Структурни реформи могат да ускорят икономическия растеж у нас
Структурни реформи могат да ускорят икономическия растеж у нас / снимка: Sofia Photo Agency, Юлиана Николова

Единственото, което ускорява растежа на една икономика, е провеждането на структурните промени, а не харченето на фискални средства. Структурните реформи водят до растеж, а харченето на средства - до временно раздуване на икономиката до момента, в който пазарите спрат да финансират дефицитите и тогава икономиката се свива драматично. Това коментира пред БТА Калин Христов, министър на финансите в служебното правителство.

„Това наблюдаваме в Гърция, Испания и Кипър. Има голямо неразбиране въобще в дискусията за дефицитите, когато някои хора смятат, че харченето и раздаването на средства може да стимулира икономиката”, посочва финансовият министър.

По думите му светът като цяло има голямо ниво на задлъжнялост на публичния и частния сектор, съчетано със структурни проблеми и в Европа, и в Америка, а това потиска икономическия растеж в световен мащаб. Той подчерта, че очакванията за по-бавно възстановяване от кризата не са само наш локален феномен, а се наблюдават и в прогнозите на Европейската комисия, МВФ и други международни финансови институции.

В актуализираните от правителството Национална програма за реформи и Конвергентна програма на България (2013-2016) Министерството на финансите предвижда икономически растеж от 1% през тази година, ускоряване през следващата година до 1,8% и достигане през 2015 г. до 2,9%.

Калин Христов посочи, че отлагането във времето на възстановяването на икономиката води и до преоценка на прогнозата за заетостта - през тази година все още ще има спад на заетостта от 2,4%, а едва през следващата се очаква минимален растеж на заетостта от 0,4%. „Прогнозата за инфлацията е за 1,8 на сто средногодишна инфлация за тази година, а за 2014 г. очакваме тя да се увеличи до 2,7%, но все още ще остане на много ниски нива”, посочва още Христов.

Той уточни, че промяната в очакването за растежа променя скоростта, с която се върви към балансиран бюджет. „Оставаме с дефицит от 0,8% до 2016 г., а балансирането на бюджета се измества в 2017 г.”, казва Калин Христов и допълва, че идеята е, когато икономическата активност е слаба, фискалната политика да не играе проциклична роля.

Това обаче не означава, че страната ни може да си позволи висок дефицит. Реализирането на бюджетен дефицит от три процента е допустимо, когато икономиката е в състояние на значителен спад, а такова в момента нямаме, подчертава финансовият министър. „Ако се допусне увеличаване на дефицита, срещу страната ни ще бъде заведена процедура за неспазване на Фискалния пакт, който сме подписали и който е приложен в Закона за публичните финансите, посочва Христов. Според новите европейски регулации, несъобразяването с изискванията за финансова стабилност е основание за замразяване на европейските фондове”, коментира още министърът.

Финансовият министър е категоричен, че няма заплаха за изпълнението на бюджета за тази година и по предварителни данни за първото тримесечие на 2013 г. приходите се реализират с незначителни отклонения от планираните. Христов не очаква да се наложи актуализация на бюджета след изборите.

Той изтъква, че фискалният резерв в момента е в размер на около 5,3 млрд. лева и дори и след плащането през август на шестмесечната облигация, пусната на вътрешния пазар, за да бъдат финансирани субсидиите на земеделските стопани, резервът в края на годината ще е над минимално изискуемото ниво по закон.

Бизнес