Ружди Ружди: Този медал тежи повече от другите, горд съм, че отново чух химна на България
Шампионът в тласкането на гюле в клас F55 РуждиРужди и дискохвъргачката Стела Енева се завърнаха в България след участието си на Параолимпийските игри в Париж, посочва gong.bg
На Терминал 2 на Летище София двамата бяха посрещнати от министъра на младежта и спорта Георги Глушков, както и от свои близки, като особено голяма бе групата от посрещани за Ружди. В Париж той спечели втората си параолимпийска титла след Рио 2016, както и третият си медал общо от най-големия спортен форум. Енева, която направи завръщане на лекоатлетическия стадион след деветгодишно отсъствие, завърши четвърта в клас F57.
Ружди и Енева бяха двама от тримата български спортисти на Параолимпийските игри в Париж. В тях участва и Християн Стоянов, който завърши четвърти в бягането на 1500 метра.
БГНЕС
„Да, наистина този медал повече тежи от другите, защото минаха години и все по-трудно става да се спечелят медали, особено златен. Много е трудно да стоиш на едно ниво през толкова много години, контузии, проблеми, но съм щастлив и се радвам, че отново успях да се кача на върха, спечелих златен медал, много съм горд, че отново чух химна на България в най-силното състезание“, сподели Ружди.
БГНЕС
„Бях подготвен много силно, исках да спечеля, но беше ме страх да кажа, че отивам за медал, защото при нас всичко се случва. Отидох, борих се до последно и наистина имаше резултат. Това трябва да се изживее, да се усеща, много силна емоция, направо се развълнувах, все едно за първи път спечелих златен медал, неописуемо е. Имам подкрепа от приятели, роднини, родители. Искам да благодаря и на моя треньор, защото без него нямаше как да успея. С него почнах от началото да спортувам, когато не знаех за какво става въпрос. Каза ми, че трябва да го слушам и ще ме направи световен шампион и рекордьор, и така стана“, допълни Ружди.
БГНЕС
„Много проблеми имах, 2019-та на световното първенство участвах с много голяма рана, с 38 градуса температура, спечелих на косъм и когато се върнах трябваше да ми се направи животоспасяваща операция, защото кръвта се тровеше. Искам да продължавам още, докато имам сили. Искам да се представям още по-добре, защото усещам, че мога да направя по-добри резултати. Винаги има мечти за сбъдване, аз ги гоня и полека-лека се сбъдват. Най-важно е да не се отказват, да се борят до последно, не всеки може да участва на такива големи първенства, но трябва да се борят докрай и да слушат треньорите си. Мисля, че нямаше да се състезавам, ако не бях с увреждания. След катастрофата в Павел Баня се видяхме с Даниела Тодорова и започнах да се занимавам. А и попаднах на добър треньор, който ме научи. Имах желание и талант“, допълни той.
