Доц. Андрей Андреев: Българинът е щедър кръводарител, но може и още
Доц. Андрей Андреев: Българинът е щедър кръводарител, но може и още / снимка: БГНЕС, архив
Българинът е щедър кръводарител, но може и още
46357
Българинът е щедър кръводарител, но може и още
  • Българинът е щедър кръводарител, но може и още

Знаете добре вече, че Дарик започна национална кампания "Най-добрите лекари в България". Тази инициатива се прави за първи път в България и чрез нея ви показваме най-добрите лекари, които работят в 39 специалности. Кампанията продължава с доц. Андрей Андреев, национален консултант по трансфузионна хематология.

Да обясним простичко за какво става дума.

Става дума за една специалност, без която нито едно лечебно заведение не може. Ние винаги сме зад кадър, но ние осигуряваме животоспасяващата течност, която произлиза от човека и спасява човека.

Става дума за кръвта, както се досещате, така че можем да кажем национален консултант по трансфузионна хематология. Това е кръводаряване, кръвопреливане, да го кажем на разбираем език. Колко хора работят във Вашата специалност?

В нашата специалност са около 100 човека. За съжаление, те намаляват по обясними причини. Пенсионираните наши специалисти продължават да работят, защото няма кой да ги смени.

100 души са малко за България?

Малко са. Аз отдавна съм казвал, че предстои в близките години да се почувства остър дефицит в тази специалност.

Какво точно работите?

Работата ни е сложна. За да стигне кръвта до пациента какво се прави? Първо се срещаме с кръводарителите, след това кръвта, която взимаме от доброволците, отива за преработване. От една единица кръв можем да получим три съставки - еритроцитен концентрат, плазма и тромбоцитен концентрат. Предлагаме на лечебните заведения това, от което се нуждаят болните. След това идва диагностиката на кръвта, имам предвид определяне на кръвни групи, подгрупи и всички други изследвания в имунохематологията, които се правят, и изследването за СПИН, хепатит B, хепатит C и сифилис. Следва крайният етап - експедиране до лечебните заведения, които имат нужда от кръв.

Това е пътя на кръвта. А докторите - трансфузионните хематолози, какъв е Вашият ангажимент по целия този път?

Навсякъде отговорното лице е лекарят. Той контактува с кръводарителите. Преди да прецени дали да ги изпрати в залата за кръводаряване, лекарят преценява годни ли са за кръводаряване, защото трябва да отговаря на условията, които не сме измислили ние, а са критерии на СЗО. Преработката също се контролира от лекарите, диагностиката. Няма важна и по-важна структура в нашите заведения, всички сме еднакво отговорни. Основният принцип, който сме въвели в нашата работа, е доверието към този, който седи до теб, защото без доверие ние не можем да си вършим работата.

Това със сигурност е така. 100 Ваши колеги са недостатъчно, казвате, че стават и по-малко - тези, които са в пенсия се налага да работят. Защо? Медицинските университети не произвеждат ли специалисти?

В медицинските университети тази специалност не се преподава. Студентите се запознават спорадично в някои други специалности. Чуват за какво става дума, за кръвните групи, но специалността като такава не се преподава.

Не разбирам при това положение от къде биха могли да дойдат специалисти?

Ние приканваме младите хора, които завършват медицина, да специализират трансфузионна хематология. Имаме пет бази за обучение. Това са Университетските центрове по трансфузионна хематология - София, Варна, Плевен, Пловдив и Стара Загора.

Защо казвате, че намаляват, защо няма интерес към специалността?

Тя не е атрактивна специалност, защото няма контакт с болния. Младите хора, които учат медицина, искат непременно да имат контакт с болния...

и възможности за повече доходи...

Това е така, но бях решил да не говорим за пари. В днешно време който и да Ви заговори, ще Ви заговори за пари. Нека да оставим това на други да го мислят. Но много от младите хора заминават в чужбина. Знаят езици, а не като хората от моето поколение.

Продължават ли като заминат в чужбина да работят по специалността си?

Много от колегите успяват да си легализират дипломите и работят по специалността си.

Т. е. специалността сама по себе си не е непривлекателна, по-скоро може да се каже, че в България няма много привлекателни страни?

Не бих казал, че държавата не се грижи за осигуряване на дейността на нашите центрове, но пак ще стигнем до заплащането, при което няма допълнителни стимули, няма контакт с болния човек, ние сме зад кадър.

Какъв месечен доход получава един редови лекар във Вашата специалност?

Около 540-580 лева.

Без никаква възможност да добави нещо към този доход?

Не.

Това наистина не звучи много привлекателно. Кажете къде се нареждат българите по кръводаряване, по отзивчивост да помогнат на другите по този начин, дарявайки собствената си кръв?

Въпросът Ви е много актуален, защото имаше едно проучване, в което се казва, че ние сме по средата на класацията сред европейците по процент на хората, дарили кръв някога в живота си. На 40 процента им се е случвало да дарят някога кръв. Това е много голям процент, много добър. По брой на кръводаряването за година в момента сме на около 22 - две кръводарявания на 1000 души население. Това не е най-лошото, но не е и най-доброто. Най-доброто е около 30-35 кръводаряване да има на 1000 човека население.. това е и нашата цел не сме на опашката, има и други след нас, но пък и не сме сред първенците.

На кои най-малко в Европа им се дава кръв?

Не мога да кажа. Но мога да кажа кои дават най-много - Австрия и Швейцария, следват Германия, Франция. Но там има повече традиции, възпитанието за благородния жест да бъдеш кръводарител, това се дава още в детските години. В бившите социалистически страни, да кажем в Полша, в последните пет години кръводаряването се повиши многократно и то благодарение на намесата и подкрепата на църквата в Полша. Ние имаме подкрепата, но все още не е достатъчна.

На църквата ли?

Да. С тях организираме една добра изява - вече може би десетина години на Цветница излизаме с екипи и не са малко хората, които даряват кръв.

Когато църквата се включи във Вашите кампании, по резултатни ли са те?

Да. Идват при нас на този ден хора, които са ходили на църква, излизат оттам с малко по-други чувства, защото вярващият човек когато има досег с църквата, той се чувства малко по-различно. И тогава идват хората. Някъде около 80-90 процента са ни едни и същи кръводарители. Имаме си пет места около храмовете.

Каква част от тези хора са роми?

Никаква. Аз говоря за Цветница. Често ни казват, че сме длъжни да осигуряваме кръв. Да, длъжни сме, ние го правим.

Кои сте вие, които сте длъжни?

Ние, в центровете. Това ни го казват и колегите от лечебните заведения. Да, държавата осигурява кръв, осигурява издръжката на центровете, осигурява най-качествените диагностикуми за диагностика на кръвта. С това, с което работят във Франция и Германия, с това работим и ние, най-качествените консумативи за кръвовземане, но задължение на обществото е да осигурява кръводарителите. В нашия център има трима души, които се занимават с промоцията на кръводаряване и те не могат да обхванат двумилионна София. С това трябва да помагат неправителствените организации и религиозните общности. Държавата си изпълнява задачите, които има. Тя и по закон е длъжна да осигурява кръвта безплатно на нуждаещите се и това го правим.

Има ли обичайно дефицит на кръв във вашите центрове?

Не бих казал, че имаме остър дефицит, но винаги работим под напрежение, че може някъде да се случи да няма кръв. Има случаи, в които в някои от центровете в страната има по-малко количество и ние си помагаме. Преди няколко дни например изпратихме кръв в Плевен.

Добра ли е комуникацията между центровете?

Добра е. всеки ден получаваме информация, в понеделник от всички центрове, за наличностите от кръв и кръвни съставки. Мога да Ви уверя, че нашата система е в състояние да поеме и много тежки изпитания за два дни, докато организираме ново кръводаряване, да заместим това, което сме изразходвали. Имаме резерв, който поддържаме и много рядко си позволяваме да го нарушим.

Предполагам, че постоянно черпите от този резерв, но го подменяте?

Подменяме го постоянно. За да спим всички спокойно. По повод на въпроса защо трябва роднини, близки и познати да дават кръв, в това няма нищо лошо. Роднинското кръводаряване не е платено кръводаряване. Това дълги години се насаждаше, включително и от колеги, че роднинското кръводаряване е подкупно или платено. Това не е вярно. Всеки ден виждам млади хора, които дават кръв за свои приятели и близки.

Не може да се започне операция в нито една болница в страната, без да е осигурена кръв?

Да, ние помагаме, но болният разчита и на свои близки. Кръвта не тече от чешмата. Тя идва от вените на здравия човек. Иначе може да се наруши балансът и да се наложи да се прибегне до списък на чакащите за операция. Ние сме длъжни да осигуряваме спешните случаи, да осигуряваме родилките, да осигуряваме дечицата и след това всички останали, които са планови. Но може да се наложи и чакане.

Има ли платено кръводаряване в момента?

Три процента. Това ние си го поддържаме. Специално за София е три процента. То е законно, но защото се нуждаем от кръв, от дарители, които сме изследвали по разширени антигенни формули и тази кръв прилагаме за болни, за които преливането на кръв веднъж или два пъти в месеца е животоподдържащо.

Как го плащате?

90 лева на литър. Човекът дава 450 милилитра и взима около 40 лева. Това предстои да бъде актуализирано.

Това си е контингент от хора, който вие поддържате и се обръщате към тях?

Да, изследвани са . Преди всяко кръводаряване ги контролираме, така че това са здрави хора.

Да поговорим за условията, при които човек би могъл да дава кръв. Да ги припомним, възраст например?

Възрастовата граница е от 18 до 65 години. В някои държави е до 67 години, но не смятаме, че българинът е живял при такива условия, че да увеличаваме възрастта. Условието за килограмите е минимум 50 килограма. Тези, които пият лекарства, не могат да дават кръв. Това зависи и от лекарствата - ако е пил аспирин преди пет дни, това няма да окаже значение, но ако го е пил два пъти днес, ще окаже. Трябва поне два-три дни да сте чисти от всякакви лекарства. Дрогата е категорично забранена. Също така кръводарителят не трябва да страда от някои заболявания, които са подредени в една анкетна карта - туберкулоза, малария, жълтеници.

С каква честота може да се дава кръв?

Жените - четири пъти в годината, мъжете - пет пъти. Минимумът е 60 дни между кръводаряванията. Аз мисля, че ако желаещите да дарят кръв го направят поне два пъти в годината, ние ще надминем и най-цивилизованите страни.

Има ли някаква опасност от зараза по време на кръводаряването?

Една от причините да не са дарява кръв е точно страхът от заразяване със СПИН или хепатит. Една теза, която беше лансирана преди повече от 20 години в един много четен ежедневник. Това е абсурд, защото всичко, което се използва за процеса на кръводаряване, е еднократно. То не може да бъде използвано втори път.

На този, който получава кръвта, винаги ли може да му дадете 100 процента гаранция, че тя е абсолютно чиста и не е заразена?

Никъде по света не може да се даде 100 процента гаранция, но 99,8 процента мога да дам. Има един т. нар. прозоръчен период, малък период, в който от инфектирането до клиничната изява или до възможността за лабораторна диагностика, инкубационен период. Използват се различни подобрени методи за изследване, които скъсяват този период, и сега вече се обсъжда в цял свят въвеждането на задължително изследване на всяка единица по един друг, по-чувствителен метод, който нищо, че е скъп, в близките години ще трябва да го въведем и ние.

Гарантирате ли, че навсякъде се изследва кръвта?

В България, в петте центъра - София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен, се прилага абсолютно задължително.

Много хора биха желали да дадат кръв, но не могат да намерят време, предвиждате ли по-голяма мобилност на вашите групи?

Аз мечтая за това от десет години - да осигурим подвижни екипи за кръводаряване, да са с оборудвани автобуси или каравани.

Защо не се сбъдва мечтата Ви? И ще се сбъдне ли?

Защото струва пари. Един такъв оборудван автобус ще струва около 380 000 евро. Но съм оптимист. Моят принцип е: Не кръводарителите при нас, а ние при кръводарителите. Ако направим това, ние ще увеличим доста броя им.

Сигурен ли сте, че кръвта, която пращате по болниците, понякога не залежава, не се изхвърля, че не отива напразно?

Не съм сигурен, макар че ние се стремим да контролираме използваемостта на кръвта, но допускам че има някъде презапасяване, което понякога води до бракуване на кръв поради изтекъл срок на годност.

Най-търсената кръвна група?

Тази, която я няма. В момента имаме малко намалени количества от най-често срещаната А+. това е парадоксално, но...

Хубаво е хора, които имат такава кръвна група...

да заповядат. Тя е най-често срещана, но в момента имаме малко затруднение. 0+ е кръвната група, която може да се дарява на всеки, включително и на себе си . АБ дава само на себе си. В момента вървят студентските акции за кръводаряване. За седем дни досега кръв са дали 190 души, а за 15 години са дали 19 000 студенти. Страхът от иглата е преодолим. Мъжете и жените са еднакви по отношение на болката.