Икономии правят само страните от еврозоната, които са принудени да следват този курс чрез международни помощни програми. В другите държави не може да се говори за строги икономии.
За френския финансов министър Пиер Московоси значение има нормативната сила на фактите. Откакто стана ясно, че Европейската комисия ще даде на Испания и Франция повече време да понижат държавния си дефицит, той възхвалява политическата "корекция на курса" в еврозоната, за която винаги е настоявал. И която, за разлика от общопрактикуваната досега политика на икономии, уж може да стимулира растежа. Независимо дали грубо кейнсианската му теза е вярна, Московиси премълчава, че страната му, за разлика от южните страни от еврозоната през последните години, не положи сериозни усилия да намали държавните си разходи.
Докато "програмните страни" като Гърция, Португалия и Ирландия, но и Испания и Италия, наложиха значителни ограничения с цел да свият бюджетния си дефицит, то Франция направи малко в тази посока.
И без това твърдението, че последните години като цяло са белязани от политиката на икономии, е спорно. Във валутния съюз изобщо не е отбелязвано, че спестяването би трябвало да означава поне средносрочно постигане на бюджетни излишъци. Според критериите от Маастрихт за равнището на държавния дълг някои държави изобщо не би трябвало да могат да въведат еврото, а още през 1999 година средният държавен дълг в еврозоната бе 71,6 % от брутния вътрешен продукт (БВП).
Страните с висок държавен дълг също би трябвало да се стремят към бюджетен излишък
През 2012 година по данни на Евростат показателят вече бе90,6 %, а според пролетната прогноза на Комисията до 2014 година ще скочи до 96 %. В абсолютни стойности държавният дълг до 2014 година ще се повиши до почти 9,5 трилиона евро или близо два пъти над нивото при създаването на валутния съюз. В периода на еврокризата, която възникна от финансовата криза, държавното задлъжняване силно се увеличи поради множество причини. Икономическият срив, настъпил след фалита на банка Lehman Brothers през 2008 година, сви държавните приходи, а програмите за държавни разходи отвориха допълнителни дупки в националните бюджети. Много страни трябваше да поемат и разходи за милиарди за спасяване на банките си. Истина е обаче, че още преди кризата държавното задлъжняване непрекъснато се увеличаваше. След това пък страните почти винаги харчеха повече, отколкото получават, като разликата бе покривана чрез кредити.
Известно време изглеждаше, че застрашително приближаващият фалит на множество членки на еврозоната би довел до признаване на факта, че повече не може така да продължава; че страните трябва не само да трупат по-малко дългове, но и да се стремят към бюджетен излишък. Само тогава една държава би могла да се измъкне от високата задлъжнялост, а за известен период като че ли се наложи признанието, че високите дългове пречат на икономическия растеж.
Държавните разходи на кредитополучателите намаляват
Решението от 2011 година за по-строг Пакт за стабилност и растеж би трябвало да отчете това прозрение. То предвижда, че процедура за прекомерен бюджетен дефицит срещу една страна може да започне, само ако структурният дефицит (т.е. Бюджетният дефицит без отчитане на влиянието на икономическата ситуация) превиши 0,5 % от БВП или ако държавният дълг е над 60 % от БВП и не се понижава достатъчно. И обратното - напълно е възможно да бъде проявена снизходителност към страните, чиято слаба икономика не дава възможност за бързо консолидиране на бюджета. Следователно, не
може да се каже, че досега е имало общоевропейски наложена политика на икономии. "Новият" пакт, както и старият, страда от факта, че превес вземат политическите съображения. На ЕК е оставена значителна свобода на действие при оценката на усилията за икономии, които полагат отделните страни.
За германския министър на финансите Волфганг Шойбле, който междувременно си хареса ролята на "еврокомисар по икономиите", пък при нужда политическото единство с Франция е много по-важно от въпроса дали френските държавни финанси наистина са консолидирани. За икономии във Франция и дума не може да става - според най-новите оценки на ЕК държавните разходи на Париж тази година ще се увеличат от 56,6 % до 57,2 % от БВП, което е най-високата стойност в еврозоната. Фактът, че държавният дефицит не се увеличава, се дължи единствено на повишените данъци.
Положението в страните от еврозоната, които прибегнаха до външна помощ, е съвсем различно. Заради изискванията на международните кредитори, според прогнозите на ЕК в тези държави през 2013 година държавните разходи силно ще се понижат. Най-голямо е свиването в Гърция - ако приетите мерки за икономии бъдат въведени, то разходите на хазната ще се свият с над 10 процентни пункта от БВП или от 54,7 % до 47,3 %.
Средносрочно намаляване на държавния дълг
Ирландия вече остави зад себе си тези съкращения. Дъблин намали разходите си от рекордните 66,1 % през 2010 година (които се дължаха най-вече на спасяването на банковия сектор), през 48,2 % за 2011 година, до 42,2 % през 2012 година. За Испания за 2013 година се очаква свиване на показателя от 47% до 43,3%. В тези страни държавните приходи, според състоянието на икономиката, не са се увеличили или са нараснали слабо, въпреки че данъците бяха повишени.
В международните помощни програми действително е включена препоръка за икономии. Отбелязва се също фактът, че рано или късно страните, получили международно кредитиране (Гърция, Ирландия, Португалия и Кипър), ще трябва да постигнат първичен бюджетен излишък. Дали обаче има алтернатива на тази политика? Само по този начин може да се постигне изчистване на държавните дългове в средносрочен план. Това е и условие за участието на Международния валутен фонд в тези програми. Пактът за стабилност и растеж не предвижда подобно строго задължение. Може би причината е, че Европейската централна банка и Еврокомисията не искат да включват МВФ в средносрочното управление на еврокризата.(БТА)
