Лидерите на страните от еврозоната постигнаха съгласие по план за съвместно справяне с банковата криза чрез рекапитализация на банките и гарантиране на междубанковите заеми, съобщи френският президент Никола Саркози, цитиран от АФП.
След срещата на ръководителите на държавите от еврозоната в Париж, Саркози подчерта, че планът обхваща "всички аспекти на финансовата криза".
Според евролидерите по-нататъшни съгласувани действия са спешно необходими, предвид продължаващото замразяване на междубанковия пазар и ефекта от финансовата криза върху реалната икономика.
Това налага Европейският съюз и правителствата на страните от еврозоната, централните банки и органите, контролиращи финансовия сектор, да се споразумеят за общ подход, целящ да: осигури подходящи ликвидни условия за финансовите институции; улесни финансирането на банките, което в момента е затруднено; снабди финансовите институции с допълнителни капиталови ресурси; позволи ефективна рекапитализация на нуждаещите се банки; осигури достатъчна гъвкавост в прилагането на счетоводните правила; подобри процедурите за сътрудничество между Европейските страни."
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу заяви, че е поет "правилния курс", който "да сложи край на прекаления пазарен песимизъм". Белгийският министър на финансите Дидие Рейндерс предупреди, че експертите може да имат нужда от няколко дни, за да се определят конкретните цифри. "В момента всяка страна трябва да определи сумата, която е готова да отдели. Това трябва да стане ясно до сряда", обясни Рейндерс.
В сряда 15-те страни ще се срещнат отново в Брюксел, този път с участието на 12-те страни от ЕС, в които не е въведено еврото. Той изрази надежда, че в сряда целият Европейски съюз ще се съгласи с двата принципа на рекапитализация на банките, ако това е необходимо, и държавно гарантиране на заемите.
Германското правителство ще предложи на депутатите план за спасяване на банките, който включва гаранция от 400 милиарда евро за междубанковите заеми и 80 милиарда евро за рекапитализация на изпадналите в затруднение банки.
Френската държава ще предостави гаранция на междубанковите заеми от 320 милиарда евро, съобщи френският президент след заседание на правителството. Освен това Франция ще предостави до 40 милиарда евро гаранции за рекапитализация на изпитващите затруднение банки, каза още френският президент.
Испанското правителство на социалиста Хосе Сапатеро съобщи, че ще гарантира междубанкови заеми на стойност до 100 милиарда евро през 2008 г. Австрия пък ще гарантира междубанкови заеми до 85 млрд. евро.
Холандското правителство обяви, че ще гарантира междубанковите кредити до 200 милиарда евро, предаде АФП. Премиерът Ян Петер Балкененде заяви пред журналисти в Хага, че това е значителна сума, предназначена да засили доверието във финансовата система и да съживи движението на пари.
Полският министър на финансите Яцек Ростовски съобщи, че правителството е подготвило проектозакон за гарантиране на банковите депозити до 50 000 евро. Проектът е изготвен въз основа на общото решение на Европейския съюз и ще бъде внесен утре в парламента.
Американската държава пък планира да изкупи акции в "широка гама" финансови институции според плана за спасяване на банките. Той позволява на правителствата, които искат, да рекапитализират изпадналите в затруднение или застрашени от фалит национални банки. В началото на октомври двете камари на американския конгрес приеха плана за американското правителство в подкрепа на финансовия сектор на стойност 700 млрд. долара. Той бе подписан от президента Буш и превърнат в закон на 3 октомври. Носителят на Нобелова награда за икономика Пол Кругман смята, че светът ще изпадне в „рецесия, и вероятно, продължителна, но може би не и крах”. "Днес съм малко по-малко ужасен, отколкото бях в петък", каза Кругман, който е отявлен критик на икономическата политика на американския президент Джордж Буш, но оцени високо драстичните финансови мерки, за които се споразумяха европейските лидери. Световните пазари реагираха положително на новините от Европа след постигнатото споразумение на лидерите на страните въвели еврото. На валутните пазари еврото задържа спечеленото през деня към щатската валута, като тази вечер се котира около ниво 1,3620 долара за евро при 1,3590 рано в понеделник. Поскъпването на еврото започна още рано тази сутрин в азиатската търговия след новината за споразумението за евролидерите на план в подкрепа на финансовия сектор. Дилъри очакват седмицата да бъде по-позитивна за еврото, но без съществени поскъпвания. Възможно е единната валута да се повиши до нива 1,40-1,42 долара за евро. Фондовите пазари отбелязват значителен ръст. Австралийският пазар затвори с ръст от 5,6 на сто, в Южна Корея индексът Коспи финишира с повишение от 3,8 на сто. Борсата в Шанхай също затвори на зелено след понижение по-рано през сесията. Поради национален празник борсата в Токио остана затворена. В Европа към 18 часа основните индекси се движат с повишение. На Лондонската борса FTSE 100 бележи ръст от над 5,3 на сто. Във Франкфурт DAX e нагоре с 9,29 процента, а в Париж САС40 се повишава със 8,03 на сто. Щатските индекси последваха вълната на оптимизъм, която днес обхвана целия свят и завършиха с огромни ръстове. Причината за повсеместното активизиране на инвеститорите станаха действията на централните банки за овладяване на световната финансова криза. Ето как завършиха индексите в САЩ: Dow Jones се повишава с 11.37 на сто до 9412 пункта. Nasdaq прибавя 11.81 на сто до 1844 пункта, S&P e нагоре с 11.69 пункта до 1004 пункта.
