/ БГНЕС
Национално представените работодателски организации не дадоха подкрепа за идеята на "Продължаваме Промяната" за приемане на Закон за държавния бюджет за 2023 г. и настояха, че за бизнеса е по-добре да действа удължителен закон за бюджета. Представителите на работодателските организации изразиха опасения, че както при актуализацията на бюджета миналата година, така и сега политическите партии, дори тези, които са "за" запазване на фискалната дисциплина от три процента бюджетен дефицит, ще започнат да наддават с предложения, ориентирани към очакванията на избирателите.

От "Продължаваме Промяната" настояха за внасянето на нов бюджет. Асен Василев заяви, че без нов бюджет шансът за влизането ни в еврозоната е нулев и добави, че освен ПП, и ГЕРБ-СДС и "Демократична България" са за ограничване на бюджетния дефицит до три процента. Съпредседателят на ПП Кирил Петков заяви, че нищо не пречи на политическите партии, докато обсъждат всичко друго, да приемат бюджет с дефицит до три процента, за да има сигурност за бизнеса.

На срещата на "Продължаваме Промяната" с национално представителните работодателски организации, продължила повече от час, Асен Василев подчерта, че удължаването на бюджета за тази година би било неадекватно на сегашните икномически условия, които по думите му, са се променили драматично.

Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България, подчерта, че вероятно тази година ще завършим с по-малък дефицит, защото не са се състояли инвестициите. На практика стана това, за което предупреждавахме - със заеми се плащат разходи за заплати и пенсии, посочи Велев. Той отбеляза, че нетният коефициент на заместване на доходите от пенсии отива на 70 процента, което по думите му е много добър коефициент.

АИКБ настоя временната антикризисна мярка работодателите да плащат първите три дни болнични да отпадне. Друго, за което от АИКБ настояха, са промени в таксата битови отпадъци, както и отпадане на класовете за прослужено време. От ПП се съгласиха, че болничният, който се поема от работодателя, трябва да падне от 3 на 2 дни и обявиха, че ще предложат трудовата медицина за фирмите да се ограничи и да остане само за някои професии, както и възможност за по-свободен летен стаж на учениците, само с разрешение на родителите. Мерките в Закона за насърчаване на инвестициите да важат и за привличане на български инвестиции, не само за чуждестранни, е също сред предложенията.

Асен Василев се съгласи, че ще има по-малък дефицит, защото не се изпълнява капиталовата програма. Той обаче бе категоричен, че нито една стотинка от заемите не е ползвана за плащане на пенсии или заплати.

От бизнеса отбелязаха, че всички политически сили декларират датата 1 януари 2024 г. за влизане в еврозоната, но липсва информационна кампания и условия за създаване на доверие в общественото пространство – без среда с доверие тази дата ще се удължава, независимо дали има бюджет или няма, коментира Мария Минчева от Българската стопанска камара.

Минчева констатира, че натрупаните инфлационните пари не водят до устойчивост.  Политическата криза е много по-притеснителна от това, че няколко месеца ще действа сегашният бюджет, който миналата година е прекрояван три пъти, добави тя.

Нашето ниво на зрялост не предполага да правим актуализации през три месеца, каза още Минчева. Тя заяви, че България изостава с всякакви политики, които трябва да движат икономическия растеж по устойчив начин.

Ако няма редовно правителство, за нас е по-голям рискът всяка партия, действаща в предизборна обстановка да излезе с предложения, които са ориентирани към исканията на избирателите, а не към реалностите, добави тя. По думите й промените в пенсионната система, предприети миналата година, не са били на принципна основа.

Представителите на работодателските организации настояха, че за тях е най-добре да има редовен кабинет. Васил Тодоров от БТПП коментира, че не се вижда нагласа за сформиране на редовен кабинет, а едни бързи избори вероятно ще дадат същата конфигурация. По думите му по-реалистично е да не се отива към нови избори, а да има редовно правителство. Той подчерта, че за бизнеса са важни и големите инфраструктурни проекти, сред които визира АМ "Хемус". Това, което ни интересува, е управляващите да дадат перспектива и хоризонт как този инфраструктурен проект ще се случи, подчерта Тодоров.

Васка Бакларова от Съюза за стопанска инициатива попита защо тук не се говори за сформиране на редовно правителство. Защо не говорим за възможността да има редовно правителство. Ако видим нещо по-разумно, бихме го подкрепили, но към момента няма, добави тя. По думите й не е нормално две години да няма редовно правителство.
БТА