Какви са тайните на българските затвори? Как се внася дрога, как се организират и изпълняват бягства, колко са корумпираните надзиратели, как се държат VIP затворниците като кокаиновия крал Брендо? Отговорите дава началникът на „Вътрешна сигурност“ в ГДИН Петър Караколев, който проговаря за първи път. Той прави разкрития и за бягствата, кървавите бунтове и как се преминава през цялата йерархия от надзирател до шеф на най-страховития отдел.
Фрапиращо
Внасяне на наркотици и мобилни телефони с високотехнологични дронове, затворници, монтирали собствено видеонаблюдение в килията си, и надзиратели, омотани с тиксо и алкохол под униформите. Това са само част от фрапиращите случаи от ежедневието зад решетките у нас.
Петър Караколев е с 29 години стаж в системата. Преминава през целия път от редови надзирател и командир на отделение до ръководител на службата, която следи за реда и корупцията зад стените.
Шпионски техники зад решетките: Камери в комините и контрабанда с дронове
Един от най-изобретателните и изумителни случаи в кариерата на Караколев се разиграва в затворническо общежитие от закрит тип, където лишени от свобода успели да изградят собствена охранителна система.
„Установихме, че са си направили мини-камерка, поставена на една антена. Образът се извеждал директно на телевизора в килията и така те постоянно наблюдавали кой идва по коридора, за да крият бързо забранените вещи в комина на печката“, разказва Караколев.
Натискът за внасяне на контрабанда е вечна битка, а затворниците постоянно внедряват нови технологии. Все по-често за доставчици се използват дронове.
„Имаме дори осъдителна присъда за внасяне на наркотици и телефони с дрон в друг град. За София летателни апарати също са засичани доста пъти, а един дори падна директно в двора на затвора“, допълва той. В отговор на тази заплаха, ГДИН е подала координатите на всички затвори и арести в страната, за да бъдат включени в официален списък със забранени за летателни апарати зони.
Дрогата
Новата голяма заплаха зад решетките е фентанилът, както и синтетични канабиноиди. Схема за внасянето им включва напояване на дрехи с разтворени наркотични вещества, които след изсъхване нямат цвят или мирис и не могат да се засекат при обичаен обиск. Това е принудило управата на затвори да въведе задължително изпиране на абсолютно целия външен багаж с дрехи, преди той да бъде предаден на затворниците.
Тъмната страна на надзирателите: Покупка на благоразположение
Освен схемите на лишените от свобода, сектор „Вътрешна сигурност“ разследва и корупционни практики сред самите служители.
Караколев припомня акция в арест към затвор, при която е неутрализирана цяла смяна надзиратели, организирана да внася забранени вещи срещу „такси“ от 100–150 лева (а днес вече и в евро) – от пазаруване от магазин до внасяне на неоторизирани предмети. Знаков остава и случаят с надзирател, заловен сутрин на портала, омотан с тиксо с десетки малки бутилки алкохол под дрехите си.
„Чувството да разследваш свои хора е специфично, но ако служителите изпълняват служебните си задължения и спазват закона, те нямат никаква причина да се притесняват от нас“, категоричен е той.
Как се държат VIP затворниците: От Брендо и Андре Токев до Георги Семерджиев
Караколев дава ясна представа за поведението на популярните лица, попаднали в затвора:
Евелин Банев – Брендо: Описван от шефа на „Вътрешна сигурност“ като „добър затворник, но лош гражданин“. Банев спазва стриктно абсолютно всички вътрешни правила, за да има право да кандидатства за предсрочно условно освобождаване.
Андре Токев: Примерен случай за човек без престъпно минало, попаднал зад решетките след шофиране след употреба на алкохол. Готвачът бързо се интегрира в общежитието от открит тип и помага в затворническата столова.
Георги Семерджиев: При него неколкократно са намирани забранени вещи, основно мобилни телефони, поради което е търпял съответните дисциплинарни наказания. Караколев потвърждава, че Семерджиев е имал инцидент и сблъсък с т.нар. „прокурорски син“ от Перник (Васил Михайлов), но впоследствие ситуацията е била нормализирана.
Филмови бягства, кървави бунтове и трагедии
В историята на българските затвори има и случаи, за които може да се заснеме истински холивудски трилър. Един от тях е бягството от 2014 г. в Софийския затвор, когато чужденецът Хосе Мартинес и негов съучастник успяват да излязат през централния портал с кола с монтиран син буркан и външна помощ от бивши затворници.
Друг драматичен случай е от 2010 г., когато доживотно осъден затворник успява да преодолее 5-метрова стена, да скочи от 6-7 метра височина върху дървета под ограда и да избяга въпреки предупредителните изстрели на охраната, преди да бъде заловен отново от МВР.
Караколев си спомня и за 3-дневния масов бунт в Софийския затвор през 2010 г., провокиран от неизпълнени очаквания за амнистия.
„Това беше изключително тежка ситуация. Всички служители бяхме вдигнати под тревога. Започва се с разговори и преговори от психолози, а когато те не дадат резултат, се използват и други предвидени в закона средства за овладяване на напрежението.“
Най-тежкият му спомен от първите му години като надзирател обаче остава спасяването на 18-годишно момче, опитал да се самоубие със срязване на вените, след като е бил подложен на тормоз от по-стари затворници.
Оръжието е забранено: Как се гарантира сигурността?
Въпреки разпространения мит, че надзирателите се разхождат с пистолети, в затвора е строго забранено влизането с оръжие – дори за външни служби или високопоставени гости.
Служителите разполагат единствено с палки, белезници и в определени случаи със специални спрейове и тейзъри.
На т.нар. „специални етажи“, където са настанени най-опасните затворници и убийци с тежки присъди, надзирателите влизат задължително по двама, облечени с предпазни защитни жилетки.
„Затворниците не са просто статистика – те са хора, а служителите в затвора са тези, които всеки ден трябва да работят с тях, за да излязат утре като по-добри граждани“, завършва Караколев.
