България изрази надежда за предстоящ пробив в процеса на разширяване на ЕС със Западните Балкани, като одобри френския проект за преговори за присъединяване на РС Македония. Слънчевият лъч дойде, когато българската опозиционна партия ГЕРБ, водена от бившия премиер Бойко Борисов, подкрепи френските условия в сряда, 22 юни.
Решението му означава, че депутатите в София имат вероятно мнозинство, за да гласуват за започване на преговори, пише Андрю Ретман в „ИЮ Обзървър“.
Междупартийната подкрепа дойде въпреки факта, че българският министър-председател Кирил Петков беше свален от поста си с вот на недоверие в същия ден, в който се обсъждаха антикорупционни реформи.
Ако РСМ също приеме френския проект, преговорите за присъединяване ще отбележат първата голяма стъпка на ЕС към Западните Балкани след години на застой в разширяването - и на фона на опасенията за мрачно руско възраждане в региона.
„Неоправданата и непровокирана военна агресия на Русия срещу Украйна оказва значително влияние върху целия европейски континент“, се казва във френския проект за преговорите за присъединяване на РСМ от 17 юни.
В сряда Европейската комисия благодари на Борисов за „историческото му решение“, като същевременно го призова да направи „необходимите предложения в парламента още днес, за да може Европа да продължи напред“ (тези предложения вече са факт с внесено в деловодството проекторешение на ПГ на ГЕРБ – бел.ред.)
Но ако България гласува с "да", тогава премиерът на РСМ Димитър Ковачевски също ще трябва да прокара споразумението през парламента.
А това означава, че ще бъде преждевременно френският президент Еманюел Макрон да празнува на срещата си на върха за Западните Балкани в Брюксел, която ще започне днес.
България налага вето на РСМ от 2020 г. насам заради спора свързан с българския произход на културата и езика на Северна Македония.
Ковачевски не разполага с мнозинството от две трети, което му е необходимо за положителен вот, докато националистическата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ се обяви против плана на Макрон. В преговорната рамка на ЕС трябва да има "ясна защита на македонската идентичност", заяви Ковачевски в сряда.
„Историческите въпроси не могат да бъдат критерии“ и София не трябва да се опитва да ги вкара в „двустранен протокол, който все още не е хармонизиран с България“, добави той.
Във френската преговорна рамка за преговорите за присъединяване, която изтече в балканските медии, се казва: „Македония ще приеме чрез приобщаващ процес план за действие, посветен на защитата на правата на лицата, принадлежащи към малцинствата“.
В нея се говори и за „пътна карта“ и „едностранна декларация за македонския език“, която ще бъде издадена от РС Македония.
Очаква се планът за действие и пътната карта, които все още са в процес на финализиране между Скопие и София, да съдържат остри български термини.
Те включват промяна на преамбюла на конституцията на Северна Македония, за да се споменат българите, хърватите и черногорците като национални общности.
„Изпълнението на тази пътна карта и план за действие ще бъде постоянно наблюдавано и редовно разглеждано на междуправителствените конференции (МПК) по време на целия процес“, се казва във френското проектопредложение.
И всичко това означава, че „първата МПК (за откриване на преговорите за присъединяване) може да бъде само фотосесия, ако България все още може да налага вето на всяка следваща стъпка в процеса (по исторически въпроси)“, заяви европейски дипломатически източник.
Трябва да има "силни гаранции както от страна на България, така и от страна на Европейския съюз, че България няма да поставя нови условни искания" по време на разговорите, каза Ковачевски.
Ковачевски, както и лидерите на Албания и Сърбия, заплашиха да бойкотират срещата на върха за Западните Балкани в четвъртък в знак на протест срещу безизходицата.
Преговорите за присъединяване на Албания са свързани с тези на РСМ в заплетената процедура на ЕС.
В сряда обаче настроението се подобри още повече, когато те заявиха, че все пак ще присъстват на срещата на върха.
В проекта на френското изявление за първата междуправителствена конференция, ако тя изобщо се състои, се казва: „Това е исторически момент за всички нас, който бележи крайъгълен камък в развитието на нашите отношения“.
„Вашата страна (Северна Македония) е част от европейската история, наследство и култура и ние очакваме с нетърпение по-нататъшното засилване на нашите вече добре установени връзки“, се казва в него.
Междувременно лидерите на страните от Западните Балкани и ЕС също планират да призоват "за ускоряване на процеса на интеграция в ЕС" в изявление на срещата на върха в Брюксел в четвъртък.
Те имат за цел да подчертаят „спешната необходимост от постигане на осезаем напредък“ в „нормализирането на отношенията между Сърбия и Косово“.
Но ЕС няма да даде нищо на Босна, която заедно с Косово дори нямат статут на "кандидати" за членство в ЕС - първата стъпка в процеса, около 19 години след неговото начало, пише още в своя анализ Андрю Ретман.
Решението му означава, че депутатите в София имат вероятно мнозинство, за да гласуват за започване на преговори, пише Андрю Ретман в „ИЮ Обзървър“.
Междупартийната подкрепа дойде въпреки факта, че българският министър-председател Кирил Петков беше свален от поста си с вот на недоверие в същия ден, в който се обсъждаха антикорупционни реформи.
Ако РСМ също приеме френския проект, преговорите за присъединяване ще отбележат първата голяма стъпка на ЕС към Западните Балкани след години на застой в разширяването - и на фона на опасенията за мрачно руско възраждане в региона.
„Неоправданата и непровокирана военна агресия на Русия срещу Украйна оказва значително влияние върху целия европейски континент“, се казва във френския проект за преговорите за присъединяване на РСМ от 17 юни.
В сряда Европейската комисия благодари на Борисов за „историческото му решение“, като същевременно го призова да направи „необходимите предложения в парламента още днес, за да може Европа да продължи напред“ (тези предложения вече са факт с внесено в деловодството проекторешение на ПГ на ГЕРБ – бел.ред.)
Но ако България гласува с "да", тогава премиерът на РСМ Димитър Ковачевски също ще трябва да прокара споразумението през парламента.
А това означава, че ще бъде преждевременно френският президент Еманюел Макрон да празнува на срещата си на върха за Западните Балкани в Брюксел, която ще започне днес.
България налага вето на РСМ от 2020 г. насам заради спора свързан с българския произход на културата и езика на Северна Македония.
Ковачевски не разполага с мнозинството от две трети, което му е необходимо за положителен вот, докато националистическата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ се обяви против плана на Макрон. В преговорната рамка на ЕС трябва да има "ясна защита на македонската идентичност", заяви Ковачевски в сряда.
„Историческите въпроси не могат да бъдат критерии“ и София не трябва да се опитва да ги вкара в „двустранен протокол, който все още не е хармонизиран с България“, добави той.
Във френската преговорна рамка за преговорите за присъединяване, която изтече в балканските медии, се казва: „Македония ще приеме чрез приобщаващ процес план за действие, посветен на защитата на правата на лицата, принадлежащи към малцинствата“.
В нея се говори и за „пътна карта“ и „едностранна декларация за македонския език“, която ще бъде издадена от РС Македония.
Очаква се планът за действие и пътната карта, които все още са в процес на финализиране между Скопие и София, да съдържат остри български термини.
Те включват промяна на преамбюла на конституцията на Северна Македония, за да се споменат българите, хърватите и черногорците като национални общности.
„Изпълнението на тази пътна карта и план за действие ще бъде постоянно наблюдавано и редовно разглеждано на междуправителствените конференции (МПК) по време на целия процес“, се казва във френското проектопредложение.
И всичко това означава, че „първата МПК (за откриване на преговорите за присъединяване) може да бъде само фотосесия, ако България все още може да налага вето на всяка следваща стъпка в процеса (по исторически въпроси)“, заяви европейски дипломатически източник.
Трябва да има "силни гаранции както от страна на България, така и от страна на Европейския съюз, че България няма да поставя нови условни искания" по време на разговорите, каза Ковачевски.
Ковачевски, както и лидерите на Албания и Сърбия, заплашиха да бойкотират срещата на върха за Западните Балкани в четвъртък в знак на протест срещу безизходицата.
Преговорите за присъединяване на Албания са свързани с тези на РСМ в заплетената процедура на ЕС.
В сряда обаче настроението се подобри още повече, когато те заявиха, че все пак ще присъстват на срещата на върха.
В проекта на френското изявление за първата междуправителствена конференция, ако тя изобщо се състои, се казва: „Това е исторически момент за всички нас, който бележи крайъгълен камък в развитието на нашите отношения“.
„Вашата страна (Северна Македония) е част от европейската история, наследство и култура и ние очакваме с нетърпение по-нататъшното засилване на нашите вече добре установени връзки“, се казва в него.
Междувременно лидерите на страните от Западните Балкани и ЕС също планират да призоват "за ускоряване на процеса на интеграция в ЕС" в изявление на срещата на върха в Брюксел в четвъртък.
Те имат за цел да подчертаят „спешната необходимост от постигане на осезаем напредък“ в „нормализирането на отношенията между Сърбия и Косово“.
Но ЕС няма да даде нищо на Босна, която заедно с Косово дори нямат статут на "кандидати" за членство в ЕС - първата стъпка в процеса, около 19 години след неговото начало, пише още в своя анализ Андрю Ретман.
