Време е за нов социален договор, който трябва да бъде насочен към човека и да гарантира справедливост, основана на правата, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров, който участва в пленарното заседание на 109-ата сесия на Международната конференция на труда, съобщиха от пресцентъра на КНСБ.
По думите на Пламен Димитров новият социален договор трябва да включва минимален размер на: универсална гаранция за труд за всички работници, достойни работни места, минимална работна заплата, колективно договаряне, социална защита като универсално право, борба с неравенствата, справедливо данъчно облагане за работниците, безопасни и здравословни условия на труд и възходящо сближаване на доходите.
"Трябва да продължим всички социални и икономически мерки в подкрепа на работeщите и бизнеса в България. По този начин бързо ще постигнем приобщаващо възстановяване на икономиката", е посочил Димитров.
КНСБ поиска промените в данъчната система да са в основата на предизборния дебат
Според него превръщането на безопасните и здравословни условия на труд в едно от основните трудови права би подобрило прилагането на международните стандарти за безопасност на труда и би спомогнало за спазването на правата, заложени в конвенциите.
В момента тежестта от мерките предприети срещу пандемията е легнала върху плещите на младите хора, смята синдикалистът. Според него това би била една от най-опасните социални патологии произтичащи от COVID-19. Ролята на гаранцията за младежта като инструмент за възстановяване на ЕС и прилагането на ЕССП ще бъде много важна, е посочил Пламен Димитров.
По отношение на неравенствата, устойчивата дългосрочна тенденция за увеличаване на богатството в световен мащаб повдига въпроса за справедливото му разпределение между различните групи в обществото, е допълнил президентът на КНСБ.
Радев: Търси се решение ТЕЦ „Марица-изток 2“ да продължи да работи (ВИДЕО)
Според годишния доклад на Oxfam (2020 г.) се очаква 500 милиона души да изпаднат в крайна бедност в резултат на тази пандемия, но неравенствата в България бяха изключително високи още преди кризата. България е единствената държава в ЕС, която регистрира коефициент на Джини над 40 на сто, е припомнил синдикалният лидер.
Осигуряването на свобода на сдружаване и укрепване на колективното договаряне на секторно равнище ще намали неравенствата, смята Пламен Димитров. Стремежът към справедливо данъчно облагане е подходящ инструмент за тази цел, особено след изявлението, направено от страните от Г-7, е допълнил лидерът на КНСБ.
Пламен Димитров е припомнил, че КНСБ настоява за промяна в данъчната система в България и предлага въвеждането на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата. КНСБ иска още намаляване на ставката на основния косвен данък и увеличаване на корпоративния данък. По този начин ще увеличим дела на преките данъци в бюджета и ще намалим дела на косвените, за да постигнем по-голяма данъчна справедливост, е посочил Димитров.
Според него въздействието на COVID-19 разкри критичните последици от липсата на достъп до социална защита. Повече от половината от работещите по света (53 на сто) нямат достъп до каквато и да е форма на социална защита, а по-малко от една трета (31 на сто) имат всеобхватна социална защита в съответствие с международните трудови стандарти.
Бизнесът и синдикатите коментираха достатъчни ли са новите икономически мерки
"Системата за социална защита следва да бъде развита като основно човешко право, гарантиращо достоен живот. Това е основната отговорност на правителството", е допълнил Димитров и е посочил, че КНСБ иска за България да се увеличи финансирането на разходите за социална защита поне до 20 на сто от БВП до 2025 г .; пенсионната система да осигури заместващ доход от най-малко 75-80 на сто, като 60-65 процента бъдат гарантирани от разходопокривния стълб на пенсионната система, а 15-20 на сто от капиталовия стълб.
Според КНСБ защитата от безработица трябва да предоставя обезщетения за всички, покривайки поне 60 на сто от пропуснатите доходи за всички работещи, самонаети, домашни работници, свободни професии и "цифрови" работници.
По думите на Пламен Димитров временните мерки по време на пандемията трябва да се превърнат в дългосрочни ангажименти за финансово сигурни, адекватни и всеобхватни системи за универсална социална защита, основани на закона и международните норми.
По думите на Пламен Димитров новият социален договор трябва да включва минимален размер на: универсална гаранция за труд за всички работници, достойни работни места, минимална работна заплата, колективно договаряне, социална защита като универсално право, борба с неравенствата, справедливо данъчно облагане за работниците, безопасни и здравословни условия на труд и възходящо сближаване на доходите.
"Трябва да продължим всички социални и икономически мерки в подкрепа на работeщите и бизнеса в България. По този начин бързо ще постигнем приобщаващо възстановяване на икономиката", е посочил Димитров.
КНСБ поиска промените в данъчната система да са в основата на предизборния дебат
Според него превръщането на безопасните и здравословни условия на труд в едно от основните трудови права би подобрило прилагането на международните стандарти за безопасност на труда и би спомогнало за спазването на правата, заложени в конвенциите.
В момента тежестта от мерките предприети срещу пандемията е легнала върху плещите на младите хора, смята синдикалистът. Според него това би била една от най-опасните социални патологии произтичащи от COVID-19. Ролята на гаранцията за младежта като инструмент за възстановяване на ЕС и прилагането на ЕССП ще бъде много важна, е посочил Пламен Димитров.
По отношение на неравенствата, устойчивата дългосрочна тенденция за увеличаване на богатството в световен мащаб повдига въпроса за справедливото му разпределение между различните групи в обществото, е допълнил президентът на КНСБ.
Радев: Търси се решение ТЕЦ „Марица-изток 2“ да продължи да работи (ВИДЕО)
Според годишния доклад на Oxfam (2020 г.) се очаква 500 милиона души да изпаднат в крайна бедност в резултат на тази пандемия, но неравенствата в България бяха изключително високи още преди кризата. България е единствената държава в ЕС, която регистрира коефициент на Джини над 40 на сто, е припомнил синдикалният лидер.
Осигуряването на свобода на сдружаване и укрепване на колективното договаряне на секторно равнище ще намали неравенствата, смята Пламен Димитров. Стремежът към справедливо данъчно облагане е подходящ инструмент за тази цел, особено след изявлението, направено от страните от Г-7, е допълнил лидерът на КНСБ.
Пламен Димитров е припомнил, че КНСБ настоява за промяна в данъчната система в България и предлага въвеждането на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата. КНСБ иска още намаляване на ставката на основния косвен данък и увеличаване на корпоративния данък. По този начин ще увеличим дела на преките данъци в бюджета и ще намалим дела на косвените, за да постигнем по-голяма данъчна справедливост, е посочил Димитров.
Според него въздействието на COVID-19 разкри критичните последици от липсата на достъп до социална защита. Повече от половината от работещите по света (53 на сто) нямат достъп до каквато и да е форма на социална защита, а по-малко от една трета (31 на сто) имат всеобхватна социална защита в съответствие с международните трудови стандарти.
Бизнесът и синдикатите коментираха достатъчни ли са новите икономически мерки
"Системата за социална защита следва да бъде развита като основно човешко право, гарантиращо достоен живот. Това е основната отговорност на правителството", е допълнил Димитров и е посочил, че КНСБ иска за България да се увеличи финансирането на разходите за социална защита поне до 20 на сто от БВП до 2025 г .; пенсионната система да осигури заместващ доход от най-малко 75-80 на сто, като 60-65 процента бъдат гарантирани от разходопокривния стълб на пенсионната система, а 15-20 на сто от капиталовия стълб.
Според КНСБ защитата от безработица трябва да предоставя обезщетения за всички, покривайки поне 60 на сто от пропуснатите доходи за всички работещи, самонаети, домашни работници, свободни професии и "цифрови" работници.
По думите на Пламен Димитров временните мерки по време на пандемията трябва да се превърнат в дългосрочни ангажименти за финансово сигурни, адекватни и всеобхватни системи за универсална социална защита, основани на закона и международните норми.
