мъже в София (ВИДЕО)
Той подчерта, че „системното недофинансиране на институциите за психично здраве е една от причините да се лекуват само острите състояния при подобни пациенти”.
По думите на доктор Николова „лечение за подобни случаи има, но не и в този обхват, в който е редно да бъде”. „Разполагаме с медикаменти, с каквито разполагат всички колеги в Европа. Няма проблем с достъпа от тези лекарства. Но при нашите пациенти, механичното пиене на хапчета - сутрин, обед и вечер, не е достатъчно. При тях е нужна подкрепа, обучение как да се справят с болестта, как да разпознават симптомите, за да отидат на психиатър, да се промени нещо в терапията. За това обаче са необходими хора, които да извършват всичките тези функции. Броят на специалистите, независимо дали това са лекари, психолози, медицински сестри, в психиатрията е на санитарния минимум. Причините за това са много, но основната е липсата на финансов стимул", категорична е тя.
Медикът посочи, че има необходимост от повече места за настаняване, от повече дневни центрове, където пациентите да бъдат в среда, в която някой да се погрижи те да са си изпили лекарствата.
"Много често, когато пациент попадне в остро състояние - това налага дълъг престой. В кратки срокове - 7 до 10 дни, можем да овладеем една възбуда. Тоест пациентът да не хвърля, да не троши, да не заплашва, да не застрашава себе си с агресивни действия. Но, ако в този момент той бъде изписан, той не е осъзнат, за да приема медикаменти и след няколко дни отново ще сме в същата ситуация. Затова е нужно лечението да продължи, докато овладеем психозата или халюцинациите, ако ги има. А това е дълъг период - 30 до 40 дни".
Около 4200 са местата за психично болни в страната. От тях в 12-те държавни клиники са свободни 358 легла общо, от които 64 за тежки случаи. За София в момента има 10 свободни, сочи справка на Министерството на здравеопазването, изготвена за "24 часа".
В същото време обаче от министерството нямат точна бройка на всички пациенти с психични проблеми в България. Липсват достоверни данни за тези болни, потвърди и доц. Владимир Наков от националния център по обществено здраве и анализи.
В София към момента има 10 свободни легла за пациенти с психични заболявания
Така или иначе, тези хора не могат да живеят вечно по клиниките, а система за извънболничното обгрижване няма и това е големият проблем, категорична е д-р Цветеслава Гълъбова, директор на психиатричната болница в Курило. "В държавните психиатрии в момента живеят около 250 души", допълни тя.
"Да имат родители, за да ги гледат, не стига. В Западна Европа психично болните също имат родители, но съществуват и институции - система за извънболнична помощ, които да се грижат за тях”, добавя д-р Гълъбова. Става дума за специализирани дневни центрове и много психолози. В чужбина съществува отделна длъжност "водещ на случая" - психолог, който отговаря за 10-12 пациенти. Всеки ден ги прозвънява или вижда, помага им за сметките, следи как са със здравето - и физическо, и психическо, разказа още психиатърът.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
