Тежка социална есен и масова емиграция на българи зад граница, ако не се вземат мерки за повишаването на доходите - това прогнозира в интервю за Дарик президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той оцени като прекалено недостатъчни социалните мерки на кабинета "Орешарски" и предупреди, че ако не се реши проблем номер 1 - ниските доходи в България, хората сами ще излязат на масови протести.
Задава се нов вид протест - масово напускане на държавата
Българите ще гласуват с краката си като емигрират масово, ако не се реши проблемът с доходите, предупреди Пламен Димитров. Ниските доходи очевидно се превръщат в основен проблем, особено в ситуация, в която има нестабилна политическа ситуация, влошаваща се икономическа картина и отварянето на пазара на труда в стара Европа, допълни той.
"Ако тази есен това не бъде във фокуса на вниманието на всички политици, на бюджета за следващата година, на данъчната политиката и работодателите във фирмите и предприятията. Ако няма действия за решаването на проблема с ниските доходи и увеличаване на минимална заплата българинът ще гласува по един-единствен начин - няма да ходи само по улиците на София или да контрапротестира някъде си, а просто ще върви там, където може да си намери работа", коментира Пламен Димитров. Защото в България хем няма работа, хем като си намериш, или не си плащаш заплатата, или ти плащат смешни пари, допълни той.
30 млн. лв. би струвало увеличението на минималната заплата
Ако минималната заплата скочи на 340 лева 196 хиляди работещи българи ще получат директна финансова инжекция. Като това по изчисленията на КНСБ щяло да струва на бизнеса 2,5 млн. лева месечно. "196 000 българи получават минимална заплата в момента официално. С увеличението на 340 лева ще получат директен бонус най-бедните български работници, една наистина директна инжекция", каза Димитров.
Той допълни, че на годишна база разходите за повишението на минималната заплата излизат около 30 милиона, а в България годишния фонд „Работна заплата", който се плащал е около 20 млрд. лева. По думите му несериозно е да се твърди, че увеличението на минималната заплата щяло да доведе фирмите до несъстоятелност и масови съкращения.
Напрежението в редица сектори и зимата - условия недоволството да се излее по улиците
"Наистина прогнозирам много тежка есен. Наред с индустриалните конфликти, които започнаха вече да набират скорост - въгледобива, енергетиката, пощите, оръжейния комплекс, железниците, образованието, което не си е довършило реформата с делегираните бюджети, здравеопазването - много огнища на напрежение в индустриалния сектор ще бъдат добавени към невъзможността на социални групи да изкарат зимата", предупреди още президентът на КНСБ. На въпрос той посочи, че синдикатите не вадят хората по улиците като в армията по команда. „Когато хората усещат, че има напрежение и че не им се решават въпросите дълго време, са готови сами, организират се и започват да протестират", подчерта още Пламен Димитров.
Необлагаемият минимум ще остави 600 млн. лв. в работещите
Една от мерките, за които ще настоява КНСБ е въвеждането на необлагаем минимум - стъпка, която бързо ще облекчи най-вече работещите бедни в България.
51 процента от българите или това са 3 700 000 българи живеят с доход на член от домакинството под 310 лв. на месец, напомни Пламен Димитров. Той подчерта, че работещият българин трябва да бъде стимулиран, а не този, който не работи.
Затова и синдикатът смята въвеждането на необлагаем минимум за сравнително лесна стъпка с бърз ефект, която ще стимулира работещите у нас. „Тази мярка не е нито лява, нито дясна - ако бъде въведена от 1 януари, тя ще остави у работещите българи 600 млн. лева", аргументира се Димитров.
