Габрово, Русе и Сливен са градовете с най-добри местни условия за правене на бизнес. Това сочи индексът на Института за пазарна икономика, който има за цел да изследва различията в бизнес средата на местно ниво и да посочи къде в България е най-лесно да се прави бизнес. На опашката на класацията, извършена според 10 показателя, е Кърджали. София-град е на 12-то място.
Институтът за пазарна икономика е направил изследването на база на нивата на местните данъци и такси, заетостта, работните заплати, инвестициите и образованието на заетите. Оценявани са още нивата на корупция, електронното управление, разрешителните за строеж и регистрите на собственост.
Габрово не заема първо място по нито един от индикаторите, но общият резултат показва, че Габрово е най-доброто място за бизнес.
„Първенецът Габрово, който миналата година бе в топ три на класацията, се представя добре по почти всички индикатори - има сравнително добри услуги, сравнително ниски данъци, високи инвестиции, сравнително образовано население сред заетите и този микс от фактори предопределя първото място", обясни Петър Ганев от института.
Последното място в класацията е за Кърджали. По девет от десетте показателя представянето на Кърджали е крайно незадоволително - възприятието за корупцията в местната власт нарежда града на последното място, а ниските нива на заетост, образованост и работна заплата - далеч след първенците. На дъното са още Силистра, която е на 27-мо място и Видин - на 26-то място.
„Често в големия град административните услуги се случват по-бавно, корупцията като че ли е по-голяма, данъците и таксите често са по-големи. Разбира се, може би има повече отговорности самата община и е по-трудно да покрие по-голяма територия и по-голямо население, но е факт, че това по някакъв начин утежнява бизнеса", допълни Петър Ганев.
По думите му, като се вземе миксът от тези фактори, според специалистите от ИПИ има по-малки градове, които успяват да предоставят по-добри условия. Начело на класацията са онези, които се представят добре по повечето показатели, засегнати от изследването и позицията им не се дължи на изключително представяне само по един показател например, а да са слаби в други, обясни още Ганев. Първенците са онези, които имат добра политика, представяща ги добре във всяка една област, категоричен е икономистът.
С най-ниски местни данъци на първо място се класира Видин с данък върху недвижимите имоти 1,50 промила, данък върху превозните средства - 1,10 лв. на киловат, патентен данък - 4 лв. на кв.м и туристически данък - 0,30 лв. На второ и трето място са съответно Монтана и Силистра, а в дъното на класирането с най-високи данъци е Велико Търново. На предпоследно място е София. Най-ниската такса за битови отпадъци е в Сливен - 1,4 промила, а най-високата в Пазарджик - 14 промила.
Бизнесът може да ползва най-евтино пазарите в Благоевград за 0,50 лв., а най-скъпо - в Стара Загора, където таксата е фиксирана на 20 лв. на кв. м., отчита изследването на ИПИ.
На първо място в класирането по индикатора „електронно управление" e Велико Търново, като и администрацията, и бизнесът оценяват усилията на местната власт. На последно място е Силистра, където е-правителството и услугите на „едно гише" все още на практика не съществуват.
Проведената от Института анкета през последното тримесечие на 2010 г. показва, че в 60% от случаите бизнесът среща сериозни трудности при издаването на разрешително за строеж. По този индикатор, който отчита и продължителността на процедурата, на първо място е София област, където само 12% от анкетираните заявяват, че срещат трудности при работата си с местната администрация, а процедурата отнема 21 дни. На последно място в класацията е Варна, където 80% от анкетираните са срещнали трудности, а изваждането на разрешителното отнема средно над 150 дни.
Първенец в класирането по критерия „възприятие за корупция" е Монтана, където бизнесът счита, че разпространението на корупцията в местната власт е сравнително ниско. Като най-корумпиран град се определя Кърджали, непосредствено след Стара Загора и столицата.
На първо място по критерия „заетост" очаквано е град София с 57,4% коефициент на заетост. Другата област, където заетостта е над 50 на сто е класираният на второ място Благоевград с коефициент 53,6%. На дъното на класацията е Видин, където коефициентът на заетост е едва 35 процента.
София води и по критерия „работна заплата"със средно годишно заплащане в размер на 9913 лв. при средногодишна за страната от 6112 лв.На второ и трето място в класирането по този индикатор са Враца и Стара Загора, където заплатите са съответно 7696 лв. и 7602 лв. Последен е отново Видин с 5251 лв.
Столицата води и по индикатора „чужди инвестиции" с 10 049 евро преките чуждестранни инвестиции в нефинансови предприятия на жител.
След столицата се нареждат Варна и Софийска област с по 3532 евро и 3216 евро на човек. С най-малко инвестиции е Силистра с едва 76 евро на човек или малко под 10 млн. евро за областта.
„Има пряка връзка между това добре ли си върши работата общината като работи с бизнеса и нивото на инвестициите. Всички общини, които са се развили през последните години в посока по-добри условия за правене на бизнес получават като награда и повече инвестиции", коментира изпълнителният директор на ИПИ Светла Костадинова. Според нея от първите общини в класацията може да бъдат копирани успешни практики.
София заема наистина четири първи места - по критериите заетост, ниво на работна заплата, образование на заетите и чужди инвестиции, но въпреки това останалите критерии дърпат столицата надолу, обясни Костадинова. Столицата е на 26-то място по възприятие за корупция, на 27-мо по нива на местните данъци, на 20-то място по критерия, свързан с разрешителните за строеж.
