Подобряване на потребителските качества на произвежданите сега торове и производство на нови асортименти с повишена агрохимична и икономическа конкурентоспособност са част от мерките, които предлагат КНСБ, работодатели и учени за възраждане на химическата промишленост.
Секторен анализ за химическата индустрия беше представен днес от проф. Йончо Пеловски - заместник-председател на Управителния съвет на Българската камара на химическата промишленост, на кръгла маса в централата на КНСБ. Възобновяване на производството на 200 хиляди тона годишно карбамид в ХИМКО на основата на съществуващите там относително нови амонячна и карбамидна производствени мощности с остатъчен работен ресурс над 15-20 години, както и изграждане на нов комплекс за хлор-алкална електролиза в страната, са също възможни иновационни проекти за периода до 2020 година според представения днес анализ.
Анализът предлага и възобновяване на синтеза на нови мономери, биоразградими полимери и други, имащи отношение към осъществяването на различни стратегии в опазването на околната среда. Изграждане на промишлено производство на синтетични каучуци и нови производства на синтетични влакна с нови свойства и приложения са също част от предложенията за възраждане на сектора.
Анализът показва, че химическият сектор задоволява едва 20 процента от потребността на страната от химически вещества и продукти, всичко друго е внос, каза Красимир Кръстев - председател на Националната федерация на труда "Химия и индустрия" към КНСБ. По думите му съотношението преди 20 години е било точно обратното.
С 50 на сто за този период е намален асортиментът на производство на химически продукти, посочи Йончо Пеловски. Намален е и относителния дял на производствата на основата на синтези, изискващи по-дълбочинно преработване на суровините и формиращи по-голям вътрешен продукт и принадена стойност. Разширяват се производствата, включващи основно преработване на вносни полупродукти, ликвидирани или замразени са основни производства - на карбамид, хлор и натриева основа, полупродукти за каучуковите и полимерни производства, сочи още секторният анализ.
България от износител на огромно количество минерални торове, за срам, се превърна във вносител - вносът е близо 40 на сто в момента, коментира Пеловски. По думите в земеделието би следвало да се влагат 500 хиляди тона активно вещество от азотни и фосфорни торове годишно, за да отговаря на съвременните изисквания.
В сектора работят 2,3 процента от заетите в страната и 8 процента от заетите в промишлеността. Отрасълът произвежда 22 на сто от продукцията на промишлеността и осигурява 25 процента от общия обем на българския износ.
Синдикалното представителство на работещите в сектора е едва осем процента, каза Красимир Кръстев. По думите му при разработването на политики за възраждане на сектора трябва да се обърне внимание на социалния диалог, на информираността на служителите и на тяхната квалификация.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров каза, че КНСБ, работодатели и учени са разработили над 1000 страници аналитичен материал с предложения за възраждане на различни сектори от индустрията. Мащабната разработка ще бъде предложена на всички политически формации, отбеляза Димитров и допълни, че се надява след изборите да се постигне консенсус и да се разработи ясна стратегия с конкретни мерки за възраждането на индустрията. По думите му планът на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за влагане на 300 милиарда евро за три години за възраждане на индустрията в Европа е съвсем реален и България трябва да излезе със своите предложения, за да се възползва от финансовия ресурс.
Източник: БТА
