За партията на Бойко Борисов биха гласували 23.1% от твърдо решилите да отидат до избирателните секции. ГЕРБ продължават да са на устойчива дистанция пред останалите политически сили.
Оспорвана е битката за второ място между БСП (16.8%) и „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев (15.9%). Новият проект започна с летящ старт, но към момента при него се очертава по-скоро високо плато, отколкото експоненциален растеж. В полза на БСП играе високата мобилизация на избирателите й, но Ковид кризата и машинният вот могат да доведат до намаляване на този резултат. При „Продължаваме промяната“ е точно обратното. Решението на Конституционния съд по двойното гражданство на Кирил Петков също може да окаже влияние върху мотивацията на избирателите.
Няма сериозна статистическа вероятност някоя друга партия да прескочи 4%-та бариера. Ако тази тенденция се запази в хода на кампанията, това би означавало известно преразпределение на електоралните нагласи, но не и кардинална промяна в съотношението на силите.
Доскоро изглеждащата като предизвестена президентска битка също се очертава като по-заплетена и с отворен финал.
Тъй като проучването е проведено на терен между 4 и 10 октомври, непосредствено след обявяване кандидатурите на проф. Анастас Герджиков и съдия Лозан Панов и преди издигането на Мустафа Карадайъ, то отразява най-първите обществени реакции, преди претендентите да са по-широко популяризирани и припознати от избирателите.
Настоящият президент Румен Радев влиза в надпреварата с 42.6% от вота на твърдо решилите да гласуват. Най-силна е подкрепата, която получава от симпатизантите на БСП (над 90% от тях) и Изправи се. БГ (80%). Малко над две трети от привържениците на ИТН и на „Продължаваме промяната“ също биха дали гласа си за него. След издигането на Лозан Панов, една четвърт от симпатизантите на ДБ изразяват подкрепа за Радев.
На втора позиция се нарежда проф. Анастас Герджиков с 28.1%. Над 80 на сто от електората на ГЕРБ заявява поддръжката си за него. Освен техния вот, той съумява да привлече и една по-разнородна периферия от около 7 на сто, с което надхвърля вота за ГЕРБ. За него биха гласували около 15% от привържениците на „Продължаваме промяната“, 12% - от тези на Демократична България, около 30% симпатизанти на ВМРО и 10% - на други политически сили. Сериозни са позициите му сред висшистите и хората от по-големите градове, където има най-високи шансове да увеличава подкрепата си.
Лозан Панов събира начална подкрепа от 8.2%. Въпреки че оказва сплотяващ ефект върху Демократична България, поради симпатиите на около една четвърт нейните привърженици към Румен Радев, за момента той получава по-нисък от парламентарния й резултат. Възможно е неговата кандидатура да изиграе по-голяма роля в изборите за парламент, отколкото за президент, но той има потенциал и да увеличи своя вот.
Останалите известни претенденти получават между 1 и 3 на сто подкрепа. 13% са заявилите в проучването, че биха гласували за „друг кандидат“, като може да се предполага, че около две трети от тях биха подкрепили кандидат на ДПС.
Изследването е проведено в периода 4 – 10 октомври 2021г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1123 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
