Доверието на чуждестранните инвеститори в развитието на страната ни нараства по отношение на политическата стабилност, на условията за правене на бизнес и на квалификацията на българите. Това заяви министър-председателят Сергей Станишев, след като направи символична първа копка за изграждането на нова рафинерия за електролитна мед в меднодобивния завод “Комерио мед” в Пирдоп. Тя ще бъде най-голямата меднодобивна рафинерия в Югоизточна Европа.
България успя да привлече преки чуждестранни инвестиции за 2,4 млрд. евро само за една година. В тази сума не са включени приходите от приватизационните сделки. Всичко това прави страната ни икономически по-силна, по-конкурентноспособна, а българският гражданин по-заможен. Това отбеляза премиерът Сергей Станишев, след като направи първа копка на новата рафинерия за електролитна мед в Пирдоп, чийто капацитет ще е 180 000 тона.
Само тази инвестиция на “Комерио мед” е за 82 милиона евро, а целия проект за разширяването на меднодобивния комбинат ще струва на компанията 260 млн. лева. Планира се новата рафинерия да заработи през април следващата година. Заради голямата инвестиционна програма компанията е получила Сертификат за инвеститор първи клас. Наред с нарастването на капацитета на производство и създаването на нови работни места дружеството предприема мерки и за опазване на околната среда. До края на 2007 година “Комерио мед” ще намали вредните емисии във въздуха до допустимите за българското законодателство. За тази цел ще са необходими около 30 млн. евро, казаха от ръководството.
Подобрения ще се правят в дренажната система за вода.
Завода в Пирдоп генерира 700 млн. евро от експорта на страната ни. В предприятието работят 800 души. Средната работна заплата в дружеството за миналата година е 1142 лева. Други 3000 души са заети в различни дейности чрез фирми изпълнители и подизпълнители.
През миналата година в “Комерио мед” са произведени 240 000 тона анодна мед, 60 000 тона катодна мед и 800 000 тона сярна киселина. По времето на социализма в комбината са се добивали също злато и сребро. Годишното производство на злато е било 3000 тона, а на среброто – 200 тона. От комбината обясниха, че сега заради по-високите разходи по добиването на благородните метали това производство е спряно.
