“Работно време в България е 56 часа, а в ЕС максимално допустимата седмично е 52 часа. Ние ще продължим да търсим отговорност от управляващите”. Това заяви Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ, предаде БГНЕС.
Капитанов коментира, че отново липсва ангажимент на държавата за правната регламентация за сумарното изчисляване на работното време.
Вицепрезидентът на КНСБ представи презентация показваща промените в Кодекса на труда от 1-ви август, които касаят уведомяването от страна на работодателя към служителя за увеличаване размера на платения годишен отпуск, срокът за изпитване и осигуряването на нормални условия за работа на служителите. “Относно първата промяна, работодателят вече трябва да информира служителите си ако например платения годишен отпуск се увеличи от 20 на 25 дни, и това уведомяване трябва да се случи най-късно от момента, в който влезе промяната.
Работодателят обаче трябва да уведоми служителите си и писмено, така че няма автоматизъм, при който всеки да очаква, че автоматично ще му се промени размерът на отпуската.“, уточни още вицепрезидентът на КНСБ.
„По повод изпитателния срок досегашната разпоредба гласеше, че при сключване на договор минимумът пробен период или срок за изпитване е 6 месеца, а сега се добавя изречението, че ако договорът е по-кратък от 1 година, изпитателният срок е 1 месец. Когато в един трудов договор обаче не е уреден срокът на изпитване, то се счита по силата на закона, че е 6 месеца. Може да се уреди и по-кратък срок на изпитване при договаряне между двете страни, но в закона не е уточнено дали се прилага този автоматизъм, не е уточнен колко по-малък от 1 година е периодът и следователно не е ясен срокът на изпитване. Затова според нас изпитателният срок не трябва да бъде по-малък от 1 месец във всички периоди по-малки от 1 година, с изключение ако това не е предварително уговорено между работодателя и служителя“, коментира още Тодор Капитанов.
Той подчерта, че по отношение на задължението работодателят да осигури на служителите си нормални условия на работа по трудовото правоотношение вече се добавя изискването и работодателят да запознае служителите с вътрешните правила за работната заплата и с правилата на здравословни и безопасни условия на труд.
Националният секретар на КНСБ, Величка Микова уточни, че синдикалната организация е настоявала да има ясна дефиниция в Кодекса на труда за понятията търговска тайна и предотвратяване конфликт на интереси. Тя обясни и за новия отпуск по бащинство или за новия платен отпуск на бащи-осиновители на деца до 8 годишна възраст.
„Срокът на отпуска е за период е от 2 месеца, но той може да бъде по-кратък ако работникът е ползвал някои от отпуските свързани с прехвърляне право на бащите да гледат деца. След промяната в Кодекса на труда ако бащата е ползвал отпуск за период, по-кратък от два месеца, той има право на отпуска в размер на разликата между два месеца и ползвания отпуск“, каза още Величка Микова и допълни, че дните за отпуска по бащинство могат да бъдат взети поотделно, но за това трябва да уведоми своя работодател в срок от 10 дни преди отпуската.
БГНЕС
Вицепрезидентът на КНСБ представи презентация показваща промените в Кодекса на труда от 1-ви август, които касаят уведомяването от страна на работодателя към служителя за увеличаване размера на платения годишен отпуск, срокът за изпитване и осигуряването на нормални условия за работа на служителите. “Относно първата промяна, работодателят вече трябва да информира служителите си ако например платения годишен отпуск се увеличи от 20 на 25 дни, и това уведомяване трябва да се случи най-късно от момента, в който влезе промяната.
Работодателят обаче трябва да уведоми служителите си и писмено, така че няма автоматизъм, при който всеки да очаква, че автоматично ще му се промени размерът на отпуската.“, уточни още вицепрезидентът на КНСБ.
„По повод изпитателния срок досегашната разпоредба гласеше, че при сключване на договор минимумът пробен период или срок за изпитване е 6 месеца, а сега се добавя изречението, че ако договорът е по-кратък от 1 година, изпитателният срок е 1 месец. Когато в един трудов договор обаче не е уреден срокът на изпитване, то се счита по силата на закона, че е 6 месеца. Може да се уреди и по-кратък срок на изпитване при договаряне между двете страни, но в закона не е уточнено дали се прилага този автоматизъм, не е уточнен колко по-малък от 1 година е периодът и следователно не е ясен срокът на изпитване. Затова според нас изпитателният срок не трябва да бъде по-малък от 1 месец във всички периоди по-малки от 1 година, с изключение ако това не е предварително уговорено между работодателя и служителя“, коментира още Тодор Капитанов.
Той подчерта, че по отношение на задължението работодателят да осигури на служителите си нормални условия на работа по трудовото правоотношение вече се добавя изискването и работодателят да запознае служителите с вътрешните правила за работната заплата и с правилата на здравословни и безопасни условия на труд.
Националният секретар на КНСБ, Величка Микова уточни, че синдикалната организация е настоявала да има ясна дефиниция в Кодекса на труда за понятията търговска тайна и предотвратяване конфликт на интереси. Тя обясни и за новия отпуск по бащинство или за новия платен отпуск на бащи-осиновители на деца до 8 годишна възраст.
„Срокът на отпуска е за период е от 2 месеца, но той може да бъде по-кратък ако работникът е ползвал някои от отпуските свързани с прехвърляне право на бащите да гледат деца. След промяната в Кодекса на труда ако бащата е ползвал отпуск за период, по-кратък от два месеца, той има право на отпуска в размер на разликата между два месеца и ползвания отпуск“, каза още Величка Микова и допълни, че дните за отпуска по бащинство могат да бъдат взети поотделно, но за това трябва да уведоми своя работодател в срок от 10 дни преди отпуската.