На днешния ден преди 104 години е поставено начало на българското подводно плаване, съобщиха от Военноморски музей-Варна на страницата си във Фейсбук.
В навечерието на Първата световна война, през 1914 г., щабът на флота приема проект за морска отбрана, който предвижда наред с другата техника и доставка на подводници.
Проектът се реализира, макар и в по-малки мащаби, през 1916 г. Началото на подводното плаване в България е поставено с приемането от нашия флот на базираната във Варна германска подводница УБ-I-8.
Церемонията по вдигането на българския военноморски флаг става на 25 май 1916 г. в пристанището на двореца Евксиноград. За командир на подводницата е назначен лейтенант Никола Тодоров и помощник-командир мичман I ранг Иван Вариклечков. С това по време на Първата световна война България става една от малкото страни в света, притежаваща свой подводен флот.
Договорена е доставката и на втора подводница, която не се реализира, тъй като предвидената за българския флот УБ-I-7 не се завръща от боен поход през октомври 1916 г.
Първата подводница в състава на българските ВМС е произведена в Кил, Германия от серията UB-I. Тя принадлежи към типа малки крайбрежни подводни лодки, според означенията в германския военноморски флот. В българския флот е зачислена под названието UB-18, като в документите e определяна и като Подводник № 18.
Тактико-техническите данни на UB-18 са: дължина 28.1 м; широчина 3.15 м; газене 3.03 м. Водоизместване: подводно 142 т., надводно 128 т. Скорост: над вода до 6 възела, под вода - 5.3 възела.
Район на плаване -1650 морски мили при ниска скорост. Разполага с два носови торпедни апарата - 450 мм, едно 47 мм оръдие и една 8 мм картечница. Щатният екипаж е 17 души.
По време на кратката й служба в българския флот максималната дълбочина, на която се потапя, е 52 м. По време на Първата световна война UB - 18 извършва походи до Кюстенджа (Констанца) на север и до н. Инеада на юг.
Първите български подводничари извършват разузнаване на противника и преследват неприятелски кораби. През октомври 1916 г. извършва торпедна атака срещу руски контраминоносец тип „Лейтенант Баранов“, обстрелващ брегови позиции.
В навечерието на Първата световна война, през 1914 г., щабът на флота приема проект за морска отбрана, който предвижда наред с другата техника и доставка на подводници.
Проектът се реализира, макар и в по-малки мащаби, през 1916 г. Началото на подводното плаване в България е поставено с приемането от нашия флот на базираната във Варна германска подводница УБ-I-8.
На днешния ден преди 104 години е поставено начало на българското подводно плаване 🔎В навечерието на Първата световна...
Публикувахте от Военноморски музей-Варна в Неделя, 24 май 2020 г.
Церемонията по вдигането на българския военноморски флаг става на 25 май 1916 г. в пристанището на двореца Евксиноград. За командир на подводницата е назначен лейтенант Никола Тодоров и помощник-командир мичман I ранг Иван Вариклечков. С това по време на Първата световна война България става една от малкото страни в света, притежаваща свой подводен флот.
Договорена е доставката и на втора подводница, която не се реализира, тъй като предвидената за българския флот УБ-I-7 не се завръща от боен поход през октомври 1916 г.
Първата подводница в състава на българските ВМС е произведена в Кил, Германия от серията UB-I. Тя принадлежи към типа малки крайбрежни подводни лодки, според означенията в германския военноморски флот. В българския флот е зачислена под названието UB-18, като в документите e определяна и като Подводник № 18.
Тактико-техническите данни на UB-18 са: дължина 28.1 м; широчина 3.15 м; газене 3.03 м. Водоизместване: подводно 142 т., надводно 128 т. Скорост: над вода до 6 възела, под вода - 5.3 възела.
Район на плаване -1650 морски мили при ниска скорост. Разполага с два носови торпедни апарата - 450 мм, едно 47 мм оръдие и една 8 мм картечница. Щатният екипаж е 17 души.
По време на кратката й служба в българския флот максималната дълбочина, на която се потапя, е 52 м. По време на Първата световна война UB - 18 извършва походи до Кюстенджа (Констанца) на север и до н. Инеада на юг.
Първите български подводничари извършват разузнаване на противника и преследват неприятелски кораби. През октомври 1916 г. извършва торпедна атака срещу руски контраминоносец тип „Лейтенант Баранов“, обстрелващ брегови позиции.
