Какви са очакванията за поредните преговори между Гърция и кредиторите, кои са най-вероятните и най-добрите сценарии и как ще се отрази случващото се на пазарите - коментираха пред Дарик Андрей Стойчев, финансов анализатор, и Благовест Белев, управител на инвестиционна компания
Поредни преговори
Андрей Стойчев: Европа и МВФ взеха своите поуки от това, което се случи след 2012 г., когато се постигна споразумение за дълговете на Гърция. Тогава като че ли се направиха доста повече компромиси относно задълженията на гърците.
Благовест Белев: Това, което наблюдаваме в момента с Гърция, е просто някакъв симптом. Сега проблемът е наболял малко повече и изведнъж започнаха да му обръщат внимание - и медиите, и политиците, и наблюдателите. А всъщност този проблем не си е отивал, основното заболяване, причината да се стигне дотук, ги е имало още 2008 г. И истински се забеляза за пръв път 2010 г. Тогава се отложи уж проблемът, наляха се милиарди евро в гръцката икономика, за да се успокои банковата система, да се подпомогнат и задълженията, в същото време те не са намалели. Сега отново идва време гърците да изпитват трудности да си изплащат периодичните задължения.
Проблем с доверието
Андрей Стойчев: Всъщност в годините след 2012 г., допреди изборите в Гърция, видяхме известно стабилизиране на гръцката икономика, имаше дори растеж в един момент, предлагаха се реформи, които започнаха да дават своите плодове. Но като че ли самият гръцки народ остана малко разочарован и започна да обеднява - според неговите разбирания, което доведе до всички тези проблеми, които наблюдаваме в последните месеци. Но имаше - по това, което се виждаше като финансови резултати и от различните показатели на страната, напредък, какъвто искат да виждат Европа и МВФ, за да могат да продължат кредитната линия, която е жизненоважна за Гърция. Защото, съгласете се, ако получателят на парите е известен с това, че не ги връща, съмнявам се, че в дългосрочен план ще има някой, който да му дава допълнително средства. Това точно искат да избегнат европейските партньори и МВФ. И искат този път по твърд начин да покажат, че дори да излезе Гърция от еврозоната, това не е краят на еврозоната и трябва да се отстояват определени параметри. Тук е важно да се каже още, че един широк компромис към Гърция може да окаже влияние на други страни от еврозоната с подобни проблеми и да се превърне в много неприятен рецидив това, което може да се случи с Гърция. Тогава вече проблемите на еврозоната ще станат много по-големи, отколкото едно излизане на Гърция от финансовия пакт.
Благовест Белев: Все по-малко доверие има в Гърция, все по-сериозни лихвени проценти ще им се обявяват и те не могат да разчитат на пазара на облигации, за да набавят тези средства. Никой нормален, адекватен инвеститор не би им дал пари на нисък процент. Те затова разчитат на помощи от Евросъюза, осланяйки се на това, че западните банки също ще претърпят големи загуби, ако Гърция фалира. Но ако човек е болен от рак и го заболи главата, това, че ще пие аналгин, няма да му махне основния проблем. Горе-долу е същата аналогията с Гърция. Дори да има сега някакво споразумение, само с увеличение на ДДС и намаление на пенсиите, гърците няма да успеят да си върнат дълга, така че проблемът предстои да се решава отново.
Възможни сценарии
Андрей Стойчев: Ципрас като цяло няма кой знае какъв верен ход. От една страна, той осъзнава, че без споразумение с Европа, Гърция отива в една много неприятна и тъмна пътека, от която излизането ще бъде много трудно. От друга страна, обещанията, които даде Ципрас към гръцкия народ, бяха да се спре с реформите и обедняването на населението. Само че двете неща са несъвместими в момента и европейските лидери са категорични, че без тези реформи, увеличаване на пенсионната възраст, съкращения в администрация и преструктуриране на огромния дълг на гърците, споразумение и нови финансови инжекции няма да има. И при двата сценария - при постигане на споразумение, което ще означава нови реформи в Гърция и недоволство на гръцкия народ, или при непостигане на споразумение и рязко влошаване на икономическата картина в Гърция, предполагам, че ще се наблюдават нови избори там в следващите месеци.
Благовест Белев: Фалитът е най-разумният и очакван изход от цялата ситуация. Въпросът е кога ще се случи той, тъй като ЕЦБ знае, че след фалита на Гърция, трябва да спасява още много други пробойни. Това няма да са само немски или френски банки, които държат гръцки дълг. След като Гърция фалира, много кредитори биха се изплашили за това кои са следващите държави с потенциални фалити. Целият свят има голям проблем с дълга в момента - с малки изключения, и тук говорим за развития свят - Япония има най-високия процентен дълг, САЩ имат пък най-голямата абсолютна стойност - това са нива, които не са виждани в историята. И всичко е в резултат на изкуствено ниски лихви и на харчене от правителствата на повече, отколкото се изкарва. И това е един домино ефект - много е трудно да отрежем Гърция и да кажем, че каквото се случи в Гърция, си остава там. Светът е толкова взаимосвързан, че една Гърция може да подпали фитила и да тръгнат проблемите много по-рязко навсякъде другаде, тъй като те вече си съществуват. Спомнете си 2007 г. как се пропука най-слабото звено в глобалната икономика - рисковите заеми в САЩ. Оттам проблемът тръгна и се разпространи из целия свят. Цялата финансова система е толкова навързана, че няма как да отделим един проблем, който да не повлияе на останалата част.
Пазарите
Андрей Стойчев: Пазарите реагират доста импулсивно на всеки един коментар и всяко едно сериозно изказване от страна на европейските лидери или на гръцките политици. Когато Ципрас беше предложил нов пакет от мерки, които на пръв поглед изглеждаха приемливи за европейските лидери, пазарите в понеделник реагираха доста бързо и наблюдавахме покачвания на европейските индекси с повече от 3-4% в рамките на деня. В последствие обаче еуфорията затихна, с оглед на това, че споразумение все още няма. Така че пазарите по-скоро изчакват споразумението. И при двата сценария движенията дори няма да са еднопосочни. Разбира се, при негативен сценарий, може би ще има отстъпление на пазарите, но по-скоро това ще бъде моментно, отколкото някаква по-дългосрочна корекция. Що се отнася до валутните пазари, еврото отново е доста чувствително на тази тема. Въпреки че това, което се случва в Гърция, и вливането на ликвидност в европейската икономика, натискат еврото като цяло в долните граници на котировките от последните години, мисля, че и при двата сценария еврото ще доближи отново паритет с долара.
Благовест Белев: Спадовете на пазарите покрай ситуацията не бяха големи, нямаше осезаем спад. Ако има някакъв по-сериозен изход в Гърция - фалит или излизане от еврозоната, тогава би трябвало да има и по-сериозни спадове. Но все още това е въпрос на политически решения.
Решенията
Благовест Белев: ЕЦБ разбира, че е пред една огромна дилема. Може да позволи свободният пазар да си свърши работата и всеки, който е дал пари назаем „погрешно", да загуби, и да оставят една дълбока дефлационна криза, която ще продължи няколко години. Това означава да оставят свободният пазар на спокойствие и да не се намесват в спасяването на държави, банки и т.н. Другата алтернатива е да продължават да печатат пари и да тъпчат средства, където е необходимо, но това е един порочен кръг. Това няма да ги спаси от кризата, а ще доведе до още един проблем - голяма инфлация, обезценяване на еврото и валутите по принцип, съответно - до покачване на цените.
Андрей Стойчев: Трябва да харчиш толкова, колкото изкарваш. Защото дългосрочно, когато харчиш много повече пари, отколкото ти позволява бюджетът, ще трябва да минаваш през фалит. Всеки един фалит обаче води след себе си редица негативи и проблеми с кредитори, понижаване на доверие спрямо икономиката и намаляване на външните инвестиции в страната. Така че със сигурност това не е желано от който и да било политик. Лошото е, че поуките, които би трябвало да се вземат, изглежда не се взимат. И това не се отнася само за Гърция, доста държави са минали през фалит и отново започват да задлъжняват. За съжаление, многократно се вижда, че исканията и желанията на политиците твърде често не съвпадат с реалната икономическа среда и финансовото състояние на даден регион.
