Кризата трайно руши психичното здраве на българина - за това предупреди в интервю за рубриката „МеждУредие" на „Дарик кафе" председателят на Дружеството на психолозите в България Пламен Димитров. По думите му близо половината от активните и работещи българи, при това с добра квалификация, днес имат усещането, че трудът им не е справедливо заплатен и не могат с усилията на собствения си труд да посрещат семейните си задължения.
Резултатите - българинът се затваря и се опитва да реши проблемите си в рамките на семейството, което обаче според психолога не е подкрепено в България като програми и мерки, с които реално да се инвестира в хората. Пламен Димитров се позова на доклад на Световната здравна организация, подготвен и с участието на български специалисти, за това какви са ефектите на икономическата криза върху психологичното здраве.
Близо половината от работещите се чувстват безпомощни
„Икономическата криза масивно, трайно и с много дълбочина се отразява върху психичното здраве на българина. Не казвам, че то е било в цветущо състояние преди 2007-а. Българинът никога не се е наслаждавал на луксозна икономическа среда. Ние виждаме отчетливо в статистиките България е устойчиво на дъното по всички показатели за субективно благополучие. Усещането на хората, особено на семействата в репродуктивна възраст, които са икономически активни, че не могат да се справят с усилията на труда си, с действията, които предприемат, с ежедневни стресови фактори. Т.е. хората се чувстват не просто неуспяващи и затруднени, а безпомощни в това да посрещат много от предизвикателствата на ежедневието", обясни той.
„Не само в България имаме ръст на области, в които губим хора, защото нарасна броят на успешните самоубийства. Имаме ръст в злоупотребата с вещества, имаме много забележим ръст и в хронични прояви на депресия, тревожност и всякакви разстройства, свързани с емоционалния самоконтрол. Всички тези неща изискват модерна, леко агресивна инвестиционна, а не просто нормативна, политика в областта на психичното здраве", отбеляза още Димитров.
Професионална помощ у нас трябва да е достъпна за хората
Психологът коментира, че у нас психотерапевтичните услуги не са достъпни чрез здравноосигурителната система и е нужна драстична реформа, за което има проекти. „Между икономическата криза, безработицата, несигурността за работното място и ниските доходи има възможност да се изгради буфер от модерни политики и професионални практики, които изискват обаче дългосрочно мислене. Сега е мястото политическите ни лидери да проявят човешка мъдрост да се инвестира в хората, когато те се чувстват зле и само те могат да помогнат нещата да се поправят в страната", допълни председателят на Дружеството на психолозите в България.
От изследваните лица, с които психолозите у нас са работили през последните пет години, 94% посочват, че не могат да си позволят професионална помощ от психолог или психиатър на пазарен принцип. Пламен Димитров посочи, че в повечето европейски страни държавата и работодателите инвестират сериозно тъкмо в психологичното здраве на гражданите. Програми, които отсъстват в страната ни, а те всъщност са важен икономически фактор, защото статистиката сочи, че от 3 до 5% от съвкупния национален продукт на страните от ЕС се губи, заради това, че има хора с нерешени проблеми в областта на психичното здраве, обясни още Пламен Димитров.
Българите - шампиони в „пасивната съпротива"
„България по ред обстоятелства е шампион в една дисциплина, по която много други не могат още да покажат даже участници - говоря за един психо-социален феномен, наречен „пасивна съпротива", коментира психологът. По думите му този феномен е особено виден по избори, когато хората винаги са съгласни със силните и след това никога не ги харесват. По думите на Пламен Димитров много българи напоследък са избирали защитните реакции на поведението си - от позицията „това не ме засяга", през позицията „прави това, което се иска от теб" до това да се държиш така, че да се харесван от онзи, който владее положението и има повече власт.
„Лидери, които единствено очакват адмирации и респект, са тръгнали по пътя на себевлюбването и дистанцирането от реалността, затова е хубаво от време на време да те коригира обществото, дори да не е справедливо", каза още психологът, запитан за коментираното в медиите освиркване на премиера Бойко Борисов на спортна проява преди дни в София. Пламен Димитров отказа коментар на конкретния случай, тъй като не е запознат с него. Според него обаче е важен самокоригиращият потенциал на всеки лидер - независимо дали става въпрос за политик или за домоуправителя в един блок. Този потенциал се крепял върху непрекъснатата проверка на действителността през очите на другите. „За да си лидер трябва да се научиш да се поправяш. Когато човек иска реалността да обслужва фантазиите му, той вече не е способен да се самокоригира и губи статуса си на лидер", допълни Пламен Димитров.
Празниците - шанс за равносметка, не за изпразване на моловете
Празниците са шанс в края на годината да се направи равносметка и затова не е нужно да пренесем половината мол в домашна среда - нужно е само време да общувате пълноценно с най-важните за вас хора, съветва още психологът. Пред Дарик той коментира, че днес повече ритуално българите се хвърлят в неразумно пазаруване, за да компенсират празнотата от изчезналите традиции, а именно - времето, когато народът ни е слагал на масата по Коледа само онова, което си е произвеждал.
„Огромна част от бизнеса разчита на коледните обороти, за да закърпи положението и да просперира. Част от бизнеса разчита тъкмо на комерсиализацията на празниците", изтъкна Димитров. Но допълни, че ако човек е честен, има шансът в края на една година да направи равносметка с най-важните му хора и за това не са нужни нито скъпи вещи, нито луксозна среда. „Нужни са само достатъчно храна и малко стопляща течност. За това не трябва да сте пренесли половината мол в домашна среда, нужно е нещо много просто - да отделите време и да бъдете с близките си", допълни психологът.
„Пълноценността на общуването е това, което празникът може да даде на хора, които иначе са заети в ежедневието си с толкова много пораждащи стрес и откъсване задачи. Тези кратки празници са един бутон да презаредим и пренаредим пътуването нататък с близките, приятелите, а не просто ритуално да празнуваме, както празнуват много хора, без да знаят на кого пращат SMS", обясни Пламен Димитров.
Цялото интервю на Йовка Йовчева с Пламен Димитров четете ТУК
