„Тази година трябва да бъдат подписани новите национални рамкови договори за медицински и за дентални дейности, които ще бъдат действащи следващите три години. При подготовката на текстовете, това, на което аз ще държа, е да бъде заложен по-голям финансов ресурс за лечебните заведения, което означава и за възнагражденията на персонала. Подходът, разбира се, не трябва да е унифициран, доколкото имаме различни нива на компетентност на съответните болнични структури, различна кадрова обезпеченост и натовареност“. Това посочи министърът на здравеопазването д-р Асен Меджидиев в рамките на среща, проведена днес, с директорите на областните болници в страната. Д-р Меджидиев обясни, че с това е обвързан и един от приоритетите на настоящето ръководство на МЗ, а именно остойностяването на лекарския и сестринския труд, по която тема ще работи експертна група с широко представителство.
Целта е изготвянето на проект на наредба, чийто текстове на по-късен етап да бъдат заложени и в съответните рамкови договори.
Болничните директори изказаха притеснения относно хипотетичното намаляване средствата за лечебните заведения във връзка с текстовете на Националния рамков договор за медицински дейности 2020 - 2022, обвързващи приходите на болниците по Каса с постигнатите нива на основни заплати, заложени в Колективния трудов договор за сектор „Здравеопазване“. В тази връзка министър Меджидиев посочи, че в до края на тази седмица или началото на следващата ще бъде подписан анекс към действащия НРД, като в тази връзка вече са проведени няколко консултации между министерството, Българския лекарски съюз и НЗОК.
С анекса ще бъде уредено увеличението на цените на някои клинични пътеки, заплащането за поставена ваксина срещу COVID-19, издаването на направления от общопрактикувашите лекари за изследване с бърз антигенен тест, както и осигуреността с интензивни легла, обясни здравният министър. „Наясно сме с финансовия ресурс, с който разполага всяка болница, но трябва да отчетем и инфлацията, увеличаването на режийните разходи, така че ще се стремим към повече средства за болниците, но при завишен контрол. Не се предвижда намаляване на бюджетите на лечебните заведения, а дори напротив – увеличаване за последното тримесечие на настоящата година“, беше категоричен д-р Меджидиев.
Той запозна директорите на областните болници с приоритетите на МЗ и текущото им изпълнение, като фокус беше поставен върху подготовката на системата за евентуална по-тежка COVID вълна и насочването на усилията към подобряването на профилактиката и превенцията в областта на детското здравеопазване.
Целта е изготвянето на проект на наредба, чийто текстове на по-късен етап да бъдат заложени и в съответните рамкови договори.
Болничните директори изказаха притеснения относно хипотетичното намаляване средствата за лечебните заведения във връзка с текстовете на Националния рамков договор за медицински дейности 2020 - 2022, обвързващи приходите на болниците по Каса с постигнатите нива на основни заплати, заложени в Колективния трудов договор за сектор „Здравеопазване“. В тази връзка министър Меджидиев посочи, че в до края на тази седмица или началото на следващата ще бъде подписан анекс към действащия НРД, като в тази връзка вече са проведени няколко консултации между министерството, Българския лекарски съюз и НЗОК.
С анекса ще бъде уредено увеличението на цените на някои клинични пътеки, заплащането за поставена ваксина срещу COVID-19, издаването на направления от общопрактикувашите лекари за изследване с бърз антигенен тест, както и осигуреността с интензивни легла, обясни здравният министър. „Наясно сме с финансовия ресурс, с който разполага всяка болница, но трябва да отчетем и инфлацията, увеличаването на режийните разходи, така че ще се стремим към повече средства за болниците, но при завишен контрол. Не се предвижда намаляване на бюджетите на лечебните заведения, а дори напротив – увеличаване за последното тримесечие на настоящата година“, беше категоричен д-р Меджидиев.
Той запозна директорите на областните болници с приоритетите на МЗ и текущото им изпълнение, като фокус беше поставен върху подготовката на системата за евентуална по-тежка COVID вълна и насочването на усилията към подобряването на профилактиката и превенцията в областта на детското здравеопазване.
