Опрощаването на лихвите по дължимите данъци и осигуровки може да подкрепи коректния бизнес в условията на икономическа криза. Това каза в интервю за Дарик председателят на бюджетната парламентарна комисия Менда Стоянова. Тя даде знак, че в групата на ГЕРБ подкрепят обмисляната от властта идея за лихвена амнистия, но уточни че подобно решение може да се вземе едва след като НАП представи анализ за размера и вида на декларираните, но неплатени стари задължения и онези от тях, които могат да бъдат събрани.
„Всичко зависи от това какво включва тази стъпка, за какъв времеви прозорец говорим, колко са тези доброволно декларирани задължения, каква част от тях реално са събираеми и каква сума би могла да бъде събрана", обясни шефката на бюджетната комисия в Народното събрание. По думите на Менда Стоянова едва тогава ще може категорично да се прецени заслужава ли си подобна стъпка, която практически ще поощри неособено коректните данъкоплатци.
Нужен бил анализ от НАП за очаквания ефект от тази стъпка
Запитана каква сума от стари данъци и осигуровки би оправдала такъв ход, който няма да бъде дисциплиниращ и справедлив към коректните платци, Менда Стоянова посочи, че няма разчети. Затова е поръчала подобен анализ от страна на данъчните.
„Този въпрос се повдига периодически и досега не е намерил решение, но сега ситуацията е малко по-различна, защото доста работещи фирми с перспективен бизнес са натрупали такива декларирани задължения, но не са ги внесли заради това, че са плащали заплати например", отбеляза Стоянова. И допълни, че фирмите, които биха се възползвали от този данъчен прозорец вероятно ще са фирите, които имат намерения да запазят и разширят производството си и работните места.
„Това е логиката и трябва да разсъждаваме дали държавата в тази тежка икономическа ситуация, на вътрешнофирмена задлъжнялост, не подава ръка на бизнеса. А не непременно да го гледаме от негативната страна - „ние сега ще стимулираме лошите, за сметка на добрите", коментира още Менда Стоянова.
Тя не влезе в детайли за възможни срокове или за това дали трябва да се опростят лихвите и за данъците и за осигуровките, но преди дни в медиите се появи информация, че правителството работи по няколко варианта. Единият от тях предвижда тримесечна лихвена амнистия като еднократен "жест", който нормативно ще бъде въведен или със специален закон или с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Все още не е ясно дали подобно облекчение ще важи само за корпоративния данък или и за данъците на физическите лица.
Все още не е ясно вдигат ли пенсиите от 1 юли
Все още не е ясно дали ще има увеличение на пенсиите от 1 юли тази година - всичко зависи от приходите в бюджета, каза още в интервюто си за Дарик Менда Стоянова. През декември финансовият министър Симеон Дянков се ангажира, че правителството ще намери 30 млн. лв. за увеличаване на минималната пенсия от 136 лв. на 145 лв. от средата на 2012 г. Преди дни пък стана ясно, че властта търси вариант за по-голямо увеличение на парите за възрастните догодина - с около 4 процента.
„Икономисти смятат, че България е застрашена от рецесията в Европа, че няма да може да изпълни приходите си и трябва да мисли за рязко свиване на разходите и едновременно с това искате от мен прогноза, че от 1 юли ще има увеличение на пенсиите. Нали разбирате, че тези двете неща са абсолютно противоположни като тези", коментира Менда Стоянова. Председателката на парламентарната комисия допълни, че не може да твърди как ще се развиват приходите в бюджета, а по-високите приходи от планираното са евентуален източник за повишаването на пенсиите. „Не мога да кажа нищо категорично с днешна дата и да лъжа хората", посочи тя.
Моментът за нов външен дълг можело да се окаже най-подходящ
Приходите на държавата в момента се движели по план, тъй като според данните за януари и февруари тази година те били повече от това, което е събрано за същия период през 2011 г. „Безпокойството на икономистите е дали Европа няма да влезе в нова вълна на рецесия, което ще се отрази неизбежно негативно и на българската икономика - в този смисъл техните притеснения могат да бъдат обсъдени", коментира Менда Стоянова по повод призива на икономисти властта да изготвите авариен икономически план.
Менда Стоянова подкрепи решението на правителството за емитиране на държавни ценни книжа в евро на международните финансови пазари. „Дано да бъде успешна емисията и лихвите по новия дълг вероятно ще бъдат доста по-ниски ниски от тези, които плащахме по брейди облигациите", допълни Стоянова. Тя уточни, че идеята на тази стъпка е България да замени един дълг с друг държавен дълг. „Това не значи, че страната ще увеличи своя държавен дълг - напротив тя ще го запази. В момента обстановката на пазарите е относително спокойна. Моментът не е пропуснат, а може би след година-две анализът ще покаже, че времето е било едно от най-подходящите за емитиране на еврооблигации", допълни председателят на бюджетната комисия в НС.
За парите в Сребърния фонд и рисковете при управлението им
Доброто управление на средствата в т. нар. Сребърен фонд означава те да бъдат вложени в нискорискови активи, които да носят някакъв доход, посочи Менда Стоянова. Тя определи като спекулация твърденията, че ако тези средства бъдат вложени в родни ценни книжа, това е много рисково. „Въпросът е нискорискови ли са българските държавни ценни книжа?!? За мен са нискорискови, защото държавата с целия си потенциал стои зад тях. Ако кажем, че това е висок риск, означава да кажем, че държавата няма да изпълни дълговите си задължения след пет или десет години", допълни тя.
Според нея с решението да тегли нов външен дълг правителството е дало отговор и на опасенията, че ще използва пари от Сребърния фонд за плащане на външния дълг. „В момента закона за т. нар. Сребърен фонд дава възможност парите в него да бъдат инвестирани в чуждестранни държавни ценни книжа с висок рейтинг, но не разрешава те да бъдат инвестирани в български ценни книжа - иначе казано може да дадем с тях да работи германската или италианската икономика, но не можем да дадем с тях да работи българската икономика", обясни още Менда Стоянова.
Не се налагат законови промени, след вчерашното решение на Конституционния съд да отмени туристическия данък, обясни още Менда Стоянова. Шефката на бюджетната комисия в парламента уточни, че практически данъкът не е отменен - той ще се определя и плаща на база реалните нощувки в хотелите и къщите за гости. Съдът отмени само минималният праг за 30-процентна заетост на базата, допълни Стоянова.
