Подписът на българския посланик в Япония под ACTA е под условие, заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Пред bTV той поясни, че Министерският съвет е решил, че дава мандат на дипломата Любомир Тодоров да подпише под условие за последващата ратификация от българския парламент. Трайков допълни, че ако споразумението не бъде ратифицирано от Народното събрание, то тогава все едно то не е подписвано. Затова по думите му от акт на оттегляне няма смисъл. „Едва когато и ако“ Народното събрание ратифицира ACTA, споразумението обвързва България, обясни министърът. Какво е АСТА вижте ТУК
Оттук нататък това, което следва е, че Трайчо Трайков, сред чиито ресори е търговията, трябва да подготви проект на ратификация, в който да бъдат включени нашите резерви по определени теми. Той обясни, че по аналогия на прецеденти при ратификация на международни споразумения, към които се е присъединявала България, в процеса на ратификацията могат да бъдат внесени резерви, както от министерството вносител - МИЕТ, респективно Министерския съвет, така и от самия парламент. „Така че ако има – тук вече е мястото на конкретния дебат – ако има неща, които в текстовете притесняват обществото, правителството, парламента, те да бъдат прецизирани“, допълни министърът. Той заяви, че тепърва ще има обществени обсъждания, експертни оценки и кръгли маси по въпроса.
Трайков отбеляза, че преговорите за споразумението са започнали през 2007 година. Тогава всички държави членки, включително и България дават мандат на комисията да преговаря по това споразумение. През 2008 година България още веднъж потвърждава своята позиция в рамките на съвета по европейски въпроси. През 2010 година Европейският парламент приема резолюция, с която потвърждава съгласието си за тези текстове. Сега вече се подписва от всички държави членки на ЕС. Информацията за Германия, Словакия, Кипър, Естония, Холандия, които не са подписали споразумението, е, че не са го направили, защото не са приключили вътрешните си процедури, но ще го направят, каза Трайков.
При България са минали процедурите по подписване на принципния текст, но още не са започнали процедурите по ратификация, а при нея могат да бъдат включени по думите на министъра различни резерви по определени текстове.
Според Трайков е разбираемо подозрението на хората, когато става въпрос за интернет, звукозаписна индустрия и филми. „Това е разбираемо поради дългогодишните злополучни, непохватни опити на тези индустрии да се противопоставят на естественото развитие на нещата. По-голямата част от тези компании така и не можаха да намерят успешен бизнес модел, за да се включат към новите реалности. И този похват, който винаги са имали – да се налагат неща от позицията на силата и да се търсят репресивни мерки, вече до крайна степен е оголил нервите на обществото по този въпрос“, коментира той. По думите му текстът на споразумението касае много повече неща от филми и музика.
От гледна точка на Трайков като министър на търговията то предоставя защита на български производители, призна самият той и допълни, че има оплаквания от производители на мебели, млечни продукти, розово масло, че търговските им марки не се спазват в чужбина.
Трайков подчерта, че Европейският съюз и България имат изключително високо ниво на защита на интелектуалната собственост, а други страни много по-ниска. Целта на това споразумение е другите да се придържат към тези високи стандарти, допълни министърът. „Не знам дали всички си дават сметка колко българското законодателство е стриктно и рестриктивно по отношение на интелектуалната собственост“, коментира той.
По думите на Трайков международното споразумение не предвижда промени в родното законодателство, както и в това на Европейския съюз.
ACTA бе тема на разговора в предаването „Кой говори" с участието на експерта по онлайн медии Жюстин Томс, блогъра Асен Генов и Валери Ценков - от вестник „Тема":
