Лидерите на американския Конгрес заявиха, че са постигнали споразумение в общи линии за прилагането на плана за спасяване на банките на стойност 700 млрд. долара, но очакват подробностите на хартия, преди да го финализират, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
"Постигнат е голям напредък, но трябва да го формулираме на хартия, за да можем официално да обявим споразумението", каза председателката на Камарата на представителите Нанси Пелоси след преговори, продължили цяла нощ.
По-предпазлив в оценките си бе финансовият министър Хенри Паулсън, който каза, че е постигнат "голям напредък" по посока на знаковото споразумение за изваждане от кризата на намиращата се в затруднение американска финансова индустрия. "Работихме много упорито по това", посочи на пресконференция Поулсън. "И постигнахме голям напредък към споразумение, което да е работещо и да е ефективно на пазара, ефективно за всички американци".
Със 78 срещу 12 гласа Сенатът на САЩ тази нощ одобри законопроект за разходите на стойност 634 млрд. долара и го изпрати за подпис на президента Джордж Буш, предаде Асошиейтед прес. Мярката е необходима, за да може правителството да продължи да функционира след края на текущата финансова година, която приключва във вторник. Подписът на Буш ще означава, че няма да се налага Конгресът да се събира на извънредна сесия след изборите на 4 ноември. 
Текстът предвижда рекорден бюджет за Пентагона. В добавка към 70-те милиарда долара, одобрени през лятото за операциите в Ирак и Афганистан, Министерството на отбраната ще получи 488 млрд. долара - увеличение с 6 процента. Освен бюджета на Пентагона са предвидени 40 млрд. долара за Министерството на вътрешната сигурност и 73 млрд. долара за програми за ветераните и строителство на бази.
Говорителят на Белия дом Тони Фрато заяви, че законопроектът приближава с още една стъпка САЩ към края на зависимостта от чуждестранни енергийни източници, тъй като вдига забраната за сондажи по атлантическото и тихоокеанското крайбрежие и отваря огромните резерви от петролни шисти в Запада.
Демократите извоюваха от Белия дом отстъпки за 23 млрд. долара помощи за пострадалите от наводнения в Средния Запад и от ураганите край Мексиканския залив, удвояване на субсидиите за отопление за хората с ниски доходи и 24 млн. долара допълнително за помощи за хранителни продукти за възрастни.
План за реконструкция на автомобилостроителния сектор предвижда компаниите да получат 25 млрд. нисколихвени заеми, които ще струват на данъкоплатците 7,5 млрд. долара за субсидиране на модернизацията на оборудването и разработване на технологии за производството на по-чисти и икономични коли. Компаниите ще започнат да ги връщат чак след пет години.
По-рано президентът на САЩ Джордж Буш предупреди американците и законодателите, които са против приемането на плана на правителството за справяне с финансовата криза, че ако не бъдат предприети веднага мерки, ще бъдат изложени на риск пенсионните фондове, ще се увеличат фалитите, ще има загуба на работни места и дори може да се стигне до "мъчителна и дълга рецесия".
Кандидатите за наследници на Буш на президентския пост - републиканецът Джон Маккейн и деморатът Барак Обама разпространиха обща декларация, в която призоваха Конгреса на САЩ да си сътрудничи и да постигне споразумение за спасителен икономически план, за да се избегне финансова катастрофа.
