Истанбулската конвенция подхожда нетолерантно към отделните държави

Мнението е на бившия конституционен съдия проф. Пламен Киров

/ ThinkStock/Getty Images
Мнението е на бившия конституционен съдия проф. Пламен Киров
Истанбулската конвенция подхожда нетолерантно към отделните държави
98361
Истанбулската конвенция подхожда нетолерантно към отделните държави
  • Истанбулската конвенция подхожда нетолерантно към отделните държави
Конституционният съд обяви, че Истанбулската конвенция противоречи на Българската конституция. Според съда въпреки положителните си страни, международната конвенция се отдалечава от декларираните в нея цели за борба с насилието над жените, като въвежда понятие за пол, различен от биологичния или т.нар. „идентичност, основана на пола”.
 
В решението се допълва, че подобен термин влиза в разрез с Конституцията и конвенцията би проправила път за въвеждането му в българската правна система. Конвенцията е отхвърлена с гласовете на общо 8 конституционни съдии. Четирима са подписали решението с особено мнение, като нито една от петте жени конституционни съдии не е гласувала в нейна подкрепа.
 
Конституционният съд: Истанбулската конвенция противоречи на Българската конституция

Според бившия конституционен съдия проф. Пламен Киров конвенцията подхожда нетолерантно към отделните държави и не им дава възможност да променят част от текстовете в нея, което според него е странно за международен договор. Оттук-нататък парламентът не може да ратифицира конвенцията, освен ако не реши да променя Конституцията.
 
Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие или т.нар. „Истанбулска конвенция” бе предложена от Министерския съвет за ратификация през януари. След обществени разногласия обаче през март законопроектът бе изтеглен, а 75 депутати от ГЕРБ поискаха най-напред Конституционният съд да се произнесе. Дебати предизвика прословутият член 4-ти, в който пише, че жените не могат да бъдат дискриминирани на база „идентичност, основана на пола” или т.нар. „социален пол”.
 
Според Конституционния съд това ще доведе до правна несигурност, защото документът разграничава „социалния пол” от пола, като биологичен признак, а цялата конституция е базирана на разбирането за биологичния характер на пола, обясни пред Дарик бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров.
 
"Понятието "джендър" се използва в различен смисъл от различни международни инструменти, включително за него няма единство що се отнася до съдържанието в правната теория. Според мен не може в законодателството да се вкара, тъй като цялата конституция е базирана на разбирането за биологичния характер на пола. Това е християнската традиция, тя и ислямската също е такава. Затова, за да въведем тези понятия, трябва да ги вкараме в самата Конституция", коментира професорът.
 
ЕК: Истанбулската конвенция цели защитата на жените – нищо друго

Според проф. Киров самата конвенция подхожда нетолерантно, като не дава никаква възможност на отделните държави да правят промени в текстовете й.
 

"Самата конвенция подхожда по един доста нетолерантен начин към отделните национални държави, които са я подписали и се очаква да я ратифицират. Конвенцията не предвижда възможност за резерви . И понеже не дава възможност на страните да направят резерви по отношение на отделни текстове, то единствената алтернатива за тези национални държави е просто да не ратифицират конвенцията. Това е доста необичайно за международен договор от такъв тип", обясни Киров.
 

БГНЕС, архив


Той допълни, че целите на конвенцията за борба с насилието спрямо жените могат да се постигнат чрез промени във вътрешното законодателство. "Целите на конвенцията и стандартите, които тя залага, могат да бъдат постигнати, ако България приеме едно подходящо вътрешно законодателство. Като това, че ние не възприемаме понятието "социален пол" или не го възприемаме с това съдържание, което конвенцията влага в него, нищо страшно няма", коментира още професорът.
 
Държавата забрани говоренето по темата за домашното насилие

Становища пред съда са представили президентът, министрите на външните работи, правосъдието и здравеопазването. Според президента конвенцията съдържа понятия и изрази с неясен смисъл, а понятието „пол” се натоварва със социални характеристики. Здравният министър не заема ясна позиция. Външният и правосъдният министър пък са на мнение, че документът съответства на основния ни закон.
 
Проф. Киров пък определи решението на съда като правилно. "Ние сме първата държава, която Конституционната й юрисдикция каза "Не става,момчета". Лисабонският договор говори за това, че Европейският съюз е изграден въз основа на уважение към националната идентичност, така че никакъв натиск не би трябвало и е неуместно да се оказва. Конституционният съд е първата държавна институция, която не се поддаде на външен натиск", отбеляза още проф. Пламен Киров.
 
Ратифицирането на Истанбулската конвенция няма да задължи България да въведе еднополовите бракове

С особено мнение решението са подписали съдиите Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров.
 

ThinkStock/Getty Images


Константин Пенчев е бивш омбудсман. Избран е през 2015 г. от парламентарната квота по предложение на ГЕРБ. Филип Димитров пък е бивш премиер и депутат - номиниран е за конституционен съдия през 2015 г. от тогавашния президент Росен Плевнелиев. Георги Ангелов бе избран през 2012 г. от квотата на върховните съдилища. Тогава изборът му бе разкритикуван заради 5-минутното представяне на кандидатите и експресното гласуване на Общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС.
 
Румен Ненков бе избран от същото събрание, но през 2009 г. Той е баща на депутата от ГЕРБ Александър Ненков, а през 2013-а призна публично, че имал съмнения в независимостта на Конституционния съд. Поводът беше решението на съда да остави Делян Пеевски на депутатския пост, а Ненков коментира, че наличието на цели четири различни мнения при гласуването на съдиите било тревожно.
 
Борисов за Истанбулската конвенция: Щом хората са уплашени – махаме я, връщаме дебата отначало

През май пък премиерът Бойко Борисов определи нератифицирането на конвенцията като единствения провал в първата си година управление. "Срам ме е че не можахме да представим Конвенцията за защита на жените и децата от домашно насилие, по начин по който да доведе обществото, не случайно голяма част от Европа я приеха. Успяхме да направим така, че да се възползват различни политически сили и да вкарат темата изобщо в посока, която не е в духа на конвенцията", заяви министър-председателят.