Бомби, ракети, взривове и война в Близкия изток отново поставят въпроса: има ли реална заплаха за България? Темата коментира в „Телеграфно“ Красимир Иванов – дългогодишен експерт по обезвреждане на взривни устройства с близо 20 години опит в ДОТИ и по-късно в СОБТ.
Рискът за България
По думите на Иванов, ситуацията в региона не бива да се подценява, въпреки защитата на страната ни чрез системите на НАТО.
„Има различни информации – например за свалени ракети в Турция. Доскоро се смяташе, че са с малък радиус, но се оказва, че говорим за среден обсег. Според мен Иран разполага и с по-нови технологии“, коментира той.
Относно евентуална терористична заплаха експертът е предпазлив: „Още е рано да се говори за директен риск. Но е неизбежно да започне нова бежанска вълна. Не можем да живеем изолирани.“
Той подчертава, че обединяването на антитерористичните структури е правилен подход: „Тероризмът трябва да се управлява централизирано – така е във всички развити държави.“
Реални случаи от практиката
Иванов разказва, че при проверки на мигрантски групи нееднократно са откривани следи от взривни вещества.
„Имали сме случай на летището – в бус с мигранти беше останала миризма от експлозив. Кучетата реагираха и колегите бяха принудени да извършат контролирано взривяване“, спомня си той.
Не липсват и куриозни ситуации. На гара Своге, при сигнал за съмнителен куфар, реакцията на случайни свидетели била неочаквана: „Дойдоха жени и попитаха дали снимаме филм. Наложи се да ги отдалечим – ситуацията беше реална, но за тях изглеждаше като сцена от киното.“
Психологията на сапьора
Работата на сапьора изисква пълна концентрация. Иванов си спомня първата си операция на Орлов мост:
„Отварях ръчно голям куфар. Вътре имаше само лични вещи. В този момент не мислиш за нищо друго – фокусът е 100%.“
Според него филмите рядко пресъздават реалността. Единственото изключение е лентата „Войната е опиат“, която по думите му е „90% близка до истината“.
Що се отнася до популярния въпрос „червената или зелената жица“, експертът е категоричен: „В повечето случаи жиците са еднакви. Цветът няма значение – това е мит от киното.“
Адреналинът и неочакваното
Един от най-запомнящите се случаи в кариерата му е свързан с изоставена раница.
„Отварям я и изведнъж започва да звучи коледна песен от картичка. За секунди си помислих най-лошото. Оказа се безобидно, но такива моменти остават завинаги.“
Подобни ситуации не са рядкост. „Всеки колега е ‘умирал’ поне веднъж по този начин“, казва Иванов.
Тежките случаи
Сред сериозните инциденти, по които е работил, са взривът по автомобила на съпругата на Митьо Очите и атаката срещу радиоводещия Боби Цанков.
„При случая в Бургас беше използвана граната с обтяжка – отваряш вратата и следва взрив. Очевидно е било предназначено за него“, обяснява той.
За взрива срещу Цанков допълва: „Самоделно устройство, насочен взрив. Професионално изпълнение. Оцеляването му е било въпрос на шанс.“
Най-зловещото
На въпрос за най-тежките гледки, Иванов не крие: „Кръв, откъснати пръсти. Това остава в съзнанието.“
Той си спомня и серия от взривове в публични домове в София: „Устройствата избухваха през минути. Целта беше сплашване.“
Лични истории и криминален свят
Разговорът засяга и знакови фигури от криминалния свят. Иванов разказва, че брат му е участвал в задържането на сръбския престъпник Сретен Йосич.
„Арестът беше до СДВР. Работеха екипи по трима-четирима души, известни като ‘Алфа’, ‘Бета’, ‘Омега’. Това беше преди близо две десетилетия“, казва той.
