„Оня списък" осветил стотици офицери от разузнаването - част 4

Бившият директор на Националната следствена служба Ани Крулева поиска да разкаже за събитията около „Оня списък" така, както тя ги познава. До този момент тя не бе записана в това разследване, защото не е била следовател по делото, между кориците му няма нито един разпит, нито едно процесуално-следствено действие, извършено от нея, няма и следа от неин подпис. Като ръководител на следствието тогава обаче Крулева е имала поглед върху скандала и е ръководила някои процеси.

Ето какво разказва тя:

90-та година станах прокурор в градска прокуратура след промените. Работила съм по няколко преписки. Нямаше създадено добро впечатление за контраразузнаването. Делото „Оня списък" потвърди първоначалните ми впечатления. 92-ра година то беше най-напред разгласено какво дело ще разследва следствието, какво дело е образувал главният прокурор го възлага за разследване, така че имаше общественост преди да го видя за първи път аз. Наблюдаващ прокурор от главна прокуратура беше Асен Арсов, а заедно с него ние в екип разследвахме делото за публикуваните списъци на доносници, огласени във вестниците „Факс", „Репортер 7", в „Труд"... вече не си спомням.... дебати и т.н., които предшестваха, 91-ва година бяха прекратени от мен. И по една случайност аз се сблъсках с част от тези материали отново и по делото „оня списък". Най-напред ме посети в Националната следствена служба след огласяването на това дело без да сме го виждали наблюдаващият прокурор Асен Арсов, който беше много притеснен, защото главният прокурор Татарчев, лека му пръст, когато получил материалите от НСС и Татарчев, който беше един кротък адвокат преди това, не много вещ в тази материя, както беше получил изпратените материали от НСС за образуване на дело, беше написал отгоре една резолюция обратно да се разследва. И в контраразузнаването бяха получили обратно своите материали, притеснени много, че Татарчев е допуснал такава грешка и доста време се бяха чудили, някъде около месец, как да му кажат. Не смеят да му кажат, че той е сгрешил и че те не разследват, те правят предварителна проверка, събират материали, че те са оперативна служба. 

Това ли причини по-късното образуване на делото?

Забавянето си се дължи на престоя в НСС. Когато се запознахме с материалите по делото и започна работата, ние си изискахме от всички възможни ведомства, видяхме, че проверката ни не е пълна, изтекоха всички възможни срокове на давност и т.н. Делото съдържаше твърдението, защото това не беше подплатено с някакви други доказателства, че един ден Ахмед Доган, който беше депутат по това време, повикал домакина на вестник „Права и свободи" Тефик и му казал да отиде с него в турското посолство, като взел някакви материали. Доган носел със себе си някакви материали. Отивайки в турското посолство Ахмед Доган се обадил на посланика, който веднага ги приел в т. нар. тъмна стая, която всяко посолство притежава, в стаята, която не се слуша. Тази стая Ахмед Доган, като приятел с турския посланик, а и той не възразил, въвел и домакина, тоест снабдителя на вестник „Права и свободи" Тефик, който бил само съзерцател на проведения диалог. А диалогът беше следният, Ахмед Доган казал на посланика: „Ето, изпращам ти материали, които ги даде Стоян" и посланикът съответно попитал „Кой Стоян? Наш Стоенчо ли? Наш.", след което посланикът взел някакви материали, там отишъл, преснимал ли ги и ги върнал на Ахмед Доган. Доган взел материалите от посланика и ги дал на домакина на домакина на вестник „Права и свободи" - не в своята чанта ги прибрал, а ги дал на домакина на вестника да си ги прибере в редакцията, някъде там в помещението, в което той работи. След което този гражданин, домакинът, много възмутен от това предателство, написа едно писмо до президента на България и всъщност ние бяхме изискали от президентството, тогава независимо от това, че не беше конституиран консултативният съвет по сигурността, имаше протоколи, за които знам от ваши колеги журналисти, че по-късно не е намерен никакъв документ. Говорих с г-н Николай Слатински, тогавашният председател на комисията в Народното  събрание и се оказа, че и те нямат никакви протоколи от заседанията. Изискахме от президентството на заседанията протоколите, не съществуваха такива и беше много интересно, защото присъстваха всички тези ръководители на парламента, на правителството, на шефовете на специални служби, министър-председателя Филип Димитров и тогава се докладва пред всичките този случай - как един домакин на вестник „Права и свободи" бил повикан, какво видял, какво чул и как написал писмо до президента. И тогава интересното за мен беше, че нито един от шефовете на спецслужбите, на разузнаване, на контраразузнаване, на военно контраразузнаване и т.н. не се е обадил. Всичките си мълчали, никакво изявление. Тогавашният външен министър беше избран да председателства сесията на ООН и всъщност имаше едно единствено изявление, няма да посоча от кого, в което се казваше, че трябва да бъде върнат от чужбина този човек и тогава някой дава предложение вътре в този консултативен съвет... следното предложение: казват, че този човек, става дума за свидетеля Тефик, който е написал това писмо и който е разкрил тази история с предаване на някакви списъци, този човек се е разболял в резултат на тези емоции и лежи във военна болница и са предложили да отидат във военна болница. И са се надигнали президента, министър-председателят, не мога да се сетя още колко души, имаше запис на посещението в болницата, направен е запис. Лично аз, когато гледах този материал, видях как всичките наистина отиват, питат, говорят нещо с него, свидетелят Тефик лежи на едно легло по пижама и на другото легло с пижама лежи един от оперативните работници Терзийски.

А този запис, който казвате, на посещението в болницата, къде отиде - в президентството ли, на вас ли го дадоха, по делото ли беше приложено?

Той беше към делото, защото те са го правили вероятно оперативните служби, тогава не е имало следствие още.

Това е по времето, докато е на фаза проверка още, така ли? 

На фаза проверка и са го правили контраразузнаването, вероятно работейки по този случай. А междувременно тогава още преди да знаем какво е делото ни се обадиха от ръководството на МВР и ми казаха, че трябва да разреша този свидетел да бъде изведен веднага със семейството си в чужбина, защото има опасност за живота му.

По делото във всичките томове, с които се запознах, такъв запис не видях. Кой би могъл да го е извадил, ако вече сте го приложили? 

Това не е толкова важно. Това дело известно време след като беше изпратено от нас в главна прокуратура, аз знам, че е отсъствало доста време от съдебната палата и това ми беше казано от наблюдаващия прокурор Асен Дончев, който е много притеснен тогава, защото аз му припомням тези дни. Аз му се обадих и му казах: „Ангел Дончев си поправя имиджа по делото, по което е подсъдим". Вие го легитимирате пред цялото общество като следовател, който разпитва. А за първи път тук двамата оперативни, които са работили по това дело, ходеха, тичаха или при Филип Димитров или при Желю Желев, съответно мен викаха или при единия, или при другия. Към делото ми беше приложен плик, в който се съдържаше писмото то Желю Желев и за което беше посочено в делото, че той не е прочел писмото. Ние му го занесохме веднага и той каза, че го е чел отдавна. Като са му го дали, са му го дали тайно, а после ние като да му го дадем официално, каза: „А, не, аз съм чел. Имам го". И това писмо си остана към делото. В самото дело нямаше материалите, които се твърдеше, че Ахмед Доган е предал на посланика. Нямаше такъв материал с имена на разведки. Нито един не е огласен. Обикновено вие не знаете по каква причина някой проявява интерес или ви дава някакъв материал, както е тази видеокасета, защото тя не е доказателство по делото, това е само Ангел Дончев, който си е изнесъл нелегално от следствието някога. Ние по това дело установихме и това го има в нашето обвинително заключение, че такива списъци са се мотали във външно министерство още по времето на министър Бойко Димитров - синът на Георги Димитров. Тези списъци, както са правени от Бойко Димитров след това вече по времето вече на първото коалиционно правителство, мисля, че Луджев беше един от вицепремиерите, след това Луджев започва да събира списъци. Ние сме го изложили. Същите тези документи се въртяха и по делата на журналистите, на които им бяха пуснати списъците на доносниците в пощенските кутии. По материалите, които все пак имахме и ни бяха изпратени от НСС, ние си назначихме една петорна експертиза. В тази петорна експертиза вече след това, като добавихме и самия официален документ, който би трябвало да играе ролята на предателство, на държавна измяна, но бе направено от водещи езиковеди, литератори за стила и начина на съставянето на речника, който се използва. Те намериха в заключението си, че част от нещата, от материалите, които навремето бяха пращани на журналисти, се съдържат и в тези материали. Аз знам, че тези списъци, които са захранили пощенски кутии на редакции, са въртели на изгорелия ксерокс в партийния дом, един екземпляр от тези бъдещи списъци, които е трябвало да бъдат публикувани от журналистите, е пратен на Висшия партиен съвет, и втори екземпляр на американското посолство. Така че ако някой е искал да спасява агентурата, да си я е спасявал. Това си беше моя частна информация. Продължаваме да разпитваме, призоваваме. Не ми се явява Живко Попов, престана да се явява. По една случайност аз бях прокурор в градска прокуратура, който отговаряше за Софийски затвор и всеки затворник, който е искал да прекъсване на наказание или лечение, трябваше аз да разреша. Когато аз откажа - прокурор от главна. Бях получила от Живко Попов през есента на 90-та година такава молба, че иска да бъде прекъснато наказанието. Аз отказах и насочих едно писмо към началника на затвора Живко Попов да бъде преведен в Медицинска академия при съответна затворническа охрана. Той продължава да е затворник, но външно лечение, защото болниците в затвора нямат такива специалисти.

Кога се случва това?

90-та година. Когато виждам делото 92-ра година, аз виждам, че Живко Попов е на свобода и виждам, че се твърди, че той е пуснат за лечение, а аз не съм го пуснала. Това ми стана интересно, аз след това отидох в затвора и разбрах кой го е пуснал.

Кой го е пуснал?

Няма да кажа. Ние сме чели при Арлин Антонов, който беше шеф на Национална служба за сигурност всичките оперативно-технически мероприятия, както се наричаха тогава, аз и двамата следователи, всичките материали по подслушването, квартирата на Живко Попов, която беше оборудвана, специално мазето, където се събирали млади, стари, бивши опозиционери и бъдещи министри и т.н. и са текли разговорите. Веднъж след един материал Соколов ме опонира публично, че там не се било подслушвало. Е, той откъде знае дали се е подслушвало там.

Това преди или след избухването на скандала се е случило? 

Това е преди, това е подготовката за скандала.

И още тогава е било подслушвано с оперативно-технически мероприятия?

Тогава започна да се отработва този случай. Нали трябва да се отработи. Вие мислите, че наистина има посещение в посолството? Не е така, затова и той е пуснат. Той е бивш заместник-министър на външните работи, отдел „Кадри", а и бивш шеф на Първо главно, на разузнаването. Като видяхме, че материалите са стари и съдържат стари данни и се въртят, естествено, че ще започнем да ровим как са събрани и откъде са дошли. Един от гласовете, които чух, е, че Ангел Дончев след всеки разпит ходи при един бивш разузнавач и му разказва какво правим по делото. Всъщност директорът, ако не бях разследващ следовател, както се бях определил, аз нямаше да знам това дело. Всичко трябваше да се съгласува с наблюдаващия прокурор, в случая от главна прокуратура Асен Арсов. И питам, един ден следователите - разпитахте ли го свидетеля Тефик. „Да, имаме го на касета", каза Ангел Дончев и отиваме тримата да го гледаме. Зад кабинета на шефа на следствието има такава стая с видеооборудване. Още в началото на разпита гледам една луксозна обстановка, каквато ние в следствието нямахме - мека мебел, огромен хол, холът с портал, и през него през цялото време влизат и излизат двама цивилни души, спират се край стола на разпитвания, който седи с гръб към тях и с лице към следователите. Това е грешка, дори и да е имало, нямаше да стартира разпитът. Ако аз не ги бях видяла, щях да го приема за разпит, но те двамата вече са живели с мисълта, че след като ходят при президента да му докладват и при Филип Димитров, всички врати са им отворени. Непокисти, двамата. Но нашия български наказателен кодекс, това е незаконно. Няма право оперативен работник да присъства на разпит, когато следовател го прави. Тази касета с този разпит днес пуснахте по радиото и легитимирахте един незаконосъобразен разпит, като представихте един подсъдим за подкуп като разследващ следовател, защото той задава, той чука на машината, чува се машината и оня човек не може да спре да говори, защото онези зад него му дишат във врата. Това е. Когато отново след време прегледахме материалите заедно тримата, видях следното нещо, че Тефик, който вече цяла България знае, че не е бил само домакин на вестник „Права и свободи", е решил, че сам трябва да се защитава. Той е решил, че са го въвлекли в нещо, мен ме натисна ръководството на МВР незабавно, аз ви казах, да изведа него и семейството му, да дам разрешение да излезе извън страната. Но той е основният свидетел по делото, как ще излезе извън страната. Аз не се съгласих. Тогава ме изплашиха, че ще го убият всеки момент. За така опасност ние не бяхме получили сигнал на съответните нива, това са ми го казали само ръководни длъжности от МВР, които се бяха ангажирали тогава много с това дело. И не дадох съгласие, този човек си остана и когато го беше разпитал следовател той беше казал следното: „На еди коя си дата Ахмед Доган ме покани да отида с него в турското посолство" и разказа тази история. Влиза там, в тъмната стая, Ахмед Доган вади от чантата си някакви материали, дава ги на посланика. Свидетелят повтаря тази история и след което казва тази история и след което казва: „Вместо да си ги прибере в неговата чанта материалите, ми ги даде на мен, аз не знам как се казваха те, не съм чел материалите". Тук вече започва неговата защита на сигурността му. Той казва, че не е чел заглавията. Казва, че материалите са били три. Той ги слага в чантата и на следващия ден Ахмед Доган си ги взима. Да приемем, че те са супер секретни. Разпитали същи ден двамата оперативни работници - Терзийски и другият, който преди това беше уволнен от министъра, не му помня името, каза следното: повтаря тази история, какво им е казал свидетелят Тефик, как Ахмед Доган дал на Тефик пет екземпляра материали, а свидетелят казва три. Те казват пет с оглед на бъдещия материал, който е трябвало да бъде подставен. За мен беше ясно, че той почва да се пази. Те не са разбрали, били са толкова сигурни, че начинът, по който се реализират нещата ще успее. Минава време, ние нямаме материали, които да показват шпионаж. Тогава написах писмо до всички национални служби в страната, до всички поделения на МВР в столицата, ако имат материали, свързани с разследването на т.нар. Оня списък, свързани със Стоян Ганев, Ахмед Доган, еди кой си. След 1 месец получаваме писмо от 1-во РУ на МВР, че в района на управлението са били откраднати дипломатическите куфарчета на външния министър Стоян Ганев и на Александър Йорданов. От там пишат, че са намерили куфарчето на Йорданов, подхвърлено в двора на външно министерство, а куфарчето на Ганев не е открито. Преписката беше иззета от НСС. Защо НСС ще изисква тази преписка, откъде знае за нея. Пиша едно писмо на НСС, изисках незабавно преписката за куфарчето на Стоян Ганев да ми бъде изпратена. Писмо бях изпратила включително и до прокуратурата - всички материали, свързани с т.нар. Оня списък да ми бъдат изпратени. Получих материала от Татарчев.

Как е попаднало при него?

Тези двама оперативни, които се врат при президента и Филип Димитров, смятат, че те са им равни, до такава степен са смятали, че ще успеят в комбинацията, която е намислена, че са отишли при Татарчев и са му казали: Ето този материал е отишъл в Турция, и той го е приел при себе си, но по делото липсва. Татарчев ни изпрати материала и ние го вкарахме в експертизата. Вътре имаше сбор от имена, това е трябвало да изиграе ролята на материала, който трябвало да осигури даването под съд за шпионаж на Стоян Ганев и Ахмед Доган. НСС си мълчи и не ни връща куфарчето. В разгара на разследването, почти всичко бяхме свършили, само чакаме да ни даде куфарчето и преписката и да видя какво прави там откраднато куфарче. Второто е трябвало да бъде намерено някъде от случайни хора, а в него е трябвало да бъде този списък. Един ден в следствието дойдоха двама бивши служители на НСС, уволнени от Чавдар Петков, и заявиха, че когато са разбрали, че откраднатото куфарче на Стоян Ганев е изискано от Чавдар Петков и се намира в НСС, са се сетили, че в това куфарче могат да се поставят компрометиращи личността му данни и материали и затова са попречили като са изнесли куфарчето от НСС и са го върнали на Стоян Ганев. Аз и Ангел Дончев започваме да търсим Стоян Ганев, а на него му предстои заминаване. Организираме срещи и чак в 23,30 часа вечерта успяхме да влезем при него, бяхме го разпитали преди това, той ни предаде куфарчето, а в него имаше част от тези най-първи материали, които не съдържаха никаква държавна тайна. Към тези материали и трябвало да бъде прибавен този списък, който са били дали на Татарчев, изработен по специални поводи. Службите си попречиха взаимно. Ние сме си вършили стриктно работата. Почва да ме разработва НСС, също и Ангел Дончев. Те са ме слушали година. питаме нашето разузнаване, военните дали има ли осветлен наш разузнавач турчин, няма промяна на обстановката, хората продължиха да си работят. Основното беше, че Живко Попов не ни се явява, той започва да се пази, разбрал е, че са решили да го използват, не идва. Президентът Желев настоя да се явя по БНТ и да кажа какво е според нас мнението. Аз съм дългогодишен прокурор и знам, че това мое мнение на е меродавно. Аз казах няколко изречения, както той настоя, казах и изречения, които адресирах към Живко Попов. На другия ден в кабинета ми дойде Живко Попов, беше разбрал посланието ми.

Това след приключване на делото ли стана?

Не, сме го разпитали него още. Не знам каква е вината му, аз се интересувах от начина, по който беше пуснат - беше пуснат от военен съд, без да има право, делото изчезна, след това се върна със съдебен акт. МВР слуша НСС, слуша Ангел Дончев и Тефик. Кой ли не е участвал в тези разговори.

За парламентарната комисия, какво ви даде основание, там се сочи, че сте посочила Филип Димитров като инициатор на оня списък?

Не е вярно. Посочила съм, че само Филип Димитров в протокола на консултативния съвет е единственият, който говори за съд, единствен, който казва, че Стоян Ганев трябва да отиде на съд.

Асен Арсов говори в интервюто си, че имало запис на самия разговор вътре в посолството между Доган и посланика? Вие казвате и за други записи. Защо ги няма по делото?

Асен Арсов нищо не помни. Един домакин на вестник „Права и свободи" и Доган, обучен от детска възраст в дълбока нелегалност и то не в Турция, добър анализатор, дали е могъл да вземе със себе си този човек, който е минал такава школа. Представете си този човек, в ДПС всеки втори е работил за службите, обучен по такъв начин, може ли да направи такава брутална грешка - да вземе един домакин на вестник „Права и свободи" със себе си и да се опита да го вкара в тъмната стая на турското посолство, където посланикът няма да допусне трети човек. Не е възможно технически да бъде извършен запис. Ако има извършен запис в посолството, веднага щеше да бъде огласено и да ги задържат всичките.

И други документи, и записи, за които говорите, не ги видях по делото?

Това дело не е отишло в съда, то е прекратено от прокуратурата.

Защо ги няма?

Ние предлагаме материала, привлекли сме ония машинописки ли, какви бяха, дето са си изнасяли телефонните указатели, за друго не сме намерили данни, за да бъдат привлечени.

Доста хора говорят, че вие сте оказала натиск да се прекрати делото.

Нормално ли е да смятате, че може да ме питате такова нещо? Какви са тия хора, кой го казва? Нека технически ми обяснят как. Прокуратурата е господар на процеса. Как един следовател ще упражни натиск върху прокурор? На Асен Арсов ли ще упражня натиск, или на Татарчев.

На 2 юни 1992 г., четири месеца след влизането на Мехмед Тефик и Ахмед Доган в турското посолство и занасянето на материалите там, по следствието е разпитан Бриго Аспарухов, тогава директор на Националната разузнавателна служба. Той разказва, че още в края на септември 1991 г. са започнали разговорите му с МВнР за кадровите разстановки, а когато през първата половина на ноември започва да работи новото правителство на Филип Димитров, където външен министър е Стоян Ганев, началникът на отдел „Кадри" в МВнР Велислав Добрев отново му поставя въпроса за присъствието на НРС в системата на външните работи и иска списъчен състав на разузнавачите на дипломатическо прикритие. В началото на декември 1991 г. на среща в МВнР Добрев за първи път изрича тезата, че вече не било нужно разузнавачите да присъстват зад граница, разказва в разпита си Бриго Аспарухов. През януари 1992 г. Аспарухов има трета среща с представител на външно министерство - този път с главния секретар на МВнР Ганета Минкова. Тя му обяснява, че изпълнява поръка на министър Стоян Ганев и изразява категорично становище, че се налагат драстични съкращения, като има предвид служители от НРС към вътрешния и външния щат на министерството. Аспарухов отстоява категоричната позиция, че разузнавателната служба се нуждае от дипломатическо прикритие. На 11 февруари 1992 г., седмица след влизането на Доган и Тефик в посолството, го кани на такава среща лично външният министър Стоян Ганев. Аспарухов обяснява в разпита, че такива списъци са готвени и преди неговото назначаване за директор на НРС през август 1991 г. и те са строго секретни. На 8 февруари 1992 г., четири дни след посещението в турското посолство и преди още да бъде докладвано на министъра на вътрешните работи Йордан Соколов, му се обажда по телефона ген.-майор Чавдар Червенков, шеф на военното разузнаване, и му казва буквално следното: „Ти разбра ли, че не останаха вече наши неразкрити работници в чужбина?", и му казва за предадения списък в турското посолство. Към 16.00 ч. същия ден на лична среща ген. Червенков му казва, че е получил информация, че такъв списък е предаден в турското посолство. Аспарухов обаче до този момент не знае. Към 18.00 ч. същия ден директорът на НСС Чавдар Петков и Петко Ангелов търсят вътрешния министър Соколов над Костенец и там му докладват за случая, а Соколов поема ангажимент да каже на президента Желев. Аспарухов свидетелства, че след като на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност към президента са изслушали записа на Тефик, който категорично посочва, че списъкът е предаден от Стоян Ганев на Ахмед Доган, който от своя страна го е предал в турското посолство. Два или три пъти в записа Тефик повтаря, че на въпроса на турския посланик „Кой ти даде списъка?, Ахмед Доган отговаря „Стоян, Стоянчо Ганев, така беше наредено". Стефан Савов упреква ген. Аспарухов, че не е взел мерки за обезпечаване на сигурността на разузнавачите си зад граница, след като повече от месец знаел за списъка. Същият упрек му отправя и вътрешният министър Йордан Соколов. По това време на 13 март Стоян Ганев съобщил по радиото, че списъкът бил предаден на вестник „Репортер 7" от служител на НРС, който има роднински връзки с главната редакторка  Бинка Пеева и че съставителите са спецслужбите. Аспарухов казва в разпита и че оригиналът на публикациите е намерен при обиск в касата на Радослав Райков, заместник-директор на НРНС, от назначена комисия, и че саморъчните вписвания в него са на Райков. Радослав Райков е освободен с указ на президента близо два месеца преди това - на 24 януари 1992 г. след намирането на списъка в касата му заедно с голям брой  не заведено по установения ред оръжие. Тъй като и прокурорът Нестор Несторов, и бившият директор на следствието Ани Крулева говорят за негово становище, че няма нанесени вреди на службата от огласяването на „оня списък", точно този въпрос му зададох сега.

Ето какво каза Бриго Аспарухов:

Разбира се, че са настъпили неприятни последици, след като в този списък бяха включени имена на действащи разузнавачи, намиращи се зад граница. Това е пълно улеснение на дейността на съответното контраразузнаване, научава разузнавачите на собствената си територия без всякакво усилие, съобщава му се някакъв списък, който при това е официално огласен в българските медии. Последици има, в смисъл, че се разкриват действащи разузнавачи. Тогава важното беше да не позволим да научат онова, с което се занимават разузнавачите - техните връзки, не трябваше да бъде допуснато да бъде установена тази невидима страна от дейността на разузнавачите и затова отзовавахме включените в този списък.

Защо не заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност политиците успяват да надделеят, тоест политическите съображения, и решават да защитят и да застанат зад Ахмед Доган и Стоян Ганев, изкривяват информацията, която са получили и не позволяват оттук нататък реално да се разследва, защо това се е случило?

Политическата целесъобразност е надделяла над справедливостта, така да се каже. Между впрочем такова нещо забелязвам и в следващите години, та до днес. Много често политическите целесъобразности или други интереси надделяват над правото.

От къде тази информация изтича до медиите, за да се публикува списъкът, което всъщност си представлява разгласяване на някаква държавна тайна по това време? 

Този списък е пътувал от София до Варна. На някакво тайно съвещание на СДС е показван, разнасян. Пътят му към медиите е бил много прост и лесен - получават някаква информация, публикуват я и по този начин или се възбужда скандал, или се тръгва към вразумяване на тези, които се опитват да действат неразумно.

Според вас кой и  с каква цел организира целия този скандал, тази афера?

Ами, тогава, в първите години след 10 ноември, вреше и трещеше в нашата страна - кой крещеше по-силно, за да бъде признат за демократ, кой се криеше, за да не бъде уличен като комунист, изобщо една ожесточена битка. В тези сурови времена на изпитания за много хора и за агресия на много други хора започна някакъв вид отмъщение. Обидените отмъщаваха на тези, които обвиняваха. Спомняте си, че тогава в основата на целия скандал беше цитирано името на бившия заместник-министър на външните работи по онова време. Предполагам, че се нанасяше един ответен удар и едно отмъщение върху онези институции в държавата, които човекът, който ги е замислил и направил, е сигурен, че те са виновни за неговата нерадостна съдба. А кои са станали жертва и по неволя съучастници на това нещо, ние ги знаем - министърът на външните работи по това време, политици, депутати и всеки го е използвал така, както мери неговият аршин. Последният им резултат в крайна сметка беше удар по националната сигурност, по институциите, които трябваше да защитят националната сигурност в държавата.

Тези ваши думи изключват една от основните версии, които доста хора дават като свое обяснение за случая, че самите служби са измислили, че Национална служба „Сигурност" е измислила скандала?

Аз съм 100 процента сигурен, че службите не стоят зад тази гнусна провокация по това време. Аз познавах Чавдар Петков, бившия шеф на Национална служба „Сигурност", един прекрасен човек, за съжаление той вече е покойник, който в никакъв случай нямаше да се поддаде на такива провокативни планове или най-малкото той да ги замисли. Не можеше да му го роди главата, да му го допусне, камо ли да го роди и да го проведе. А и тогава беше забъркано и разузнаването, в мое лице като директор по това време, съвсем неоснователно простата логика, много първична логика, че вътре се включвани имена на разузнавачи. И какво от това? Ние бяхме потърпевши, но вестниците и медиите изговориха и изписаха толкова нелепи неща по мой адрес, че с обратна дата ми става и смешно, и тъжно. Чия е вината, че липсва този отговор? Най-малкото на професионалистите, които са били потърпевши, в наше лице поне, камо ли ние да дадем списъка на наши хора, включени в този списък. Това е нелепо.

Г-н Аспарухов, впрочем делото се оказва прекратено почти три годни след като по него спират активните действия, едва през 1995 година от тогавашния градски прокурор на София Нестор Несторов. Той впрочем твърди, че накрая е поискал справки от двете разузнавания - цивилното и военното - дали са нанесени вреди на службите и, че отговорите от двете места са отрицателни и той за това си е позволил да прекрати делото. Искана ли ви е такава справка и давал ли сте такъв отговор?

Доколкото имам спомен аз съм давал отговор на такъв въпрос, дадох го и в началото на нашия разговор. Вреда, в смисъл пряка вреда да бъдат разкрити наши източници, което е най-голямата вреда за едно разузнаване, не беше допусната, но беше нанесена вреда върху кадровия потенциал на българското разузнаване, тоест хора, които изпълняваха мисии зад граници по това време бяха провалени на практика, защото им бяха съобщени имената, че принадлежат към разузнаването. Те работеха под съответните прикрития тогава в чужбина. Как е било преценено да се прекрати три години след случая по нататъшното разследване и отговор за истината, тоест да се открие самата истина, аз нямам представа.

Питам ви чисто фактологично такава справка, такъв документ изпращал ли сте до Нестор Несторов?

Ако беше искан такъв писмен отговор, нямаше да ме подведе паметта ми и щях да го знам.

В разпита си по делото началникът на Военното разузнаване ген.-майор Чавдар Червенков разказва, че е имал среща през януари 1992 г. с представител на посолство на западноевропейска страна, по време на която научил, че той знае за военните разузнавачи в посолството на България в неговата страна и тези на НРС. Това за него е вторият сигнал, че от МВнР изтича информация, след като началникът на отдел „Кадри" в МВнР Велислав Добрев му поискал списък на военните разузнавачи на дипломатическо прикритие. Тогава започнала и чистката на разузнавачи от дипломатическите щатове и Червенков коментира в разпита, че този процес довел до това, че работили не по основните въпроси, а по технически - как те да бъдат върнати в България. „Възникваха проблеми с училището на децата, семейни проблеми, някои дори останали за сметка на службата там, по-драстични бяха случаите със завършващи студенти, на които им остават няколко месеца до завършване. Всичко това на практика водеше до смущения в ритъма на работа и на нормалните ни взаимоотношения. Това ме принуди на няколко пъти да поставя остро въпроса пред Димитър Луджев", разказва Червенков и добавя, че след разговора си с представителя на западноевропейското посолство поискал на 7 февруари спешна среща с вицепремиера Луджев. Когато Чавдар Петков му показал „оня списък", Червенков установил, че имената в него са достоверни. Фактът на изтичане на информацията в пресата също предизвикал сериозни смущения в състава на службата както в страната, така и в чужбина и предизвикал отказ от сътрудничество както сред българските сътрудници, така и сред чужденците, разказва още шефът на военното разузнаване и добавя, че случаят е много сериозен.

Същото Чавдар Червенков потвърждава и сега:

Естествено, че настъпиха вреди и всички там служби, подобни на нашата, усетиха резултатите. Имаше напрежение, имаше демотивация, имаше страх у някои хора. Въобще цялата тази история с този и оня списък не допринесе за работата на тези служби, независимо и от оценката, която и сега им се дава - добри ли са били, лоши ли, какви са работили в тях, патриоти ли, антипатриоти ли. Абстрахирам се от това, но цялата тази история около т. нар. „оня списък" не допринесе, а и се отрази в последствие на върху работата на всички тези структури, и в частност и на военното разузнаване, разбира се.

Пишете за отказ от сътрудничество. Наложи ли се да отзовавате част от хората, които бяха огласени?

От началото на 1992 г. беше предприет един план за постепенно преструктуриране на службата, промяна на приоритетите и съответно свиване на дейността в някои страни, които вече не се разглеждаха като противник, а като бъдещи партньори. Освен това сме се старали да не допускаме и панически действия, които биха могли да нанесат още по-големи вреди. Като цяло този спомен, който ми е останал е на едно напрежение, една, в началото, липса на ориентация, и като добавим освен това, че в тази година - 1992-а, все още статутът на тези служби не беше изяснен - в смисъл политиците не знаеха какво да ги правят, искат ли ги, не ги ли искат, не ги използваха затова, за което те са създадени, и това създаде проблеми. Не е пряко свързано с „оня списък", но имаше един период, когато сами си поставяхме задачите, сами си ги изпълнявахме и сами си ги отчитахме. Това продължи чак до август месец 1992 г., когато се разбра, че има потенциал в тези служби и те могат да вършат работа за това, за което са създадени. Става въпрос и за трите големи служби - и разузнавателни, и контраразузнавателни.

Една от защитните версии на хората, които са разследвани тогава за извършители, са това, че службите са съчинили и са организирали всичко това с определени политически цели. Вие като човек, който сте ръководил едната от службите, как мислите - имаше ли замисъл на службите или на някоя от службите. 

Аз познавам и другите началници, които бяха в този момент - Бриго Аспарухов на Национална разузнавателна служба и Чавдар Петков на Национална служба за сигурност. Говорили сме много пъти с тях и аз не допусках, че това може да е на някоя от тези служби. Със сигурност не е на военното разузнаване. А не мога да допусна, че някои от тези родни служби ще се занимава с такова нещо - какъв е смисълът и интересът. Просто няма логика в това нещо - става въпрос за военното разузнаване. Бяхме наясно, че трябва да има преструктуриране и едни значителни коренни промени в стила и методите на работа. Това ни беше ясно, но не можеше да стане за два-три месеца, както на някой му се е искало. Една структура, която е работила по един начин близо 40 години, не можеш да я промениш за няколко месеца. Но това ми беше пределно ясно на цялото ръководство на службата, на основната част, от офицерите, бяхме започнали планомерно, методически да работим в това направление. Ние може да се каже, че сме от първите, които установихме контакти със страните, с които сме работили до вчера - с Франция, Германия, и така започнахме да си сверяваме часовника какво от тук нататък.

Ако говорим за самата случка, за самата афера около „оня списък", какво точно се случи тогава? 

Аз лично не съм виждал оригиналния документ. Доколкото си спомням смътно виждал го е президентът Желев само.

Кой оригинален? За какво говорите?

За този списък и всичките доказателства. Но аз ви казвам - това се усети веднага в атмосферата, в обстановката, в която работехме. Тогава беше направено по един груб начин и наистина бяха осветени хора, имена, което създаде напрежение. Това продължава в една или друга степен и сега. И до ден днешен ние не можем да си сложим ръка на сърцето и кажем, че тия служби какви са и хората, които са работили за тях. От тогава до ден днешен не е създадена обстановка на спокойствие в тези структури. С тези списъци нескончаеми как ще искаш хората да ти сътрудничат. Ето сега тези две разузнавателни служби - военното разузнаване и НСлС вече не са под светлината на прожекторите. Много рядко се появява нещо за тях в пресата, така трябва и да бъде. Те затова са и такива служби...

Тайни служби...

Въпросът за МВР и проблемът с отвличанията - какви ли не дискусии имаше досега и един от изводите, който се налага е, че МВР няма сътрудници. А това, че няма сътрудници е един от резултатите, които започнаха с „оня списък", с комисията „Тамбуев", списъка на Бoнев, комисията на Методи Андреев и сега с Евтим Костадинов. Какво искат те политически не знам, но резултата практически е ясен. Така че политическите желания на някой въобще не се покриват с практическите резултати. Вървим по една инерция вече 20 години и се докарахме на това дередже, защото последните 10-ина години, особено след 2003-2004 г.,  проблемът на нашата страна не е външната сигурност, а вътрешната.

На 4 май 1992 г. е разпитан и вицепремиерът Димитър Луджев. Той разказва в него, че е имал разговор с Ахмед Доган, попитал до дали е виждал такива списъци, а Доган му отговорил, че има материали, предадени му от Живко Попов. Пояснил, че не е сигурен дали в тях има включен и такъв списък, тъй като се интересувал само от материали за  възродителния процес, но щял да провери в някакво чекмедже, където ги държал. По-късно съобщил на Луджев, че има списък с дипломати от МВнР.

Ето какво разказва Димитър Луджев:

Не се направи необходимото при разследването на този случай. Това се превърна в политически въпрос. Бяха засегнати доста хора, те се почувстваха в опасност - като Стоян Ганев, Филип Димитров, Стефан Савов. Това доведе до тежка атмосфера в Консултативния съвет. Ганев, Димитров и Савов обвиниха ръководителите на НСС едва ли не в саботаж, поискаха им оставката, аз ги защитих, тъй като отговарях за тези служби, исках да се направи необходимата проверка. Нещата бяха общо взето потулени. Този списък, неговото изготвяне започнало под ръководството на Стоян Ганев, той искаше информация от различни служби. Аз забраних на военното разузнаване и военното контраразузнаване да дават информация. За съжалението разузнаването даде информация, имахме тежка разправия в Министерски съвет, аз казах на Стоян Ганев, че нямам нищо против, ако тази информация трябва за някакви разследвания, а не да се получава - пакетът от разузнаването пристига в министерството, даден е срещу подпис, предаден е в кабинета, започват различни сътрудници да гледат тези имена, но това са строго секретни данни. После се разбира, че в квартирата на Живко Попов, с участието на двама-трима сътрудници на Филип Димитров, със знанието на Стоян Ганев са били изготвени такива списъци на наши разузнавачи на дипломатическа служба, които са били под прикритие. Стоян Ганев изтъкваше, че причината е, за да се прочисти министерството, кадри на ДС. Това се правеше при изключително безотговорен начин. Аз бях забранил да се дават всякакви списъци, бях разпоредил - ако нещо те интересува, кажи каква информация ти трябва, ще дойде съответният човек и ще я получите.

Като ресорен вицепремиер, който е контролирал специалните служби, как бихте отговорил - нанесена ли е вреда на двете разузнавателни служби при огласяването на този списък?

Разбира се, че е нанесена вреда. Особено нашата агентура в Турция и Гърция, особено в Турция, е достояние на турските служби. Ние тогава променяхме политиката, приоритети на сигурността, започнахме намаляване на агентурата в Турция, преминавахме към официални форми на свръзка, поддържане на официална агентура. Но беше все още рано, 1991-1992 година. Всичко това беше плод на безотговорен замисъл. Стоян Ганев искаше да извърши политическа чистка в министерството и му помагаха хора, които имаха нужда да си разчистват лични сметки, като Живко Попов.

Г-н Луджев, среднощното заседание, продължило до сутринта, на Консултативния съвет по национална сигурност около полунощ се прекъсва и президентът, премиерът, председателят на НС и вътрешният министър посещават ключовия свидетел. Какво се случи, когато се върнаха?

То тогава избухна и скандалът, защото се оказва, че свидетелят е потвърдил извършването на предаването на информацията, шпионска дейност, от друга страна, Савов и Соколов твърдяха, че той е подставено лице, че е нарочно е вкаран от комунистическите служби и нарочно прави такива показания, за да нанесе удар и на СДС, и на ДПС. Тогава започна голямата разправия между мен и Стефан Савов, защото той каза, че иска да бъдат уволнени двамата генерали Чавдар Петков и Петко Ангелов, аз казах, че това няма да стане и, че ако искат да ги уволнят, ще трябва да преминат през моето уволнение. Стефан Савов каза тогава, че това скоро ще стане.

Каква е причината на това заседание на съвета да надделеят политическите съображения?

Докладът на двамата генерали беше преследване на президента. Президентът свика първия официален съвет само с ръководни фигури на СДС и постави този въпрос, това беше примерно в неделя. Във вторник Ахмед Доган беше осведомен, в сряда беше осведомен Стоян Ганев. Започна да се разчува, преди да се прегледа информацията. Това даде възможност за спекулации. В петък Стоян Ганев, на среща на Г-39 във Варна, вече открито говореше, че това е провокация на службите, с която искат да взривят СДС. Това беше прието и от Стефан Савов, и от останалите от Г-39, които тогава контролираха СДС. Заради начина, по който се развиха събитията, за което известна вина има и президентът, беше създадена атмосфера, на която доминираха политически съображения.

Как гледате на твърденията, че това е организирано с цел да се събори правителството на СДС от власт?

Не мисля, че имаше такава задача. Имаше съмнения, аз също, че самата акция е била провокирана отвън по друг начин, така че нашите служби да могат да я засекат.

Какво разбирате под подтикване отвън?

Имаше доста бивши кадри на ДС, които работеха в различни политически централи, които поддържаха връзки с вътрешния състав на МВР и информационните ни служби. Имаше версия, включително на ген. Петков и Петко Ангелов, че може някой от тези хора, аз ви казвам случая с Живко Попов - в неговата квартира на ул. „Гурко" се прави списъка. Хора, бивши служители на службите, по различни причини - политически, реваншистки, са организирали тази ситуация. А то си беше така. Нашите служители засякоха правенето на списъка от много по-рано - ноември-декември 1991 година, след като изчезна куфарчето на Стоян Ганев.

След като службите са наблюдавали този процес още оттогава, дали са наблюдавали и по същия начин турското посолство?

В доклада на ген. Чавдар Петков всички мероприятия - наблюдения, подслушвания, агентурна връзка, е достатъчно доказателствен материал. Това беше техният рапорт, който се разглеждаше в Консултативния съвет.

Самото влизане на Тефик и Доган в посолството е било записано, както и разговора с посланика, преди да влязат в тъмната стаичка? Имаше ли такъв запис?

Да.

Какво се чуваше на този разговор?

Че има да му се предаде сериозна информация, след което влизат в стаята.

Защо следствието не си е свършило работата тогава?

Беше упражнени натиск върху следствието от съответни институции да потулят нещата. Чавдар Петков беше уволнен, той дори трудно го преживя това като обвинение, получи рак скоро, почина. Петко Ангелов беше уволнен, оперативните работници също. Питайте г-жа Крулева по този въпрос, тя знае за какво става дума.

Като казвате институциите, специално НСС е подчинено на вътрешния министър.

Турското направление буквално го разгромиха. Сложиха за нов шеф Арлин Антонов.

Вашата оценка след толкова години?

Един от политическите гафове, които сътвориха някои по-екстремистки настроени лидери на СДС. Аз бях от първите, които научиха. Аз и Соколов бяхме началници на службите. Декември месец още тримата генерали Бриго Аспарухов, Чавдар Петков и Петко Ангелов дойдоха в Хисаря, където имахме среща със Световната банка, да ми докладват, че са засекли срещите в квартирата на Живко Попов, Стоян Ганев, правенето на списъка. Моят интерес не беше свързан с Доган. Сблъсъкът, в който влязох, беше заради това, че тези момченца, които се пишеха за големи революционери, водеха нелегитимна и вредна дейност за България, за СДС. В един момент ме обвиниха, че едва ли не аз съм поръчал, фактически аз разпоредих следеното, аз защитавах шефовете на службите, защото в края на краищата хората си следяха работата. Филип Димитров и другите разбираха това като удар срещу тях, това не е удар срещу Доган, това беше удар срещу тази групировка около Филип Димитров, Стоян Ганев, Стефан Савов. Те го разбираха много добре. Някои хора си измиват ръцете с Ахмед Доган, а нещата са много по-дълбоки. Други изготвяха списъците, други бяха причина за цялата тази драма.

Стоян Ганев е като че ли инициатор?

Не, инициатор е Филип Димитров и неговият съветник Владо Филипов.