Актрисата Ирен Кривошиева проговори за шестте си брака, петте си развода и отношенията си със Стефан Данаилов, от когото има син.
„За мен смисълът на думата „грях” е „пропускане на целта”. Преди да извърша нещо е добре да размисля. Преди да кажа нещо, също е добре да размисля. Половината от живота си, 80% дори, съм го пропуснала, защото съм нетърпелива и страстна. Говоренето е сребро, а мълчанието е злато”, каза актрисата.
Запитана дали шестте й брака, петте развода и извънбрачното дете й дете са грях, тя отговари: „Това е минало. То е изповядано и е простено. Господ е всепрощаващ, дълго търпелив, милостив, за разлика от нас. Хората не забравят и не прощават. Господ обаче прощава. Аз не търся прошка от хората, търся я от себе си към хората”.
„Единственото нещо, което нося като тежка раница е, че въвличам хората в собствената си история и след това страдам, че те се интересуват от нея”, казва още тя.
„Аз обичам хората и съм честна с тях”, допълни Кривошиева.
„Любовта ми към Стефан Данаилов беше страст, увлечение, амбиция. Не вярвам, че многото безбройни жени, от които той е бил харесван, са били влюбени. Те са били просто увлечени от тази височина. Това ме е увлякло и мен, естествено. Не мога да си спомня дали бях влюбена, но сигурно”, разказа още тя.
„Стефан имаше едно качество, което аз никога не съм кавала, а именно това, че когато той влезе в стая с хора – всичко замлъква. Дъхът спира, а той взема този дъх. И когато излезе, той отнася дъха със себе си. И тогава човек казва – нещо липсва. Това е Божи дар. Синът ми има същото. Това чувствах и аз тогава”, спомня си Ирен Кривошиева.
„За мен смисълът на думата „грях” е „пропускане на целта”. Преди да извърша нещо е добре да размисля. Преди да кажа нещо, също е добре да размисля. Половината от живота си, 80% дори, съм го пропуснала, защото съм нетърпелива и страстна. Говоренето е сребро, а мълчанието е злато”, каза актрисата.
Запитана дали шестте й брака, петте развода и извънбрачното дете й дете са грях, тя отговари: „Това е минало. То е изповядано и е простено. Господ е всепрощаващ, дълго търпелив, милостив, за разлика от нас. Хората не забравят и не прощават. Господ обаче прощава. Аз не търся прошка от хората, търся я от себе си към хората”.
„Единственото нещо, което нося като тежка раница е, че въвличам хората в собствената си история и след това страдам, че те се интересуват от нея”, казва още тя.
„Аз обичам хората и съм честна с тях”, допълни Кривошиева.
„Любовта ми към Стефан Данаилов беше страст, увлечение, амбиция. Не вярвам, че многото безбройни жени, от които той е бил харесван, са били влюбени. Те са били просто увлечени от тази височина. Това ме е увлякло и мен, естествено. Не мога да си спомня дали бях влюбена, но сигурно”, разказа още тя.
„Стефан имаше едно качество, което аз никога не съм кавала, а именно това, че когато той влезе в стая с хора – всичко замлъква. Дъхът спира, а той взема този дъх. И когато излезе, той отнася дъха със себе си. И тогава човек казва – нещо липсва. Това е Божи дар. Синът ми има същото. Това чувствах и аз тогава”, спомня си Ирен Кривошиева.
