Какво е довело до изчезването на неандерталците? През годините са предлагани различни обяснения – от климатични промени и болести до изместване и смесване с Хомо Сапиенс. Ново изследване обаче насочва вниманието към фактор, който дълго е бил пренебрегван: липсата на достатъчно социални връзки, съобщава уебсайтът “IFL Science”.
Учени от Университета в Монреал са използвали археологически и етнографски данни, за да създадат компютърни модели, обикновено прилагани за анализ на разпространението на растения и животни. В случая алгоритмите са адаптирани, за да възпроизведат картината на праисторическите човешки популации и тяхното разпределение в Европа.
Ариан Бърк, професор по антропология в Университета в Монреал и ръководител на изследователска група в Квебек, обяснява, че липсват точни демографски данни за популациите отпреди 35 000 години. Затова учените са използвали информация за по-добре проучени древни ловци-събирачи, за да определят параметрите на моделите.
Данните показват, че типична група от 25 до 50 души е обитавала територия от около 2500 квадратни километра, като се е придвижвала сезонно и е поддържала връзки с други групи в региона.
Изследването обхваща периода между 60 000 и 35 000 години назад – време на сериозни климатични промени, разпространението на Хомо Сапиенс в Евразия и окончателното изчезване на неандерталците. Анализът показва, че нито климатичният натиск, нито пряката конкуренция с модерните хора са достатъчни, за да обяснят този процес.
Ключовият фактор се оказва степента на свързаност между групите. Популациите на Хомо Сапиенс са обитавали по-свързани региони, често разположени по южни крайбрежни маршрути, което е позволявало постоянен контакт между общностите. В трудни периоди тази мрежа е действала като своеобразна застраховка.
Социалните връзки са улеснявали обмена на информация за ресурси и миграции на животни, създаването на партньорства и временното използване на чужди територии при криза.
За разлика от това, неандерталските групи са били по-разпръснати и изолирани. Под натиск населението им в Европа се разделя на две – западно и източно. В Източна Европа, където връзките между групите са били по-слаби, те изчезват по-рано. В западните райони, особено на Иберийския полуостров, по-добрата свързаност им позволява да оцелеят по-дълго и да се превърнат в едни от последните представители на вида.
Пристигането на Хомо Сапиенс допълнително усложнява ситуацията, особено за вече уязвимите неандерталски популации. Двата вида са могли да създават потомство, което предполага сложни взаимодействия – конкуренция, ограничено смесване и други демографски процеси.
Социалната природа на съвременния човек се откроява като ключово предимство. Способността за създаване на мрежи, обмен на знания и сътрудничество е позволила изграждането на цивилизации и разпространението на човечеството по всички континенти. Ако изводите на изследването са верни, именно тази свързаност е помогнала на вида да преодолее предизвикателствата на праисторическата епоха.
Същите механизми продължават да действат и днес. Човешката миграция винаги е била подпомагана от мобилността и социалните мрежи. Въпреки съвременните граници, гъстота на населението и социални неравенства, хората продължават да се придвижват по същите основни причини – търсене на по-добри условия, събиране със семейство и участие в общности за взаимопомощ.
