На днешната дата (27 ноември), точно преди 4 години си отиде от този свят големият, неподражаем, велик талант Стефан Данаилов. Мастъра, Майор Деянов, българският Ален Делов или просто Ламбо – той бе обичан от всички поколения с възхищение и вдъхновение.

Любим актьор, още по-любим преподавател в НАТФИЗ, уважаван политик.

БГНЕС

Преди 4 години пред вратите на Народния театър "Иван Вазов" се извиваше цял ден огромна опашка, за да му каже последно сбогом

БГНЕС

БГНЕС

БГНЕС


И до ден днешен всички ние помним и не забравяме какво огромно богатство ни остави - над 150 роли в киното, театъра и телевизията и много талантливи артисти, обучени именно от него. 

Един от популярните му образи е на инструктора по шофиране Яким Донев от "Дами канят", откъдето остава култовата реплика "Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?". Стефан Данаилов е участвал в "Инспекторът и нощта" (1963), "Князът" (1970), "Черните ангели" (1970), "Иван Кондарев" (1974), "Сватбите на Йоан Асен" (1975), "Допълнение към ЗЗД" (1976), "Топло" (1978), "Юлия Вревская" (1978), "От нищо нещо" (1979), "Търновската царица" (1981), "Княз Борис Първи" (1985), "След края на света" (1998) и още много, много други, както и в редица международни копродукции.

С италианския режисьор Луиджи Перели, Данаилов снима в седмия сезон на италианския сериал "Октопод" (1994). Сериалите "Рекет", "Дело по съвест" и "Дълбоко в сърцето" му носят още по-голяма популярност в Италия. Участвал е и в българските тв сериали "Стъклен дом" (2010) и "Фамилията" (2013).



Последната му роля на най-голямата ни сцена бе в "Актрисата" (2019) от Питър Куилтър, заедно с Аня Пенчева. Данаилов е в ролята на ексцентричния швейцарски богаташ Чарлз, който поради здравословното си състояние се придвижва със скутер и носи фланелка "Аз победих анорексията". Външният му вид е почти неузнаваем - той е с тъмни очила и дълги сиви коси, като истинско хипи.

Сред партньорките му в театъра и киното са още Невена Коканова, Цветана Манева, Анета Сотирова, Виолета Гиндева, Пепа Николова, Мария Каварджикова, Ани Пападопулу, Елена Петрова.

В живота обаче до него винаги е била една-единствена жена - съпругата му Мария. Двамата са заедно от 1963 г. до смъртта й през 2014 година.

"Мери беше умна и разбрана жена. Кой знае какви глупости щях да направя, ако не бях я срещнал. По онова време мнозина се чудеха какво прави с мен - един обикновен келеш. Това не съм го чувал, но го усещах. Характерът ми е такъв, лесно се хващам с нещо и после го зарязвам. Какво щеше да стане с мен, ако не я бях срещнал? Дали нямаше да се проваля след първия успех", казва големият актьор за съпругата си и допълва: "Някак естествено Мери дойде вкъщи и заживяхме заедно, като семейство. Животът ни не беше лек, но пък имахме толкова много любов!"

БГНЕС

Булфото

По повод годишнината от смърта му от Съюза на артистите в България публикуваха негова снимка и цитат от него:

"В театъра се убедих, че добрата роля е съвкупност от много фактори: драматургия, режисьор, сценограф, композитор, партньори. В киното може да се спасиш, да минеш метър с чар, но на сцената няма как да стане. Затова разбрах, че театърът ми е важен. Апостол Карамитев ми каза: "Само театърът ще те крепи. Там можеш да бъдеш себе си, да търсиш, да се развиваш като актьор, да създаваш публика. А киното ще те използва заради младостта, заради външните дадености и после - айде, стига толкоз. Да дойде следващият!"



В негова памет си припомняме с любов още няколко негови любими цитати, които остават в сърцата и до ден днешен: 

heart "В живота винаги ще има някой, който ще иска да се смачка, но много повече хора ще срещнеш, които ще ти подадат ръка. Запомни от мен - всички сме грешни, но достойните хора ходят изправени."

heart "Отдавна ме канят да напиша книга за моя живот. Дълго отлагах, защото смятах, че има достатъчно време пред мен."

heart "Обръщам се назад едва днес, на 75 години - за да подредя мислите си. Виждам, че не мога да се сърдя на живота си. Той ме е радвал и натъжавал, карал ме е да се усмихвам."

heart "Направиш ли парите свой Бог, той ще те прати по дяволите."

heart "Страх ме е от смъртта! Не го крия. Аз съм егоист и не мога да си представя света без мен. Не че тук имам да свърша неща, без които не може. Не... Не знам другите хора как са, но аз се страхувам. Дано да съм кодиран за по-дълъг живот."

Ламбо не умира. Той остава завинаги в сърцата ни! Поклон пред паметта му!

БГНЕС, архив