1761 проекта за над 6 млн. лв. са одобрени и по тях са изготвени договори за финансиране по Националната програма по пчеларство за 2020 г. Това стана ясно по време на заседание на Консултативния съвет по пчеларство, който се проведе чрез видеоконферентна връзка днес. Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Евдокия Кръстева съобщи, че най-голям брой проектни предложения са на производители от областите Добрич, Стара Загора, Варна, Плевен и Шумен, съобщиха от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
Отбелязваме Международния ден на пчелата
По думите ѝ, на централно ниво към Държавен фонд „Земеделие“ са подадени шест заявления за подпомагане по мярка А, дейност 2 “Обмен на знания и добри технологични практики за отглеждане на пчелните семейства” и дейност 3 „Популяризиране на българските пчелни продукти чрез организиране на базари“ по Програмата. Заявленията са обработени и договорите с бенефициентите са подписани в срок. Тяхната стойност е 22 528 лева.
Срокът за изпълнение на дейностите по отделните мерки и за подаване на заявления за плащане по Програмата се удължава до 31 август 2020 г.
По време днешното заседание бяха обсъдени и последните случаи на подмор на пчели в Област Плевен. Земеделският министър Десислава Танева съобщи, че действията на МЗХГ и БАБХ целят да защитят сектора. „По всички постъпили сигнали за подмор се извършва задълбочена проверка от институциите. Предприети са действия, които са дискутирани с пчеларите, за да се подобри системата за известяване при пръскане. Скоро предстои да заработи и Електронната платформа за оповестяване на растителнозащитните дейности“, каза още тя. По думите й, за изминалата 2019 г. са наложени санкции на 1372 земеделски стопанина за неспазване на изискванията за кръстосано съответствие. От тях има и такива, които са санкционирани и за неспазване на изискванията за уведомяване на пчеларите.
И договорите до 120 дни за прибиране на реколтата вече се предоставят онлайн
Представителите на браншовите асоциации в сектор „Пчеларство“ бяха запознати и с извършените два вида проверки по случая в Област Плевен. Едната от тях бе извършена от екип на МЗХГ, а втората от БАБХ, която взе проби от пчелни семейства. Заместник-министърът на земеделието, храните и горите доц. д-р Янко Иванов допълни, че при допълнителната цялостна проверка на Министерството са проверени 13 пчелина в четири общини в област Плевен: Гулянци, Никопол, Белене и Левски. При тях са констатирани несъответствия в броя на пчелните семейства, вписани във ВетИС спрямо физически установените при проверката , а именно 73 % от всички проверени обекти. „В 40 % от обектите установихме и липса на информационна табела. В 33 % от пчелините открихме немаркирани пчелни семейства, а в 13% от животновъдните обекти не представиха договори, сключени с регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ обекта. При 67 % от проверените липсваха писмени уведомления към директора на ОДБХ – Плевен и регистрирания ветеринарен лекар за промяна в броя на отглежданите пчелни семейства“, уточни доц. д-р Иванов.
Към момента за цялата страна има подадени 30 жалби от пчелари за нераглементирано пръскане от страна на земеделски производители. 10 от тях са били оттеглени от подателите им. Заместник-изпълнителният директор на БАБХ инж. Николай Роснев заяви, че по останалите 20 жалби са взети 11 проби от пчели и 9 от третирана растителност. „От тях имаме резултатите на шест проби от пчели и на седем от третирана растителност От всички направени проби, няма съвпадение между веществата, които се откриват в растителността и тези в пчелите. Това води до заключение, че подморът не е причинен от продукти за растителна защита“, каза още инж. Роснев. Той допълни, че има издадения 2 акта за липса на уведомления на пчеларите за пръскания.
Танева: Даваме 16 млн. лв. за подкрепа на Сектор „Рибарство и аквакултури“ (ВИДЕО)
Заместник-изпълнителният директор на Агенцията по храните съобщи още, че на 21 май 2020 г. е направено експериментално тестване на Електронната платформа за оповестяване на растителнозащитните дейности (ЕПОРД). По думите му, тя ще улесни и подобри в значителна степен комуникацията и координацията между земеделски стопани, пчелари и други заинтересовани лица при провеждане на растителнозащитни мероприятия. „Чрез нея ще се даде възможност за автоматично генериране и изпращане (чрез електронна поща или СМС) на уведомления за предстоящо третиране. Регистрацията и достъпът до платформата ще бъдат безплатни за нейните потребители и в тази връзка функционирането й няма да доведе до финансова тежест за тях“, посочи още той. Инж. Роснев изрази надежда, че до края на месец юни системата ще бъде пусната официално в експлоатация.
Всички участници в срещата се обединиха, че с общи усилия могат да се справят заедно занапред с проблемът с измирането на пчелите.
По време на срещата пчеларите бяха запознати и с новостите при етикетиране на пчелен мед и пчелни продукти, включени в Закона за храните, който бе приет на второ четене от Народното събрание на 27 май 2020 г. За пчелен мед, обозначението „Добит в България“/„Продукт от България“ се поставя върху първични продукти, които са добити на територията на Република България. За пчелни продукти етикетът ще се поставя, когато основната съставка, използвана за тяхното производство, е добита на територията на страната и всички етапи на производствения процес се осъществяват на територията на България. Обозначението може да се придружава и с географска карта или друг символ, който съдържа информация, че продуктът е произведен в България.
Отбелязваме Международния ден на пчелата
По думите ѝ, на централно ниво към Държавен фонд „Земеделие“ са подадени шест заявления за подпомагане по мярка А, дейност 2 “Обмен на знания и добри технологични практики за отглеждане на пчелните семейства” и дейност 3 „Популяризиране на българските пчелни продукти чрез организиране на базари“ по Програмата. Заявленията са обработени и договорите с бенефициентите са подписани в срок. Тяхната стойност е 22 528 лева.
Срокът за изпълнение на дейностите по отделните мерки и за подаване на заявления за плащане по Програмата се удължава до 31 август 2020 г.
По време днешното заседание бяха обсъдени и последните случаи на подмор на пчели в Област Плевен. Земеделският министър Десислава Танева съобщи, че действията на МЗХГ и БАБХ целят да защитят сектора. „По всички постъпили сигнали за подмор се извършва задълбочена проверка от институциите. Предприети са действия, които са дискутирани с пчеларите, за да се подобри системата за известяване при пръскане. Скоро предстои да заработи и Електронната платформа за оповестяване на растителнозащитните дейности“, каза още тя. По думите й, за изминалата 2019 г. са наложени санкции на 1372 земеделски стопанина за неспазване на изискванията за кръстосано съответствие. От тях има и такива, които са санкционирани и за неспазване на изискванията за уведомяване на пчеларите.
И договорите до 120 дни за прибиране на реколтата вече се предоставят онлайн
Представителите на браншовите асоциации в сектор „Пчеларство“ бяха запознати и с извършените два вида проверки по случая в Област Плевен. Едната от тях бе извършена от екип на МЗХГ, а втората от БАБХ, която взе проби от пчелни семейства. Заместник-министърът на земеделието, храните и горите доц. д-р Янко Иванов допълни, че при допълнителната цялостна проверка на Министерството са проверени 13 пчелина в четири общини в област Плевен: Гулянци, Никопол, Белене и Левски. При тях са констатирани несъответствия в броя на пчелните семейства, вписани във ВетИС спрямо физически установените при проверката , а именно 73 % от всички проверени обекти. „В 40 % от обектите установихме и липса на информационна табела. В 33 % от пчелините открихме немаркирани пчелни семейства, а в 13% от животновъдните обекти не представиха договори, сключени с регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ обекта. При 67 % от проверените липсваха писмени уведомления към директора на ОДБХ – Плевен и регистрирания ветеринарен лекар за промяна в броя на отглежданите пчелни семейства“, уточни доц. д-р Иванов.
Към момента за цялата страна има подадени 30 жалби от пчелари за нераглементирано пръскане от страна на земеделски производители. 10 от тях са били оттеглени от подателите им. Заместник-изпълнителният директор на БАБХ инж. Николай Роснев заяви, че по останалите 20 жалби са взети 11 проби от пчели и 9 от третирана растителност. „От тях имаме резултатите на шест проби от пчели и на седем от третирана растителност От всички направени проби, няма съвпадение между веществата, които се откриват в растителността и тези в пчелите. Това води до заключение, че подморът не е причинен от продукти за растителна защита“, каза още инж. Роснев. Той допълни, че има издадения 2 акта за липса на уведомления на пчеларите за пръскания.
Танева: Даваме 16 млн. лв. за подкрепа на Сектор „Рибарство и аквакултури“ (ВИДЕО)
Заместник-изпълнителният директор на Агенцията по храните съобщи още, че на 21 май 2020 г. е направено експериментално тестване на Електронната платформа за оповестяване на растителнозащитните дейности (ЕПОРД). По думите му, тя ще улесни и подобри в значителна степен комуникацията и координацията между земеделски стопани, пчелари и други заинтересовани лица при провеждане на растителнозащитни мероприятия. „Чрез нея ще се даде възможност за автоматично генериране и изпращане (чрез електронна поща или СМС) на уведомления за предстоящо третиране. Регистрацията и достъпът до платформата ще бъдат безплатни за нейните потребители и в тази връзка функционирането й няма да доведе до финансова тежест за тях“, посочи още той. Инж. Роснев изрази надежда, че до края на месец юни системата ще бъде пусната официално в експлоатация.
Всички участници в срещата се обединиха, че с общи усилия могат да се справят заедно занапред с проблемът с измирането на пчелите.
По време на срещата пчеларите бяха запознати и с новостите при етикетиране на пчелен мед и пчелни продукти, включени в Закона за храните, който бе приет на второ четене от Народното събрание на 27 май 2020 г. За пчелен мед, обозначението „Добит в България“/„Продукт от България“ се поставя върху първични продукти, които са добити на територията на Република България. За пчелни продукти етикетът ще се поставя, когато основната съставка, използвана за тяхното производство, е добита на територията на страната и всички етапи на производствения процес се осъществяват на територията на България. Обозначението може да се придружава и с географска карта или друг символ, който съдържа информация, че продуктът е произведен в България.
