Министерството на правосъдието предлага промени в Наредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), съобщиха от ведомството. Предложенията са публикувани за обществено обсъждане.
Промените засягат осигуряването на обслужване на „едно гише“ при бързото производство по ликвидация на дружества, какви заявления се подават, какво се вписва в партидата. Друга част от промените са свързани с вписванията на преобразуване чрез сливане и вливане на търговски дружества с участие на дружества от други държави членки, на преобразуване чрез разделяне и отделяне, както и на преобразуване в дружество от друга държава членка (чрез преместване на седалището).
Бързата ликвидация и трансграничните преобразувания са предвидени в Търговския закон, посочват от Министерството на правосъдието. Там бе въведена нова възможност за ускорена ликвидация на дружества, които са без скорошна дейност, не са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност и нямат наети служители. Предвидено е, че бързината ще се осигури чрез съкращаване на сроковете на процедурите и въвеждане на „обслужване на едно гише“ чрез Агенцията по вписванията. В Търговския закон е заложено също, че условията за провеждане на бързо производство по ликвидация само се декларират. Като ликвидацията е различна от производствата по несъстоятелност – тя е доброволно производство за разпределяне на имуществото на търговското дружество след неговото прекратяване. Сега доброволната ликвидация на бизнес в България отнема близо една година, процедурата е продължителна и скъпа.
Годишно у нас се създават между 30 000 и 50 000 нови юридически лица, като статистиката показва, че огромен процент от новостартиралите компании не започват да развиват дейност.
Като необходим документ към заявлението за вписване е въведена декларацията по чл. 274а, ал. 3 от ТЗ при взето решение за провеждане на бързо производство по ликвидация.
Допълнена е правната уредба на вливането и сливането с участие на дружества от държавите членки, както и обменът на информация между регистрите, осъществявана посредством системата за взаимно свързване на регистрите (БРИС) и Европейската централната платформа (ЕЦП), изградена и администрирана от Европейската комисия.
БТА припомня, че в началото на месеца парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Промените са свързани с транспониране на Директива (ЕС) 2019/1151 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 във връзка с използването на цифрови инструменти и процеси в областта на дружественото право. Цели се постигането на съответствие на българското законодателството с европейската регулация по въпросите на дружественото право. Цели се също укрепване на вътрешния пазар и финансовата стабилност чрез защита на надеждността на стопанския оборот и осигуряване на по-висока степен на правна сигурност в икономическия, обществения и стопанския живот в страната, повишаване на инвестиционната дейност в Република България както от местни, така и от чуждестранни инвеститори.
