Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа в петък изпълнителна заповед, с която отменя мащабните американски санкции и мита, насочени срещу енергийните приходи на Русия. Ходът бележи ново влошаване на отношенията между Вашингтон и Киев. Законът „Линдзи Греъм“, кръстен на покойния американски сенатор, даваше на президента правомощието да налага мита до 100 процента върху основните купувачи на руски петрол и газ. Тръмп подписа закона миналия месец. Той предвиждаше мерки срещу енергийния и отбранителния сектор на Русия, срещу президента Владимир Путин и други висши служители, както и срещу така наречения „сенчест флот“ от танкери, използван от Москва за заобикаляне на западните санкции.
Обратът идва след сделка между Тръмп и Путин за облекчаване на санкциите в замяна на пускането от Москва на големи количества дизел на световните пазари. Войната, която американският президент започна срещу Иран, доведе до сериозен недостиг на петрол и рязко покачване на цените, създавайки значителни трудности за Републиканската му партия преди междинните избори следващия месец. Знак за обтегнатите отношения между САЩ и Украйна стана изявлението на Тръмп, който определи действията на Киев като „позор“, след като Зеленски нареди на украинските сили да възобновят ударите по руските рафинерии.
Междувременно украинският президент Володимир Зеленски призова лидерите на ЕС да продължат да финансират отбраната на страната с близо 80 милиарда долара през следващата година. На въпроса дали е превръщан в изкупителна жертва заради вътрешните проблеми на Тръмп преди изборите, Зеленски само се усмихна и след продължителна пауза отговори: „Това е моят отговор“. „Защитавам единствено интересите на Украйна и украинския народ“, заяви той в Брюксел.
Разривът между Тръмп и Зеленски засили опасенията, че Вашингтон застава на страната на Москва. Тези опасения нараснаха и заради прекъсвания в работата на предоставена от САЩ сателитна система, които ограничават способността на Украйна да отговаря на руските обстрели. Украйна използва технология на SpaceX, компанията на Илон Мъск, за комуникации на бойното поле. Технологичният милиардер обаче заяви, че компанията му не стои зад прекъсванията, а американски служител отрече Тръмп да е замесен.
Европейските лидери демонстрираха единство със Зеленски. „Сега не е време за оттегляне на подкрепата за Украйна. Сега не е време за облекчаване на санкциите срещу Русия. Сега е време да увеличим подкрепата си, да увеличим натиска“, каза председателят на Европейския съвет Антониу Коща. Нидерландският премиер Роб Йетен определи ситуацията като „наистина тежка“.
Зеленски поиска от ЕС повече ракети Patriot и допълнителни 70 милиарда евро (79 милиарда долара) подкрепа през следващата година. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че искането „трябва да бъде покрито“, и призова партньорите да „се включат“. Френският президент Еманюел Макрон каза, че поддръжниците на Киев ще разгледат искането, а германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че ЕС ще го обсъди до края на годината.
Украйна бърза да укрепи отбраната си преди зимата, когато температурите могат да паднат до минус 20 градуса, а руските атаки застрашават електроснабдяването, отоплението и водоснабдяването. При руски удари по южните украински градове Херсон и Запорожие в събота са загинали 64-годишен мъж и най-малко 17 души, включително 11-годишно момиче, съобщиха украинските власти.
ЕС в момента предоставя средства по заем от 90 милиарда евро, но украинските власти предупреждават за сериозен недостиг във финансирането. Разговорите възобновиха призивите за използване на около 200 милиарда евро от замразените активи на руската централна банка. „Замразените активи ги има. Това е, което трябва да се използва за подкрепа на Украйна“, заяви латвийският премиер Андрис Кулбергс. По този въпрос обаче не се наблюдава съществен напредък, тъй като Белгия, където се съхранява по-голямата част от средствата, продължава да се противопоставя на подобна стъпка.
