„Почти нулев е шансът работодател да наеме психично болен човек, ако знае за заболяването му. А ако разбере - шансът да го уволни от работа е почти 100 процента". Това каза в интервю за Дарик директорът на фондация „Глобална инициатива в психиатрията - София" Валентина Христакева.
По думите й масово хората с психични проблеми в България крият за тях, за да имат работа, а другите - които са с изразени симптоми, са почти изключени от обществото. Липсата на законова дефиниция що е то „социално предприятие" и липсата на отношение на държавата към тази дейност прави още по-трудно осигуряването на работа на хората изобщо с увреждания. Не само на психично болните.
Едно такова предприятие е осигурило защитени работни места на 10 души. В опит да обърне нагласите преди две години Фондация „Глобална инициатива в психиатрията", с подкрепата на холандското посолство у нас създават социално предприятие - пералня „Зелена", в която да работят тъкмо хората с психични проблеми.
„Зелената къща" - така стопаните й наричат сградата в район „Слатина" (в нея се помещава „Комплекса за психично-здравни услуги в общността"), в която заедно с пералнята съжителстват дневен център и защитено жилище. Йорданка Ваказова, която е домакин на комплекса разказва как постепенно е обучила хората и поръчките към пералнята са заваляли. „Ние сме спазили всички държавни процедури - пералнята не се таксува като нещо, което по милост ни е дадено, напротив", обяснява тя.
Че хората с психични заболявания са добри служители уверява и директорът на Глобална инициатива в психиатрията - София" Валентина Христакева. „Трябва да ви кажа, че това са най-лоялните работници, които човек може да има, защото те инвестират страшно много да се научат и за тях загубата на работа е много по-голяма, отколкото на всеки друг човек", казва тя.
Броят на работещите расте паралелно с броя на поръчките, които получат от социалните домове в София и района. Работата върви чудесно до момента, в който общината решава да даде прането на тези институции - на обществена поръчка. Въпреки че пералнята дава едни от най-ниските цени на пазара, тя губи конкурса. Екипът не вини никого, но има усещането, че тръгват от началото. „Ние сме прали по 2 тона на месец - това е страшно много пране. Сега се връщам във времето на 2009 г., когато прохождахме", допълни Ваказова.
Според Валентина Христакева целевото отпускане на поръчки към предприятия като тяхното би нарушило лоялната конкуренция. „Няма да е удачно, ако ние печелим поръчки само защото сме социално предприятие", казва тя. Но все пак добавя, че в другите държави има различни форми за подкрепа на такива предприятия - или чрез намаляване на социални плащания на работниците или чрез някаква субсидия.
Тя се надява скоро организациите да се обединят и да поискат законово уреждане на понятието „социално предприемачество" в България, защото сега дори няма преференции за работодатели, които наемат хора с психични увреждания.
„На бизнеса бих казала, че те ще получат едно прекрасно обслужване и човекът, който ще ги обслужи, ще бъде безкрайно благодарен за това, че той може да работи днес там", казва още Валентина Христакева. В никакъв случай това не е подаяние, клиентите получават прекрасна услуга, допълва тя.
Домакинът на центъра подчерта, че някой е чул за пералнята и за това, че там работят хора с тежки увреждания, това не означава, че те са по-ниско качество работници. „Те са върхът - искам да ви кажа, че те са страшно отговорни, защото знаят, че това е техният хляб", казва развълнувано Йорданка Ваказова.
