Финансисти: Плашилото на рецесията води до истерия на фондовите пазари
Финансисти: Плашилото на рецесията води до истерия на фондовите пазари
/
netinfo
„Най-големият спад от 2001 г.”, „Борсите в Европа шести пореден ден със спад”, „Азиатските пазари в паника заради рецесия в САЩ”, „Черен понеделник”, „Кризата с ипотечните кредити се разраства”. Това са само част от заглавията на водещите световни медии за главоломния спад на световните фондови пазари. С почти невярващи очи не само инвеститорите, но и наблюдаващите пазарите сякаш приемат търговията ирационално. Игнорирайки невероятните спадове. Само в Съединените щати за 2 месеца индексът на 30-те сини чипа DOW JONES INDUS падна до ниво 12 099 пункта, след като в началото на октомври беше на 14164 пункта. Водещият за Япония NIKKEI 225 се срина до 12573 пункта днес, след като в края на февруари 2007 г. беше отишъл в небесата до 18300 пункта. 8105 пункта в средата на юли за германският DAX INDEX са вече само мечта, след като „мечките” го подкопаха до 6787 във вторник по обяд.
Докога ще продължи спадът!? Корекция или тенденция е движението надолу!? Наистина ли има опасност от глобален икономически спад и рецесия в САЩ, които допълнително да „натиснат” пазара или пазарът просто прави нормална „здравословна” корекция. Ето какво отговориха за DarikFinance.bg двама от най-известните български финансисти, които наблюдават световните пазари – Андрей Пръмов и Левон Хампарцумян
Андрей Пръмов, управител на ФК„Адлон Дисконт”
Има една стара „борсова
netinfo
поговорка” и тя гласи: това, което отива нагоре, трябва да се върне надолу. В този смисъл не съм изненадан от това, което става на световните борси. Само наивници могат да смятат, че борсовите индекси ще правят по 40, 50 или 60% печалба всяка година, без в един момент да не се получи обратно движение. Обратното движение настъпва тогава, когато изтрезнеят спекулантите и видят, че нещата, за които плащат безумни пари, не струват толкова. Това е най-простото обяснение.
Сега на мода излизат анализаторите, които започват коментарите си с „Аз казвах ли ви, още преди 6 месеца, че сме в рецесия”. Плашилото на глобалната рецесия е това, което плаши борсите и всеки ден виждаме някакви истерии на всички пазари. Забелязва се и на стоковите борси, че редица позиции, по които бяхме свикнали с години да виждаме само покачване на цените, сега да виждаме едно много сериозно връщане назад.
Но аз няма да се оприлича на тези анализатори, които започват с „Аз казах ли ви ..”. Просто ще кажа, че мисля, че е рано да се говори за рецесия. Да кажем сега, че сме на кръстопът.
Има предпоставки, които карат пазара да се замисля, че и този път ще се излезе от един период на сравнително краткотрайно забавяне на икономическото развитие в световен мащаб, дължащо се преди всичко на неизбежната корекция на цените на тези активи, чийто цени бяха раздути от спекулативни покупки. С други думи хората отрезвяват. И разни „балончета” се спукват или стихват. Визирам най-вече „балончетата” с цените с недвижима собственост в страните, където тя е свръхнадценена. Какво става това? Става следното – намалява кредитът. Тези балончета, тези раздути цени на активите позволяват на хората да консумират все повече и повече на кредит, защото използват тези активи за обезпечение пред банките. И когато цените на тези активи спадат, съответно намалява обезпечението, а от там и кредитът и съответно потреблението. Това е толкова просто.
Рецесия ще има тогава, когато потреблението не просто намалее, а намалее драстично. Възможно е това да настъпи, но честно казано, аз не виждам предпоставките за една глобална рецесия, поне в момента, защото глобалната рецесия се предшества от глобално намаление на паричната ликвидност. А такова нещо няма. Банките са си взели урока от миналите десетилетия и доста активно се намесват където и когато трябва.
Ако корекцията продължи със същите темпове от декември, започвам сериозно да се замислям дали не сме в рецесия. Но само при това условие. Иначе продължавам да мисля, че това не е криза, а кризисоподобна корекция. За някои е криза – за тези, които нямат финансовата възможност да финансират загубите от фондовите пазари. За тях е криза, защото са принудени да продават на всяка цена, от което пазарите спадат все повече. Но отдолу стоят тези с парите, които ще купят на по-ниска цена. И както виждате и на нашата борса изтрихме печалбите от последните 6 месеца.
В САЩ имаше рецесия, съвпаднала със смяната на управлението на президента Клинтън с управлението на президента Буш. И в Америка научиха за тази рецесия 6 месеца по-късно. Те разбраха от статистиката за нея, след като тя вече беше минала. Искам само да илюстрирам колко ефективна може да се окаже политиката на централната банка. Защото тогава ФЕД беше смъкнал драстично лихвите и беше напомпал ликвидност в пазарите и рецесията те не я усетиха.
Левон Хампарцумян, изпълнителен директор на УниКредит Булбанк и председател на Асоциацията на търговските банки:
netinfo
След дълъг период на оптимизъм, който лесно минава в свръх оптимизъм, в момента на световните фондови пазари има една корекция, за която има много причини: кризата с ипотечните заеми в Америка, проблемите, които имаше една доста голяма банка в Англия и една преоценка на моделите за управление на риска. Бих казал, че банкирането се връща към добрите стари модели на управление на риска и взаимодействие с клиентите.
Дали наблюдаваме драстичен или малък спад или пък говорим за корекция не е важно. Същественото е, че има определен спад в доверието на част от инвеститорите към част от пазара. Това е част от нормалното поведение на пазара. Защото, не забравяйте, че една голяма част от инвеститорите, включително и професионалните, винаги влагат и лек емоционален елемент. По-лек или по-силен, когато инвестират.
От друга страна, в един глобален свят нищо не се случва само за себе си. Това, което трябва да се гледа, са фундаменталните показатели на дадена компания и фундаменталните показатели на дадена икономика. Очевидно е, че в Източна Европа растежът се обуславя от необходимостта значителна част от присъединилите се страни да догонят по-развитите пазари, към които са се присъединили. Т.е. един от фундаменталните фактори за растеж е на място. Как ще се развива ситуацията в следващите години зависи както от ситуацията в света, така и от уменията на всяка страна, на всяка една фирма на всеки един човек да реагира рационално.
