Предложенията ни за промяна в данъчната система трябва да станат централна тема в предизборния дебат, заради очакванията на обществото за справедливост. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров на пресконференция на синдиката, на която беше представен "Меморандум на КНСБ: Справедливи доходи и данъци".
КНСБ предлага промяна "15 + 15 + 15 + Необлагаем минимум". Тя се изразява във въвеждане на необлагаем минимум равен на минималната работна заплата за страната; въвеждане на 15 на сто данък върху доходите на физическите лица;въвеждане на 15 на сто данък върху доходите на юридическите лица; намаляване на общата ставка на ДДС на 15 процента.
Радев: Търси се решение ТЕЦ „Марица-изток 2“ да продължи да работи (ВИДЕО)
Според Пламен Димитров тази промяна е нужна, за да се върне усещането за справедливост в доходите у хората. Той посочи, че в подкрепа на предложението на КНСБ за "15 + 15 + 15 + Необлагаем минимум", министрите на финансите на страните от Г-7 постигнаха историческа сделка за глобален минимален корпоративен данък, при която одобрят минимална ставка от 15 процента. КНСБ предложи ръст на корпоративният данък в България още през 2020 г., отчитайки именно световните и европейски дебати в данъчното облагане, допълни лидерът на синдиката.
По думите на Димитров общественият консенсус върху тази мярка все повече се проявява. Той припомни, че средната ставка на корпоративно облагане в ЕС е 21 на сто, а средната ставка на корпоративно облагане в целия свят пък, е 23 на сто. В България тя е 10 процента, като единствената страна от ЕС в която е по-ниска, е Унгария (9 на сто).
Бизнесът и синдикатите коментираха достатъчни ли са новите икономически мерки
Икономистът на КНСБ Любослав Костов заяви, че да облагаш еднакво богати и бедни не е признак на равноправие , а на мълчалива дискриминация.
Той представи изчисления на синдиката за ефекта от данъчните промени, ако се изпълнят и исканията на КНСБ за нарастване на доходите - ускорен ръст на заплатите (средногодишно с 12.5 на сто), като предимствено нараства минималната работна заплата (средногодишно със 17.5 на сто). Ако заплатите растат с тези темпове, то минималната трябва да стане 1456 лв. през 2026 година, а средната - 2770 лева.
Според изчисленията на КНСБ разликата между нетната средна работна заплата при запазването на настоящата скала на облагане и при въвеждането на необлагаем минимум (равен на МРЗ), е 40 лв. за 2022 г. Това означава, че с толкова повече пари на месец ще разполага човек, ако получава средна работна заплата. Увеличението на разполагаемия доход (под формата на спестени данъци) нараства всяка следваща година, като през 2025 г. стига до 79 лв. Това означава, че всяка следваща година реалната покупателна способност на хората на средни заплати ще нараства. Така например, през 2025 г., работещите на средна работна заплата биха спестили на годишна база общо 948 лв.
КНСБ напомни преди началото на предизборната кампания на политическите партии, че постигането на достойни доходи, според синдиката, преминава през ускорен ръст на заплатите (средногодишно с 12.5 на сто), като предимствено нараства минималната работна заплата (средногодишно със 17.5 на сто).
Президентът на КНСБ Пламен Димитров и директорът на Института за социални и синдикални изследвания /ИССИ/ на синдиката Любен Томев припомниха на пресконференция какви са исканията на Конфедерацията към политическите партии за справедливо и достойно възмездяване на труда.
Ако заплатите растат с тези темпове, то минималната работна заплата трябва да стане през 2025 г. 1239 лв., а средната 2462 лв. Искането е за минимална заплата 764лв. през 2022 година, а средна- 1729 лв., през 2023 г.- минималната да е 897 лв., а средната 1945 лв., през 2024 г. - 1054 лв. минимална, а средна -2188 лв.
КНСБ предлага промяна "15 + 15 + 15 + Необлагаем минимум". Тя се изразява във въвеждане на необлагаем минимум равен на минималната работна заплата за страната; въвеждане на 15 на сто данък върху доходите на физическите лица;въвеждане на 15 на сто данък върху доходите на юридическите лица; намаляване на общата ставка на ДДС на 15 процента.
Радев: Търси се решение ТЕЦ „Марица-изток 2“ да продължи да работи (ВИДЕО)
Според Пламен Димитров тази промяна е нужна, за да се върне усещането за справедливост в доходите у хората. Той посочи, че в подкрепа на предложението на КНСБ за "15 + 15 + 15 + Необлагаем минимум", министрите на финансите на страните от Г-7 постигнаха историческа сделка за глобален минимален корпоративен данък, при която одобрят минимална ставка от 15 процента. КНСБ предложи ръст на корпоративният данък в България още през 2020 г., отчитайки именно световните и европейски дебати в данъчното облагане, допълни лидерът на синдиката.
По думите на Димитров общественият консенсус върху тази мярка все повече се проявява. Той припомни, че средната ставка на корпоративно облагане в ЕС е 21 на сто, а средната ставка на корпоративно облагане в целия свят пък, е 23 на сто. В България тя е 10 процента, като единствената страна от ЕС в която е по-ниска, е Унгария (9 на сто).
Бизнесът и синдикатите коментираха достатъчни ли са новите икономически мерки
Икономистът на КНСБ Любослав Костов заяви, че да облагаш еднакво богати и бедни не е признак на равноправие , а на мълчалива дискриминация.
Той представи изчисления на синдиката за ефекта от данъчните промени, ако се изпълнят и исканията на КНСБ за нарастване на доходите - ускорен ръст на заплатите (средногодишно с 12.5 на сто), като предимствено нараства минималната работна заплата (средногодишно със 17.5 на сто). Ако заплатите растат с тези темпове, то минималната трябва да стане 1456 лв. през 2026 година, а средната - 2770 лева.
Според изчисленията на КНСБ разликата между нетната средна работна заплата при запазването на настоящата скала на облагане и при въвеждането на необлагаем минимум (равен на МРЗ), е 40 лв. за 2022 г. Това означава, че с толкова повече пари на месец ще разполага човек, ако получава средна работна заплата. Увеличението на разполагаемия доход (под формата на спестени данъци) нараства всяка следваща година, като през 2025 г. стига до 79 лв. Това означава, че всяка следваща година реалната покупателна способност на хората на средни заплати ще нараства. Така например, през 2025 г., работещите на средна работна заплата биха спестили на годишна база общо 948 лв.
КНСБ напомни преди началото на предизборната кампания на политическите партии, че постигането на достойни доходи, според синдиката, преминава през ускорен ръст на заплатите (средногодишно с 12.5 на сто), като предимствено нараства минималната работна заплата (средногодишно със 17.5 на сто).
Президентът на КНСБ Пламен Димитров и директорът на Института за социални и синдикални изследвания /ИССИ/ на синдиката Любен Томев припомниха на пресконференция какви са исканията на Конфедерацията към политическите партии за справедливо и достойно възмездяване на труда.
Ако заплатите растат с тези темпове, то минималната работна заплата трябва да стане през 2025 г. 1239 лв., а средната 2462 лв. Искането е за минимална заплата 764лв. през 2022 година, а средна- 1729 лв., през 2023 г.- минималната да е 897 лв., а средната 1945 лв., през 2024 г. - 1054 лв. минимална, а средна -2188 лв.
