Конституционният съд обяви, че Истанбулската конвенция противоречи на Българската конституция.
Делото бе образувано през март след искането на 75 депутати от ГЕРБ. България се присъедини през април миналата година към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна още като Истанбулската конвенция.
ЕК: Истанбулската конвенция цели защитата на жените – нищо друго
В началото на януари Министерският съвет я прие и предложи на парламента за ратифициране. След обществени разногласия обаче на 7 март законопроектът беше изтеглен от ГЕРБ и отложен поне до произнасянето на Конституционния съд.
Дебати предизвика прословутият член 4-ти от Конвенцията, в който пише, че жените не могат да бъдат дискриминирани на база „социален пол”. Терминът предизвика обществени страхове, че приемането на Конвенцията ще узакони „третия пол” в България и докара разногласия и сред управляващата коалиция.
Държавата забрани говоренето по темата за домашното насилие
Становища пред съда са предоставили президентът, министрите на правосъдието, здравеопазването и външните работи, Държавната агенция за закрила на детето, различни неправителствени организации и университетски преподаватели.
В крайна сметка Конституционният съд реши, че „въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията има вътрешни противоречия и част от разпоредбите й излизат извън декларираните й цели. Според съда Конвенцията е първият международен договор, подписан от България, който изрично включва признака „идентичност, основана на пола”, като основание за недопускане на дискриминация, а това ще създаде необходимост понятието в бъдеще да бъде внедрено в българската правна система, което би влязло в разрез с Конституцията.
ГЕРБ: Длъжни сме да се съобразим с решението на Конституционния съд за Истанбулската конвенция
Делото бе образувано през март след искането на 75 депутати от ГЕРБ. България се присъедини през април миналата година към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна още като Истанбулската конвенция.
ЕК: Истанбулската конвенция цели защитата на жените – нищо друго
В началото на януари Министерският съвет я прие и предложи на парламента за ратифициране. След обществени разногласия обаче на 7 март законопроектът беше изтеглен от ГЕРБ и отложен поне до произнасянето на Конституционния съд.
Дебати предизвика прословутият член 4-ти от Конвенцията, в който пише, че жените не могат да бъдат дискриминирани на база „социален пол”. Терминът предизвика обществени страхове, че приемането на Конвенцията ще узакони „третия пол” в България и докара разногласия и сред управляващата коалиция.
Държавата забрани говоренето по темата за домашното насилие
Становища пред съда са предоставили президентът, министрите на правосъдието, здравеопазването и външните работи, Държавната агенция за закрила на детето, различни неправителствени организации и университетски преподаватели.
В крайна сметка Конституционният съд реши, че „въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията има вътрешни противоречия и част от разпоредбите й излизат извън декларираните й цели. Според съда Конвенцията е първият международен договор, подписан от България, който изрично включва признака „идентичност, основана на пола”, като основание за недопускане на дискриминация, а това ще създаде необходимост понятието в бъдеще да бъде внедрено в българската правна система, което би влязло в разрез с Конституцията.
ГЕРБ: Длъжни сме да се съобразим с решението на Конституционния съд за Истанбулската конвенция
